ДНЕС

Битката за втора пенсия е за 15 милиарда лева, а колко хора ще пият по една студена вода?

15 милиарда лева. Толкова са натрупаните пари в индивидуалните партиди на хората за втора пенсия в универсалните пенсионни фондове /УПФ/.

Те могат да бъдат оставени за управление в дружествата, които да продължат да ги инвестират и да очакват доходност от тях, с която средствата да се увеличават.

Или да бъдат прехвърлени в Националния осигурителен институт /НОИ/, а след като съберем необходимия стаж и прослужено време, държавата да определи каква пенсия ще получаваме.

Законът позволява всеки човек да избере между двата варианта 5 години преди да му дойде времето за пенсиониране.

В обществото обаче настана голяма паника когато стана ясно, че първите пенсиониращи се по този модел- жени, родени през 1960 г., ще вземат масово под 30 лева на месец от УПФ.

Според анализ на социалното министерство, с тази сума ще разполагат  55% от първата вълнà пенсионери.  15% ще вземат между 30 и 50 лв. За 20% втората пенсия ще е между 50 и 100 лв., а за 10% – над 100 лв.

В същото време всички, родени след 1959 г., ще получават по-малко пари от НОИ.

Коригиращият коефициент

„По-добре е парите да се инвестират на капиталовите пазари. Но най-спорният момент е т. нар. коригиращ коефициент, който се налага за това, че осигурителната вноска се е разделяла към държавата и към частните дружества“, обясни за TrafficNews Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Коефициентът е заложен преди две години в Кодекса за социално осигуряване, като с него се намалява сумата за основна пенсия. Парадоксът е, че корекцията се определя не само за периода  от 2000 г. насам,  когато всички бяхме задължени да се осигуряваме и в УПФ, но за целия ни осигурителен стаж от 40-43 г.!

Така, ако пенсията, определена от НОИ е 1000 лева, то с коефициента тя ще бъде редуцирана на 800 лева. А допълнителната втора пенсия по никакъв начин няма да компенсира намалението.

„За мен най-голямата несправедливост е,  че  т. нар. коригиращ коефициент се налага върху целия осигурителен период на човека, а не за периода от 2000 г. насам. С коригиращия коефициент ние на практика противопоставяме две големи групи от хора и ощетяваме втората група. Ако има такъв коефициент, то той би трябвало да е не за целия период на осигуряване, а само за последните 19 години стаж. И също така да е върху размера на вноските. Ако е имал дупки, когато работодателят не го е осигурявал, не би следвало да му се начислява”, коментира за TrafficNews София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България”.

Тя е категорична, че пенсионните дружества не могат да компенсират този коефициент при първата вълна пенсионери. „Бихме поели огромни рискове, ако се стремим да реализираме 20% доходност, която да компенсира този коефициент. Никой не е самоубиец, за да направи подобно нещо.  За мен този коефициент се прилага с определена цел, въпреки че никой не я изрича”, каза Христова. Тя обясни, че дружествата поставят въпроса за несправедливостта му от две години насам, но никой не иска да ги чуе: „Нали виждате в каква ситуация сме – да се оправдаваме, че нямаме сестра”, допълни шефът на „Алианц”.

Доходността

Да, 20% доходност от инвестиции наистина е самоубийствена за фондове, които съхраняват дългосрочно парите за пенсии. Но управляват ли се добре спестяванията ни?

Според данни от Комисията за финансов надзор, за двегодишния период от 29 септември 2017 г. до 30 септември 2019 г., доходността на универсалните пенсионни фондове е била между 0,38 и 3.23%, като четири от деветте дружества влошават резултатите си.

В същото време за всяка постъпила вноска, дружеството си удържа 3,75% такса.

„Имахме тежък период, но в края на 2018 г. успяхме да компенсираме и тази година доходността, която са реализирали фондовете, се движи между 6 и 7% към днешна дата”, обясни София Христова.  Според нея  24-месечният период на отчитане е твърде кратко време, защото парите във фондовете се съхраняват за дълго. От периода на създаване на фондовете досега средната доходност е 4%, което компенсира инфлацията.

Инвестиционният режим на фондовете е доста консервативен. Дружествата се стараят да поддържат буфери, с които да поемат евентуални кризисни ситуации или пък една по-тежка рецесия.  „В България в момента няма фактори, които да говорят за това, но в международен план имаме. Затова намаляваме онази част от инвестициите, която е в рискови инструменти, за сметка на фиксираната доходност”, каза София Христова.

