В началото на май се очаква по пазарите у нас да има родни домати и краставици. Тяхното качество не подлежи на съмнение, ще хапваме вкусна салата с български продукти, но ще ни нагарча цената. Това прогнозират производители на оранжерийни зеленчуци в Пиринския край. Още е рано да кажат точни цени, защото всичко зависи от обстановката на пазара. Има ли много стока, то цената ще е по-ниска, има ли дефицит, тя ще е по-скъпа. Очаква се все пак от оранжериите краставиците и доматите да се продават на цени от 2 до 3 лева за килограм. После зависи през колко ръце на прекупвачи ще мине продукцията, докато стигне до крайния потребител. Най-вероятно родните домати и краставици ще се предлагат по сергиите за най-малко 3,50-4,00 лева за килограм. Но е напълно възможно цените да стигнат и до 5 лева за килограм. „Това са нашите очаквания. Но всичко се променя много динамично. Салатата /марулята/ при нас сега е по 40-50 стотинки бройката, а в магазините я продават за 1,69 лева. Доживяхме да видим и ябълки, които струват 5 лева за килограм“, споделят земеделци от Петричко пред вестник „Телеграф“.
Защото секторът отдавна има куп проблеми, които по никакъв начин не се решават от държавата. Отглеждането на родна земеделска продукция непрекъснато става по-скъпо – увеличават се заплатите на работниците, вдигат се цените не препаратите. Отгоре на всичко административните тежести са все по-големи, бюрокрацията е смазваща, дейността на земеделците се контролира от знайни и незнайни органи.
„Целта е една – да убият родното производство на зеленчуци. Нищо не става в тази държава, затъваме с всеки изминал ден. Разни заплатаджии живеят на наш гръб. Чудят се какво да измислят, за да правим излишни и безумни разходи. Това го няма никъде по света. Държавата трябва да ни е партньор, а не пъдар и бирник“, разказва фермер, който отглежда краставици и домати край Сандански от над 20 години.
Той разкрива, че сега има изискване да калибрира пръскачката си, с която пръска продукцията си в оранжерията. За да стане това, трябва да викне специалист от Пловдив, който да пристигне в Сандански. И всичко това на него му струва пари, които после ще отидат в калкулацията на цената на краставиците и доматите. И целият този зор е за проверка на техника, която има всички сертификати за ползване.
Заради тази държавна политика, която съсипва земеделието у нас, стопанинът е готов да приключи и да „прибере сергията“, тъй като не вижда никаква перспектива нещата да се оправят и държавата да започне реално да подкрепя производителите. За да има родни зеленчуци и плодове в магазините, а не само „пластмасови“ стоки от чужбина.
Друг сериозен проблем е кризата с липсата на работна ръка, на квалифицирани кадри. Това става все по-страшно от година на година навсякъде в страната. Но в този бранш положението е повече от тревожно. Много от земеделците разчитат на помощта на свои роднини на полето, тъй като няма достатъчно работници. Младите и работливите са в чужбина. При тях идват хора над 55-60 години, които имат по-ниска производителност на труда, някои пък нямат понятие от естеството на работа. Трудът не е лек – жега е, влажно е в оранжериите, става се много рано. Секторът се задъхва от липса на работници. На повечето земеделци в Пиринско им помагат съпругите и родителите ми, защото не могат да си позволят да наемат хора, тъй като няма как да им дадат добра заплата. „Няма как да даваме по 70-80 лева надници, просто не формираме необходимата печалба. В същото време почти никой вече не се навива да превива гръб по нивите за надница от 50 лева, която е горе-долу по силите ни“, твърдят петрички стопани.
Те се оплакват и от масовия внос на зарзават, заради който българската стока залежава. Вносната стока е с по-лошо качество, но подбива цената на нашите зеленчуци. Трябва държавата да ограничи този внос поне в пиковия сезон, когато има много родна стока, да намери механизъм да насърчава производството на български плодове и зеленчуци. А не само да товарят българските производители с разни такси и тарифи, да плащат я за специална опаковка, я за специални етикети. Това са излишни разходи върху цената на продукцията, които я оскъпяват и по този начин тя не може да е конкурентна на цените на вносните зеленчуци. Най-големи са щетите от вноса от трети страни, в които е разрешено ползването на евтини препарати, това позволява на тамошните земеделци да формират по-ниски цени на стоката си. Качеството обаче е под сериозно съмнение, българите се тровят с чуждия зарзават.
„Не се ли вземат мерки, все повече хора ще напускат България. Внася се поголовно чужда продукция. Скоро няма да има родна продукция по пазарите, защото няма да има кой да я произведе. Отчаяни сме. Стига вече производителите тънат в мизерия, а търговците да печелят на наш гръб. В момента държавата е абдикирала от нашия бранш. Дано това се промени“, категорични са стопани от град Кресна.
Те за пореден път алармират, че по пазари и тържища е пълно с фиктивни производители, които предлагат зеленчуци и плодове. А на практика те обикалят борсите и купуват стока от истинските производители. Това се знае от години, но нищо не се прави, за да се реши този проблем веднъж завинаги. Много търговци, които стопанисват търговски обекти, пък не са регистрирани по ДДС, за да не плащат данъци. Те отчитат едва по 20-30 лева оборот на ден, останалите продажби не се отчитат никъде.
„В сектора ни всичко е с главата надолу. Каруцата е поставена пред коня. За нас най-важен е пазарът, и то вътрешният пазар. Но големите търговски вериги искат сделките да са по ДДС, а това оскъпява нашата продукция“, допълват земеделците.
