ТРИБУНА

Заслон „Черни връх“ трябва да осигурява „целогодишен непрекъснат достъп“

Група планинари решават да посрещнат новата 2019 с изкачване до заслон „Черни връх“ за поредна година. Прекрасно изживяване, помрачено от техен приятел, който тича до върха по летни дрехи при -15 градуса по Целзий и от отказа от стопанисващите заслона да отключат отопленото помещение, за да го пуснат вътре (цялата история – тук). След помощ от настигналите го приятели и намесата на Планинската спасителна служба (ПСС), чиито представители се обаждат до заслона и изпращат моторна шейна от базата си на хижа „Алеко“, неекипираният турист е допуснат в чайната, а след това извозен до „Алеко“.

 

След публикуването на историята дебати във „Фейсбук“, а и във форума на „Дневник“ критикуват остро липсата на човешко отношение на стопанисващите заслона, но и неразумното изкачване на неекипирания турист. Някои от тях се оплакват от отношението на работещите в чайната и в други ситуации, а други призовават за бойкот, като не се купува нищо оттам.

 

Човещината и законовите задължения

 

Заслон „Черни връх“ освен обичайна дестинация за столичани и гости на града е и етап от международния планински маршрут Е4. Той е масово посещаван (особено през почивните дни) както от дългогодишни планинари, така и от неопитни градски туристи. Част от тях го свързват с място за ядене на върха. Това предизвика и някои от реакциите, че ресторантьорството е надделяло над елементарната грижа за туристите. Но за всички остава необяснимо – независимо от статута на мястото – как е възможно да не допуснеш измръзнал човек да се стопли или поне да се увериш какво е състоянието му.

 

Заслонът се стопанисва по договор за наем с Български туристически съюз (БТС) от Чавдар Евтимов като физическо лице. Последният договор за срок от 5 години е подписан през декември 2017 г. и е влязъл в сила от началото на миналата година. Месечният наем е 1000 лева, а наемателят поема всички разходи по експлоатация на обекта и застраховането му.

 

В конкретната ситуация стопанисващите заслона са отказали достъп в нарушение на договора.Той беше предоставен на „Дневник“ от собственика БТС и според документа заслонът включва всички помещения – „кухня, туристическа столова с 30 места, тоалетна, мазе и сервизни помещения“. Член 21 от договора изрично постановява като задължение на наемателя да осигури „целогодишен непрекъснат достъп на туристите до обекта, с оглед недопускане на инциденти, застрашаващи техния живот и здраве“. В член 18 е посочено и че наемателят трябва да осигурява „постоянен достъп на туристите до санитарния възел в обекта“.

 

Тази сутрин в ефира на Би Ти Ви Мирослав Дачев каза, че ще предложи на управителния съвет на БТС „смяна на управляващите този обект“.

 

Реакциите

 

Мирослав Дачев, говорител на БТС, заяви вчера пред „Дневник“, че задължението за непрекъснат достъп до заслона е изискване към наемателя. Той обясни, че подобни инциденти на неспазване на договора досега не е имало и че наемателят Чавдар Евтимов стопанисва мястото от най-малко 5 години. Според Дачев има непочтеност в написания материал от туристите, защото Кирил не е бил изпаднал в дълбока хипотермия и подобни преходи без екипировка са обичайни за него.

 

Дачев каза, че стопанисващите заслона не са оказали необходимата хижарска гостоприемност, но че те са имали предишен опит с недобронамерени посетители и затова са заключили и не са отворили от страх. Той обаче потвърди, че това заключване на заслона е нарушение на договора на наемателя и ще го докладва за решение на управителния съвет на БТС.

 

„Просто не можем денонощно да ги обслужваме“, коментира за „Дневник“ наемателят на заслона Чавдар Евтимов. Той обясни, че вратата е била заключена не толкова от очакване на опасност, колкото от съображения за ограничаване във времето на посетителите, които иначе биха останали цяла нощ там. Евтимов разказа, че е модерно и хората се качват на върха денонощно, дори с джипове и моторни шейни (в рамките на Природен парк „Витоша“ това е забранено – бел. авт. ), някои с неподходяща и крайно недостатъчна екипировка.

