Само някои скандали, разбира се, които имат функцията на светкавици – осветяват скритите мотиви и същинските цели на участниците в тях.
Две загубени исторически надежди
След нахлуването на Путин в Украйна например вече никой нормален човек не може да храни илюзии за него, независимо от опитите на руската пропаганда да фалшифицира картината на войната.
Нищо по-скандално не се бе случвало в Европа от десетилетия. Рухнаха две исторически надежди, върху които в новото време се крепеше чувството за ред и благоприличие на Стария континент. Първата е, че след Втората световна война в Европа повече няма да се водят завоевателни войни. Втората е, че съветският режим се е оттеглил мирно и тихо и Русия ще се присъедини към демократичния свят.
От 24 февруари свикваме, че поуките от Втората световна война са забравени, а Горбачов, Тачър и Рейгън са успели само да отложат кървавия реванш на бившите комунисти и техните тайни служби. За милиони европейци историческият скандал, предизвикан от Путин, стана всекидневие и бит и краят му не се вижда…
Неутралитетът и „войнолюбците“
На местна почва най-радикалният жест срещу агресора беше решението на правителството на ПП да изгони като шпиони 70 дипломати и служители на Руското посолство в София. Но реакцията не беше породена само от войната в Украйна, а и от хибридната война, която Русия успоредно води в България, за да накара страната ни, нищо че е член на НАТО и ЕС, да заеме неутрална позиция. Такава позиция, когато е повече от ясно кой е агресорът и кои са жертвите, е недвусмислена подкрепа за агресора.
В този смисъл жестът на ПП беше и идентификационен – да се разграничат от президента Румен Радев, припознаван като техен политически баща, който се прояви като твърд застъпник на „неутралната“ позиция.
Само като скандална може да се определи и квалификацията „войнолюбци“, която Радев даде на внушителното мнозинство в НС, гласувало за военна помощ за Украйна. По неговата логика миролюбци ще са онези, които оставят агресора на спокойствие да смаже набелязаните си жертви. Така най-големият миролюбец в българската политика ще се окаже Костадин Костадинов от „Възраждане“, следван от Корнелия Нинова от БСП, която в случая се направи на „по̀ католик от папата“ и не само взе на въоръжение от президента мантрата за войнолюбците, но и го обвини, че не е поставил вето върху помощта за Украйна. Имаш чувството, че гледаш софийска постановка, която се играе за московска публика. Както, впрочем, става още от 9 септември 1944 година.
Износ на цензура
Огласената заповед на властите в Москва за издирването на българския журналист Христо Грозев търси поне два ефекта – отмъщение за разследванията му на престъпните действия на руските тайни служби във Великобритания, Германия, България… и износ на цензура. Едва ли в Кремъл с днешна дата са се загрижили за щетите, които разследващата журналистика нанася върху международния им имидж, тъй като той отдавна е рухнал. По-скоро тайните служби на принципа на мафиотската вендета искат да покажат, че който им е създал проблем, рано или късно ще бъде наказан.
От началото на войната насам в Русия публичните мнения, които влизат в противоречие с държавната пропаганда, са санкционирани по закон. Преследването на Грозев трябва да подскаже, че това се отнася и за чуждите граждани. Мишената на заплашителното послание са журналисти и политици във всяка точка на света, особено ако страната им няма куража и ресурса да ги защити.
Бомби със закъснител, арести и любовни скандали
Във вътрешнополитически план най-големият скандал през годината бе свалянето на правителството на ПП от собствените им коалиционни партньори от ИТН, което върна обществения часовник с две години назад – във времето преди протестите от 2020 година. Така стана пределно ясно, че сред партиите и лицата на протеста са заложени „бомби със закъснител“, които трябва да неутрализират политическия му ефект. Както и че лидерите на ПП не са готови да упражняват властта в държавата, което на свой ред водеше до скандали.
В такъв, и то твърде шумен, се превърна арестът на Бойко Борисов, който беше изобличаван като крепител на корупционния модел на управление в страната. След ареста обаче новата власт не успя да извади нито едно ново доказателство и беше принудена да повтаря вече известното от медийни публикации. За да се стигне до парадокса свидетел срещу бившия министър-председател да стане настоящият, което от само себе си подмени правния казус с политически и започна да вдига рейтинга на ГЕРБ.
Цялата тази история по нещо печално напомняше взривяването на Мавзолея, който след взрива си стоеше на мястото.
Неумението да влезе в политическа роля пролича и от любовния скандал, в който беше въвлечен Кирил Петков. Избягването на темата с обяснението, че е жълта, не работи, защото прагът на лична неприкосновеност на заелия висш държавен пост по условие е нисък и личният му живот е част от публичния му образ (от скандала с президента Клинтън и Моника Люински в САЩ дори доларът беше паднал).
Но важното не е какво точно се е случило в личен план между министър-председателя и шефката на кабинета му. Ако нищо не се е случило, ситуацията е още по-нелепа. Защото важното е, когато си политически лидер и то отскоро излязъл на обществената сцена, по никакъв начин да не предлагаш поводи за подобни пикантни сюжети, които дават хляб на зложелателите ти и карат привържениците ти да се чувстват неловко.
Скандалите „зад кулисите“
В края на годината се разшумя и друг личен скандал, този път далеч от политиката. След дълго мълчание актрисата Диана Димитрова разказа, че е била обект на насилие, извършено от неин колега, с когото са били в интимни отношения. Показа и снимки на посиненото си лице. Обвиненията ѝ имаха потенциал да провокират български вариант на движението #MeToo и други жени да кажат публично: „Аз също“ съм била обект на насилие. Защото у нас то за съжаление е широко разпространено зад стените на дома. Нещо повече: в широки среди се приема за нормално мъжът да бие жената и общественото мнение е склонно да застава на негова страна.
Но работата е там, че след като Диана Димитрова е решила да се изправи срещу стереотипите и да проговори, трябваше да го направи ясно и без недомлъвки. Иначе остава смътното усещане за поделена вина, което в крайна сметка подхранва мачистките настроения.
И още един скандал в артистичните кръгове – зад кулисите на Народния театър. Там някои от известните имена, макар и не съвсем адекватно и своевременно, реагираха срещу назначението за пиар на театъра на добре позната сред журналистите партийна пиарка, която при това продължава публично да се явява с партийния си лидер. Режисьори и актьори вероятно са се почувствали използвани в сложна хватка за избелване на образа на партията.
Събитията в Народния театър са елемент от една по-обхватна стратегия за реабилитация на тъй наречените партии на статуквото с фигури извън политиката. ДПС най-отдавна и най-ловко играе тази игра.
Георги Лозанова, Дойче веле
