Очаквано ниска избирателна активност беляза поредните парламентарни избори. Защо повече от 60% от българите на излязоха да гласуват?
„60% предпочетоха да правят по-интересни за тях неща. Беше очаквано, защото кампанията беше много вяла. Системните партии опитват да направят така нещата, че да разчитат повече на твърдите си електорати, защото са по-лесно предсказуеми“, коментира психологът доц. Николай Димитров в „България сутрин“.
Според него изборите няма как всеки път да раждат различни послания, а негласуването също се възприема като политическо поведение.
„Проблемът в България идва от една партия, която много добре яхна ситуацията и нямаше кой да я спре. От „Възраждане“ се появяват хора във всички медии и говорят не много истински неща и дори фалшиви новини. Националистическото говорене е много популярно“, каза още доц. Димитров.
Според психолога все още не сме се научили как да правим избори, тъй като изборното законодателство се променя в 12 без 5.
„Хоризонтът са местните избори наесен. Много е важно партиите да си дадат сметка какво очакват да се случи на тях и с какви очи ще се явят. Носят се слухове, че правителство ще има, много е вероятно да включва само една от големите партии, по-вероятно е това да е ГЕРБ. По-добре би било за „Продължаваме промяната“ да не участват в правителство“, подчерта доц. Димитров.
PR експертът Пепи Димитрова вижда абсолютна умора у хората и усещане, че тези избори няма да донесат никаква съществена промяна.
„Когато човек знае, че от неговия избор няма да произлезе почти нищо ново, той няма желание. Ситуацията е някакъв мат и тя се вижда от всички. Разпределението вече беше направено преди година и нещо, нашето отношение към политическите процеси не се е променило“, заяви тя пред Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ политическото лидерство не произвежда нищо ново, а избирателите са знаели, че математиката е същата.
„Много е важно как партиите ще комуникират със своите избиратели в следващите дни – дали искат нови избори или коалиция на всяка цена“, отбеляза PR експертът.
Двамата коментираха и феноменът „не подкрепям никого“.
„Това са хората, които искат да гласуват, но не намират за кого. Партиите бяха твърде заети със собствените си дребнотемия и не обърнаха внимание на важните неща за тези десетки хиляди души. Само повишават изборната активност, но не влияят на разпределението“, посочи доц. Николай Димитров.