Таксите

Относно таксите тя коментира, че с последните подготвяни промени в Кодекса за социално осигуряване пенсионните дружества гарантират, че всеки ще получи поне толкова пари, колкото са натрупани по индивидуалната му партида. Ако дружеството е управлявало лошо парите и не е постигнало доходност, а в същото време е събирало такси, то ще компенсира клиента си със собствени пари.

Така че таксите вече нямат значение – ако през годините са внесени 10 000 лева, то пенсията ти ще бъде изчислена на 10 000 лева.

Партидите 

Сега в индивидуалните партиди  има  между 4000 до 10 000 лева. Големи суми са натрупал хората, които са се осигурявали редовно на средния и над средния осигурителен доход. Но в  периода от 2000 г. до сега мнозина са били безработни, работодателите не са внасяли осигуровките, плащали са заплати под масата.

„Бяха опростени осигурителни задължения на големи компании като „Кремиковци”, „Стомана Перник” и други – фирми в които работеха няколко десетки хиляди души. Те имат пропуски в своите осигуровки, затова няма как да имат сериозни натрупвания”, припомни Христова.

Ако имаме един нормален период на осигуряване в порядъка на 30-40 години, тези хора щяха да имат напълно нормални натрупвания, които  да им стигат за една доста по-добра допълнителна пенсия, категорични са експертите.

„Държавата не изпълни онези цели, които бяха поставени при стартирането на новия пенсионен модел. Идеята беше вноската за втория стълб да стигне 7%. Разчетите бяха правени на други прогнози за нивото на заплатите. Нито прогнозите се сбъднаха, нито държавата вдигна вноските до 7%”, коментира за TrafficNews Иван Нейков, бивш социален министър.

Според него през цялото време са създавани проблеми хората да си натрупат пари в сметките. И въпреки това днес в капиталовите фондове има 15 милиарда лева. „Това са лични пари на хората. Ако не бяха пенсионните фондове, хората нямаше да спестят тези пари.  Това е най-големият влог на българите. В същото време една огромна част от тези пари се използва за създаване на работни места. Защото тези пари се инвестират в акции, на борсата. Значи освен ползата за отделния човек от капиталовите фондове, има полза и за икономиката”, каза Нейков.

Експертите са категорични, че двата стълба на пенсионната система не трябва да се противопоставят, а да работят заедно, като втората пенсия допълва парите от НОИ.

„Получаваме пенсията от НОИ въз основа на 40-годишни вноски, които са 4 пъти по-големи от вноските във втория стълб. Във втория стълб получаваме пенсия за 20 години внасяне на осигуровки. Оттук започва едно некоректното сравнение: Казва се на хората: Вижте, НОИ ви дява 500 лева пенсия, а вторият стълб – 50 лева.

Всъщност пенсията във втория стълб е резултат единствено на внесените пари – колкото повече пари са внесени, толкова по-голям е ресурсът в личната партида на човека. От управлението на тези пари пристигат и допълнителни приходи за самия човек. В първия стълб вноските се правят на базата на закона. Но решението каква ще бъде пенсията, до голяма степен през последните години зависи от политическите решения. Например наближават избори и много обичаме българина –  вдигаме минималната пенсия. Но не ви обичаме чак толкова, за да ви дадем да си вземете целите пенсии. И затова има таван на пенсиите. И двата подхода – и на увеличаване, и на ограничаване, не е резултат от модела, а от политически решения. А докато при втория стълб това е резултат само и единствено на парите, които хората са внесли. И не може да има политически решения”, категоричен е Нейков.

По думите му, има стремеж хората да бъдат разколебани в смисъла на втория стълб. Но това е голяма грешка.

Какви са изводите?

На прилична втора пенсия може да разчитат само хората, които през целия си трудов стаж са осигурявани на над средния осигурителен доход, не са били безработни и работодателите им са били коректни.

Фондовете са управлявали добре парите, а тежките кризи, които периозично ни съпътстват и изяждат спестяванията ни, са компенсирани в следващи периоди – така че като теглим чертата, да излезем на плюс.

А ако решим да разчитаме само на държавата – българинът винаги има едно на ум по въпроса.

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top