На 30 ноември в аржентинската столица Буенос Айрес започва форумът на Г-20. Едно от най-очакваните събития в рамките на тази конференция е срещата между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин. Пред двамата лидери стоят много важни въпроси, на които ще трябва да се търси решение, пише Борислав Боев в коментар за Actualno.com.
Очаква се център на дискусиите между Тръмп и Путин да бъде потенциалната оръжейна надпревара между САЩ и Русия. Миналият месец американският президент обяви, че ще изтегли страната си от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, подписан още в края на 80-те години на 20. век.
Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег е подписан от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов точно преди 30 години – през 1987 г. Днес Вашингтон и Москва взаимно се обвиняват, че отсрещната страна не спазва споразумението и оттеглянето от договора е естествен резултат от тези действия.
Истинските причини обаче може би са други. Съществуващият договор, подписан преди три десетилетия, е остарял и не кореспондира на текущата геополитическа обстановка. За тези тридесет години военните технологии в двете държави напреднаха изключително много, а това налага и споразумение, което взема предвид точно тези техни характеристики. В политически план СССР отдавна не съществува, а на геополитическата сцена вече има и други силни, засега само в икономическо отношение, държави като Китай, които се стремят и към военно превъзходство.
В този контекст Тръмп и Путин непременно трябва да разработят и договорят нов механизъм за контрол на ядрените оръжия, така че той да бъде адакватен за нашето съвремие. Това може би ще означава и преговори с Китай, която е третата по големина ядрена държава.
Обстановката в Близкия изток няма как да бъде пропусната при срещата на двамата лидери в Буенос Айрес. По сирийския въпрос Тръмп и Путин ще трябва да решават бъдещето на източната част на страната, която почти изцяло се владее от подкрепяните от САЩ кюрдски милиции. За Сирия и нейните съюзници обаче кюрдска автономия е недопустима. Ако САЩ се откажат от единствения си партньор в страната, това почти сигурно ще означава и цялостно изтегляне на американския военен контингент от Сирия. Дали във Вашингтон са готови за такава стъпка, тепърва предстои да разберем.
Тръмп и Путин най-вероятно ще постигнат базисно съгласие по отношение на цената на петрола, влияеща се от нестабилността в близкоизточните държави. И двамата нямат интерес от прекалено резки движения, макар че за руския президент една по-висока цена, задържана за по-дълъг период от време, би била по-изгодна по чисто икономически причини. Това обаче от своя страна ще донесе негативи за руската икономика и плановете на Путин за дълбока структурна реформа и намаляване зависимостта на страната от износа на петрол и петролни продукти.
Американските санкции срещу Иран най-вероятно ще бъдат разкритикувани от руския президент, вземайки предвид факта, че Техеран е ключов руски съюзник в региона. Различията тук не са малки, защото САЩ подкрепят големия враг на Иран – Саудитска Арабия, а това е предпоставка за напрежение и между двете суперсили. Въпреки това обаче едва ли ще има големи разминавания по този казус, по-скоро двамата президенти ще опитат да запазят статуквото и да не клатят допълнително лодката.
По отношение на сагата „Хашоги“ трябва да се отбележи, че и Тръмп, и Путин са заявили готовност да се срещнат със саудитския принц Мохамед Бин Салман. Изглежда, и двете суперсили имат интерес от туширане напрежението в Близкия изток, защото от това пряко зависят важни регионални и геополитически процеси като политическата стабилност в региона и цените на петрола.
Доналд Тръмп нееднократно е заявявал, че е президентът с най-твърдо отношение към Русия. Администрацията на американския президент не само продължи санкциите въведени срещу Москва след събитията в Крим през 2014 г., но продължава да въвежда допълнителни мерки срещу Русия. През август 2018 г. Тръмп обяви нови санкции заради случая „Скрипал“, а месец по-късно подписа указ от общ характер, който цели затягане на санкционния режим срещу Русия.
Санкциите несъмнено оказват негативно влияние върху руската икономика, въпреки че Путин се опитва да компенсира с ускоряване на търговското сътрудничество с големите икономики в Азия. Въпреки че някои от основните макроикономически показатели на страната са относително стабилизирани след финансовата криза от 2014-15 г., руският растеж е далеч от желаните темпове. Пред Владимир Путин стои нелеката задача да преструктурира тромавата руска икономика, зависеща от износ на петрол и петролни продукти, а санкционните режими, наложени от важни търговски партньори усложняват целия процес.
Въпреки санкционната политика спрямо Русия, Доналд Тръмп показва, че е готов за диалог с руския си колега, особено по ключови въпроси като неразпространението на ядрените оръжия и поддържането на паритет в стратегическия арсенал на двете държави. Санкциите срещу Русия са силен политически инструмент, с който Тръмп удря по противниците си от Демократическата партия, които постоянно го обвиняват за руски агент. В този контекст едва ли може да се очакват драстични промени по отношение на санкционната политика спрямо Москва.
Макар че Тръмп и Путин имат предпоставки и за вътрешнополитически проблеми, доброто в случая е, че двамата са договороспособни и имат допирни точки. Такива срещи само доказват ползата от това лидерите на двете най-големи ядрени сили да си говорят, да преговарят и да не допускат горещ ядрен конфликт помежду си.
Анализът е подготвен преди развитието на ситуацията между Украйна и Русия в Керченския пролив
РЕДАКТОР: РУМЕН СКРИНСКИ
Actualno.com
