Бюджет 2022 се превърна отново в тема за спор между управляващи и опозиция в парламента. Заформилата се дискусия в пленарна зала формално беше по заглавието на законопроекта за удължаване на прилагането на стария бюджет, но спорът се съсредоточи върху очаквания нов бюджет за 2022 г.
Бюджет 2022 ще е бюджет на икономическия растеж. Целта ни е да направим политика, при която държавата не раздава пари на калпак и в чували, а инвестира в проекти с конкретна възвращаемост, в хората на България и в така необходимата ни инфраструктура.
Това стана ясно от думите на вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, който представя днес основните параметри на проектозакона на държавния бюджет за 2022 година, предаде репортер на БГНЕС.
Бюджет 2022 има три основни акцента – нарастване на капиталовите инвестиции не само със средства от ЕС, а и национални. Значително нарастване на инвестициите към хора – дългосрочно и социална справедливост и подсигуряване на адекватен стандарт на живот на всички граждани, заяви Василев.
Той съобщи, че в бюджета на икономически растеж е заложен ръст на БВП от 4,8%, което е с около 1,2% повече от ръста през тази година. Заложено е намаление на безработицата на 5% и дефицит от 2,5% без COVID-мерките.
Няма как да има растеж без да инвестираме в хората и капиталовата структура. По този повод е предвидено удвояване на капиталовите структури от 2,9% до 5,8% от БВП. Има 30% ръст на капиталовите инвестиции в общините.
Общо общините ще получат от държавния бюджет 5,6 млрд. лева.
Максималният осигурителен доход се повишава на 3400 лева, съобщи министърът.
Василев уточни, че се запазват съществуващите данъчни ставки. Пълно отпадане е трудно, но минимализираме „данък уикенд”.
Да се ползва ДДС за социална политика е изключително грешно, каза Василев.
Финансовата рамка на държавата все още не е приета, а това даде повод на председателят на ПГ на ГЕРБ – СДС Десислава Атанасова да заяви, че е безпрецедентно на 20 януари България да няма Закон за държавния бюджет.
„Няма и представен проект все още, защото разбрахме, че правителството, финансовият министър и премиерът имат по-важни задачи като това да посещават филмови прожекции. В това няма нищо лошо, да бъде подкрепяна българската култура и кинопроизводство, но оставам с впечатление, че моловете се ползват не само за подготвяне на коалиционно споразумение, а за културни събития. Това, което ни се предлага, както разбрахме от колегата, е ребрандиране на един бюджет“, каза още Десислава Атанасова и напомни и за „Виденовата зима“.
Бюджетът за 2022 г. е бюджетът на промяната, каза от своя страна депутатът от „Продължааваме промяната“ Венеция Ангова по време на дебата.
Тя заяви, че законопроектът за прилагане на рапоредбите на бюджетните закони от предходната година до 31 март 2022 г. е необходим като временна мярка, докато бъде приет новият бюджет. Ангова коментира забавянето на бюджета и обърна внимание колко време са гласували дневния ред за днес.
„Недоверието на обществото в партиите на статуквото доведе до провеждане на избори три пъти миналата година. Удължаването на бюджетите от миналата година се налага, защото се очакваше редовно правителство, което да ги подготви. Необходимо е действащо Народно събрание, което да проведе съответната процедура по приемане на закона. Изборът на правотилеството се случи на 13 декември“, припомни Ангова, цитирана от БГНЕС.
Според нея последните 12 години се вижда репликиране на бюджета година към година и има забавяне, защото е трудно начинение да се приложат политиките на промяната.
Явор Божанков от БСП изтъкна, че изказванията не са били по същество и са били далеч от заглавието.
Дебатът извън същество продължи и в последващите текстове на второто четене на законопроекта.
„Ние преждевременно обсъждаме държавния бюджет“, констатира председателят на Комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански и призова да не се правят свободни съчинения към бюджет 2022 г.
От своя страна председателят на парламента Никола Минчев също призова депутатите да се придържат към дневния нед.
В друга процедура заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Иван Ченчев каза, че отказва в тази зала да слуша повече такова нещо. „Отказвам демагогията на ГЕРБ да ни се натрапва по този начин“, каза още Ченчев и продължи: „Трябва ли да занимаваме Народното събрание с тези театри? Престанете. Дайте да работим конструктивно“.
В спора се намеси и депутатът от ГЕРБ Костадин Ангелов. Той обобщи, че в залата има много плам за нищо. „Ще си позволя да сложа една диагноза на управляващата коалиция и това е, че тя се намира в състояние на будна кома. Не го приемайте като обида. Това е диагноза, която събира в себе си всичко. Понякога проявявате признаци на живот, но не сте сензитивни към околните и не проявявате никакви реакции към реалността, която ви заобикаля“, каза Костадин Ангелов. Според него предложеният закон за удължаване до 31 март на действията на няколко закона не работи и не отразява реалностите в системата на българското здравеопазване.
Според него този бюджет не решава проблемите на българските лечебни заведения, защото коалицията се намира в състояние на будна кома
