Сериен убиец е започнал чудовищна акция по физическото прочистване на София от клошари. Последните шест трупа в моргата са били буквално без черен дроб, разкрива лекар патоанатом, викан в моргата за дисекция на мъртвите. Поради простата причина, че клошарите пият каквото им попадне, никой не си направил труда да провери наличие на токсични, вещества. Освен това кой се интересува от съдбата на бездомниците?
Една друга любопитна подробност обаче направила впечатление на доктора при третия труп. Всички мъртви клошари имали нещо общо – всички били с червени пионерски връзки около врата! „Чак на третия се усетих, че има нещо, по което си приличат всичките. Ама какво беше, не можех да разбера – нали са мръсни, опърпани, брадясали. Те по принцип си приличат по мърлявщината. Изведнъж ми просветна – пионерските връзки!” После докторът се заинтересувал от любопитство от облеклото на следващите „посетители” на моргата. Питал другите дежурни доктори, приемали такива „пациенти”. Четвъртият и петият били също с червени връзки и черни дробове като пихтия. Шестият го приел сам, бил на дежурство – пак същото. „Никой не може да ме убеди, че това е нещо нормално. Шестима поред с червени връзки!” Тогава изследвал дроба на шестия и се натъкнал на това, което подозирал – свръх-интоксикация с вещество на основата на отрова от смъртоносната червена мухоморка, примесена с алкохол. „Бях убеден, че става дума за убийства и това е почеркът на садиста – отрова от червена мухоморка и червена връзка на шията! Добър ден, ако това е случайно съвпадение!”, твърди докторът, вдъхновен от откритието си. Когато той споделил това със свой приятел, висш полицаи, онзи му се изсмял: „А, бе, на нас не ни стигат другите престъпници, а и кабинет правим, терористи разкриваме, с бежанци се разправяме, а ти искаш и с някакъв убиец на клошари да се занимаваме!”. И го разкарал.
Освен садист, започнал акция по прочистване на столицата от клошари, другата версия за смъртта на шестимата е преразпределение на територии. Клошарският бизнес носи и сериозни приходи. Най-много се докарва от метали – медта дава 10 лева на кило. Така бездомниците от кофите вземат понякога и над 2000 лв., но основната част от тях отива при уличната мафия.
Няма официална статистика колко точно са просяците и бездомните хора в страната. Според различни организации и фондации, които се занимават с техните проблеми – български и чуждестранни, те са близо 25 000 души. Никой никъде не води регистър за тях – те нямат имена, защото никой не се интересува от тях. Нямат и лични документи – просто защото нямат пари за такива. По-голяма част от половината безименни страдалци са роми, но те някак са по-оправни и приспособими в сравнение с тези, изгубили по-нормалния си живот. В посочената бройка не влизат обикалящите по кофите за боклук, събирачите на хартия, бутилки и желязо.
Обикновено тези хора са незабележими – нямат постоянен дом и спят под мостове, по пейки, паркове или в кашони. Денем ги срещаме по улиците, а нощем често ги приютяват катакомбите. Това са километрични подземни тунели – тръбите на парното, бомбоубежищата, където те търсят топлинка особено по време на студените зимни месеци. На тези места бездомниците могат да влязат отвсякъде. Всяка метална шахта по улиците е вход към подземния град, а за немотията и ужаса, който цари по подземията, четем само в книгите или гледаме във филмите. Това за всички нас „навън” е един нов и непознат свят, пълен с мизерия, болести и глад.
Наричат ги клошари, аутсайдери, бездомници. Сред тях има много и хора с различни потресаващи съдби – сираци, жертви на имотни измами, бивши затворници, бивши елитни спортисти или други популярни хора от близкото или по-далечното минало, но всички те днес са изпаднали в крайна нужда и безизходица. Прехранват се най-често чрез подаяния, някои крадат, други се опитват да спасят малкото им останало достойнство и работят – предават събраните хартии и железа на пунктовете за вторични суровини. Не спестяват пари, защото съседът без дом просто може да им открадне и малкото спечелени с труд стотинки.
Много са причините, принудили тези хора да търсят препитание по кофите или да протягат напред ръка за милостиня. Според специалистите част от тях са вече дори второ поколение клошари – деца, родени и израснали без дома или в сиропиталища и изхвърлени от там заради навършване на допустимата възраст за живеене в домовете, в които държавата плаща издръжката им. Домовете за сираци обикновено приютяват деца до 18 години, които след навършване на пълнолетие излизат от там и се предполага, че са готови да се сблъскат с живота – да работят и да се издържат или да учат и да плащат по някакъв начин квартира и всички други сметки, които произтичат от самостоятелността им. Повечето пристигат в столицата с вярата, че София е голям град и че ще успеят да си намерят лесно работа. Почти същото е положението в Пловдив и Варна. Тук се сблъскват с жестоката истина – голяма част от работодателите им, които са информирани, че няма кой да ги защити, ги държат на работа два-три месеца, плащат им аванс и накрая изхвърлят сираците, без да им платят за изработеното.
Обикновено започват в строителството, а младите момичета работят като шивачки. Част от по-нежната половина тръгва да търси по-лесен начин на живот и продава тялото си срещу пари. Сблъсъкът с всички тези проблеми води до приемане на наркотици или „професионално ориентиране” в търсене на лесни пари – от дребни до едри кражби, проституция, дори убийства. Някои вече имат потомство, което живее в същата ситуация. Друг начин за попадане сред несретниците е чрез загуба на собствено жилище. Оказва се, че немалък процент от хората живеят принудително в подземния свят заради измама с апартамент. Те се страхуват от разправии и отмъщение от страна на силови групировки и си мълчат, защото не вярват в правосъдието, раздавано в държавата. Загубата на дом ги води до отчаяние и невъзможност да си плащат нарасналите наеми и консумативите.
