Съвсем царя той разкри от първо лице кога е започнал да си изкарва прехраната сам. Колкото и да е странно, бившият премиер е натрупал първите сериозни суми в банковата си сметка, когато управата на компания в Испания, която се занимавала с производство на телевизори.
Това признава царят в автобиографията, в която разказва за необикновената си съдба. Симеон навлиза в бизнеса, когато негов приятел го препоръчва да стане член на управителния съвет на компанията Thompson Grand Public в Испания. Тази позиция той заема в продължение на 13 години. Навремето Thompson Grand Public е бързо развиваща се компания, което съвпада с отварянето на испанската икономика, където цял свят искал да инвестира. Съвместно с японците фирмата открива заводи във Вик, Каталуня и Мадрид за производство на телевизори. Голяма част от черната и бялата техника, която се изнася за цяла Европа, се произвежда в Мадрид. „Вътрешният ни пазар беше в подем, а ръстът на оборотите напомняше на този в днешна Азия”, разказва Симеон. Неговото задължение било два пъти годишно да ходи заедно с другите шефове в Париж, за да представят отчетите на компанията. „Работата ми беше прекрасна. Успоредно с това започнах да усещам увеличаването на приходите от моя труд в хотелиерската компания, както и от дивидентите, които получавах като член на управителното тяло на Thompson Grand Public”, обяснява забогатяването си бившият премиер. Начинанията му стават още по-мащабни, защото той влиза в управата и на друга испанска фирма, „Паскуал”, която се занимава със селскостопанска и хранително-вкусова промишленост. Паралелно управлявал и семейните имоти. В онзи период царят без малко да направи грешна стъпка. По това време се появяват различни финансови пирамиди и се завъртат схеми за изпиране на огромни суми пари. Бившият премиер признава, че бил изкушен да вложи средства в тези начинания, но се спрял в последния момент, което може би го е спасило от фалит. „Явно моят недоверчив характер ме предпази от тежки финансови последици. Още повече, че това не бяха само мои пари, а и тези на майка ми и сестра ми и индиректно на нашите деца. Щом някой ми предложи инвестиции с доходност, по-висока от тази на нормалните банки, веднага се досещам, че има нещо съмнително. Убедих се също така, че в наше време не е възможно да живееш само от рентиерство, както и че не бива да държиш всички яйца в една кошница”, разказва царят и от признанието му става ясно, че той никога не би вложил пари в КТБ, подмамен от високи лихви и преференциални условия.
Симеон твърди, че с жена си Маргарита никога не са правили излишни, а още по-малко разточителни харчове. Те изпитвали ужас от показността и затова дълги години карали една и съща кола. „Даже и днес нямам прислуга във „Врана”, а когато се наложи, дори готвя. Не получавам нито субсидия, нито пенсия от държавата и не желая нищо от никого. Никога не съм бил и сега не съм способен да се моля за пари, та дори да става дума за най-благородни и възвишени каузи”, отсича царят.