 

В нощта на посрещането на 2019 г. стопаните не са знаели, че отвън има бедстващ човек, просто са очаквали шумни и оставащи до сутринта хора, които не са имали възможност да приемат. Именно за да могат домакините да се наспят, обичайната практика в заслона е в един момент – обикновено от полунощ нататък – желязната врата към отопленото помещение да се затваря и отворено да остава само преддверието. Наемателят Чавдар Евтимов обяснява, че това се прави, за да може персоналът да почине и да няма вандализъм и кражби в чайната, докато там няма човек от стопанисващите. Евтимов не коментира коя е жената от разказа на засегнатите, която е отворила и е отказала помощ. Според друга информация тя работи в кухнята на заслона.

 

Милен Братанов, спасителят от ПСС, извършил акцията по извозване на измръзналия турист от Черни връх до „Алеко“, разказва, че в случая вижда допуснати грешки и от двете страни. Наемателят на сградата не е проверил дали късните посетители имат нужда от помощ, но е имало осигурен обичаен за туристите заслон – стаята в преддверието, където човек може да почине и да се преоблече, макар и извън отопленото помещение. Според Братанов при дългогодишната си работа на върха досега хижарят Чавдар Евтимов винаги е помагал на спасителите и туристите.

 

За планинския спасител задължителни за високата планина са добрата преценка на възможностите и планирането на маршрута, при това с оставяне на резерви и по-скоро подценяване, отколкото надценяване на собствените сили. Това не е било направено от неекипирания турист, когото Братанов преценява като „крайно неподготвен“. След като е откаран до спасителната база, туристът е бил в добро състояние и е останал там в продължение на 3 часа, докато по-добре подготвените му приятели са празнували посрещането на новата година в неотопленото преддверие на заслона.

 

На въпроса трябва ли да има денонощен достъп до заслон „Черни връх“ спасителят смята, че такъв има – до преддверието – и той е достатъчен. Според него няма нужда от специални мерки за обгрижване на туристи там, защото при спешни случаи ПСС стигат от базата си на „Алеко“ до върха за 10 минути, и то при лоша метеорологична обстановка.

 

За това какво трябва да се направи за превенция на недобре преценено рисково поведение в планината Братанов няма решение. Според него то става все по-популярно и се появяват все повече нови спортове, които поставят адреналина на преден план. Според Братанов за рисковите спортове трябва ясна преценка и подходяща екипировка, но няма как те да бъдат наложени.

 

Его или премерен риск

 

Самият турист, предприел нощно зимно изкачване по летни дрехи, обяснява в публично съобщение във „Фейсбук“, че рискът е бил премерен и обичаен за неговия режим на тренировки, и описва как се е готвил, какви тестове е правил и какво се случва в новогодишната нощ.

 

Кирил Радев пише още, че „състоянието ми по моя преценка не беше критично, нямаше здравословен риск, макар и да беше трудно и доста неприятно за около 20-30 минути. Мога все пак да си представя добре защо участниците в групата се стреснаха, имайки по-ограничена информация за ситуацията, и съжалявам за всичко, през което те минаха. Неколкократните ми повторения, че знам какво се случва и ще бъда добре, не бяха дотам убедителни на фона на интензивното ми треперене. Но дори и това не беше най-лошото. Най-лошото е, че никой не излезе, за да види как съм и да прецени ще ме бъде ли или не. Питам се един човек през една железна и заключена врата как преценява състоянието на някой страдащ. И така възниква генералният въпрос – ами ако на мое място има човек с реална животозастрашаваща нужда? Дали някой ще излезе отвън и ще се поинтересува?“

 

Той споменава и за разговора си с началника на ПСС Емил Нешев и какво е научил за условията на работа на спасителите.

 

Спасителните акции на ПСС в зимни условия наистина освен скъпи са трудни и често опасни дори за спасителите. За приятелите негативите са както емоционални, така и опасни, ако предприемат излишни рискове за себе си в опит да помогнат. На фона на ежегодни смъртни случаи в зимна планина и на наложилата се намеса на приятелите му и ПСС поведението на Радев е критикувано като неуважение към природата и егоизъм, който може да постави не само него, но и околните в трудна ситуация. Правят се аналогии с два случая, дори само от последните седмици на 2018 г. – починал въпреки спасителна акция на ПСС опитен планинар при недобре преценени зимни планински условия и рекламна акция на неопитен планинар в зимна планина, който е спасен от намесата на ПСС.

 

Как обаче неразумно поетите рискове в планината да се намалят е труден въпрос и тема за продължение.

 

А ако масовият и денонощен туризъм на Черни връх става непосилен за заслона или има проблеми с вандализъм – би следвало да се помисли за промени в правилата и условията, които да осигурят първо възможност за помощ и грижа за туристите в планината за сметка на ресторантьорството. Дневник.бг

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top