Често бездомниците стават жертва и на страстта си към хазарта и пропиляват всичко, което те и семейството им е успяло да изработи и спести през годините. Членовете на фамилиите им са вдигнали ръце от проблемните си роднини и не искат да чуват за тях изобщо. Други пък се срамуват от това, което са извършили, изпитват вина и заради това предпочитат „свободния” живот, в който сами решават да са изгнаници и до последно вярват, че единствено те са си виновни за струпалите се проблеми. Бездомниците много често стават жертви на престъпления. Според полицейски доклад те умират много по-рано от останалите хора заради начина си на живот. Специалистите твърдят, че средната възраст, до която доживяват, е различна, но по каналите и тръбите преживяват между три и пет години. Умират от глад, от болести, защото им липсва елементарна хигиена и елементарни условия за живот. Често загиват и от алкохолни злоупотреби или свръхдози наркотици. Бездомниците по катакомбите живеят заедно с плъхове и мишки, с различни насекоми, с въшки по тях и краста. И въпреки че полицаите са информирани за неголемите групи хора, които избират да се топлят край подземните тръби на парното, не могат да направят нищо в случая. Дори да се опита някой от тях да слезе там, бездомниците познават много по-добре района и бързо сменят маршрута си, за да избегнат униформените, от които се страхуват. Оказва се, че и под земята има конкуренция между клошарите и местата за спане там са запазени за този, който е дошъл пръв. Ако някой се опита да се намърда на чуждото място, ще има сериозни проблеми, разказва един от многото под земята. Според него повечето му „колеги” не са чували, че съществува социална служба, а по-информираните пък се страхуват да отидат до нея. Известни са и случаи, в които различни ексцентрици с доста дебели банкови сметки и големи жилища напускат удобните си и уютни домове, за да живеят от време на време под земята. Така се опитват да изпитат тръпката какво представлява този чергарски начин на живот.
През 2012 г. в Силистра ексхумираха тялото на погребан преди 1,9 години мъж, за да се търсят доказателства за тройно убийство на клошари. То бе извършено в неохраняемата сграда на някогашното Детско инфекциозно заведение на МБАЛ-Силистра през есента на 2010 г. Година след това бе проведен търг и въпросната сграда бе приватизирана.
Съдът и прокуратурата в крайдунавския град поискаха Общинското предприятие „Обреди“ да им съдейства с щатни гробари. С тяхна помощ е извадено тялото на погребания на 22 декември с.г. Махмуд Яшар, необходим като обект на поискана тройна съдебно-медицинска експертиза.
„Погребението е по мюсюлманския ритуал, т.е. тялото бе обвито с 20 метра тензух, поради което бе станало като мумия”, разказват очевидци на „операцията”. 3 часа минали между откопаването, извършването на експертизата и повторното погребение.
59-годишният Яшар е единият от тримата клошари, пребити в рамките на една нощ през есента на 2010 г. от трима младежи, тогава на 18, 20 и 21 г. Той единствен остана жив след побоя, но два месеца по-късно почива след лечение в болницата и в отделението за лежащо болни в Дома за стари хора в село Айдемир.
Другите двама бездомници от силистренските ромски махали – 61-годишният Събин Асенов и 57-годишният Николай Николов, намериха смъртта си във фаталната за тях нощ. По време на побоя на различните етажи в сградата е имало не повече от 4-ма клошари.
Трима от тях стават обект на бой с ритници и с дъска, отчупена от градинска пейка в района на сградата. Четвърти обитател се скрил в тъмен ъгъл на помещението и не бил видян от побойниците, поради което се разминал със смъртта. На другия ден той се обадил в полицията, за да разкаже за разправата с нещастниците, починали на място със счупени ребра и глави.
Заловени са Радомир Цветанов Иванов /20/, Георги Калчев Петров /21/ и Петър Пламенов Христов /18/.
В нощта преди „наказателната акция” те допълнително се мотивирали с голямо количество алкохол. Според държавното обвинение и тримата младежи имали за цел да „накажат” клошарите. Късно вечерта те нахлули в сградата и открили на първия етаж Мамут и Сабин. С необуздана агресия започнали да ритат заспалите мъже по главите и телата. Открили Николай на 2-я етаж и го подложили на същите зверства. Обвинението припомни в съдебната зала, че следи от тримата подсъдими има из цялата сграда на бившето Детско отделение. И тримата младежи са удряли и ритали безпомощните клошари без да ги познават, като агресията им се стоварила върху жизненоважни органи.
След първия побой над клошарите, тримата младежи напуснали сградата, но минути по-късно Радомир и Петър нахлули отново, въоръжени с дъски, разковани от дървена пейка. Намерили Мамут и Сабин и бруталното насилие над тях продължило 30-40 минути с още по-голяма агресия. Едва на следващия ден младежите узнали от медиите, че двама от бездомниците са починали. Мамут Яшар, чийто череп бил буквално размазан починал да месеца по-късно. Експертите установили по категоричен начин, че има връзка между травмите по телата на пострадалите мъже и смъртта им.
