Съдии от 3 държави разобличиха лъжите на Цветан Василев
Арбитражни съдии от три националности разобличиха лъжите на Цветан Василев за КТБ, отсичайки, че трезорът не е можело да бъде спасен, защото реално е бил източен от банкера беглец и превърнат в пирамида.
На 13 август една от най-авторитетните световни арбитражни институции – съдът в американската столица Вашингтон (ICSID), сложи край на сагата с иска на Оманския фонд срещу България, внесен преди близо 4 години – на 22 октомври 2015 г. Фондът съдеше държавата като миноритарен собственик в КТБ с мотива, че не му било позволено да участва в спасяването на банката. Според публикации в медиите искът е бил за 80 млн. евро, което е приблизителната стойност на инвестицията, направена от фонда в КТБ – 185 млн. лева. С решението си обаче Вашингтонският арбитраж категорично потвърждава, че трезорът е нямало как да бъде спасен заради огромната капиталова и ликвидна дупка в размер на милиарди левове. Решението е постановено от състав от трима арбитражни съдии с мастити биографии в решаването на спорове с председател британецът Воън Лоу и арбитри канадецът Дейвид Хей и французойката Бриджит Стърн. С него исковете на фонда окончателно се отхвърлят като неоснователни, а ищецът е осъден да заплати и разноските на страната ни по делото. До това решение пък се стига, след като през декември 2018 г. България в лицето на Министерството на финансите е представила две писмени защити, придружени от експертни становища и доказателства, фигуриращи в кориците по делото „КТБ“, водено в спецсъда срещу Цветан Василев и още 18 негови ортаци. Въз основа на писмените защити самият Омански фонд се отказа от исковете си преди няколко месеца без право да ги предявява отново.
Стъпката за отнемане на лиценза на КТБ и искането банката да бъде обявена в несъстоятелност бе предприета от БНБ през ноември 2014 г., след като от Централната банка възложиха проверка на активите на избушения трезор на три международни одиторски фирми – „Делойт одит“, „Ърнст енд Янг“ и „Афа“. Резултатите от нея показаха, че при общо отпуснати кредити в размер на 5,3 млрд. лева трябва да бъде направена обезценка за над 4 млрд. лева заради липсата на каквото и да било адекватно обезпечение, което би могло да се осребри. От въпросните отпуснати кредити пък над 3,5 млрд. лева са отишли към определена категория кредитополучатели, свързани с Цветан Василев, чиито кредитни досиета са непълни или изобщо липсват. Впоследствие тези изводи бяха потвърдени както от разследването на прокуратурата, така и от международната разследваща фирма „АликсПартнърс“, която приключи проверката си с извода, че банкерът беглец е ползвал трезора като своя лична касичка
На този фон какво реално означава решението на арбитража във Вашингтон?
То за пореден път потвърждава това, което многократно е обяснявано през годините от различни държавни институции и доказвано с разследвания, публикувани в редица медии в страната, в това число и от изданията на „Телеграф медиа“. Че трезорът категорично не е можело да се оздрави, защото е бил източен почти изцяло с необезпечени кредити към кухи фирми, свързани с Цветан Василев.
На този фон е оглушително мълчанието, с което медиите, финансирани не само от Василев но и от ортаците му – другите подсъдими олигарси издатели у нас Иво Прокопиев и Огнян Донев, се опитват да подминат решението на US арбитража. За разлика от огромните статии, които посветиха на делото, водено във Вашингтон, при подаването на иска и при следващите, предприети от ищеца стъпки, в които упорито поставяха под съмнение решението за обявяване на трезора в несъстоятелност и действията на прокуратурата, сега – при приключването на делото, те пуснаха само няколко кратки материала. В тях очаквано предвид тесните връзки между Прокопиев, Василев и Донев услужливо пропускат да споменат какво точно означава становището на арбитража.
Защо мълчат ортаците на Василев и изданията им?
Защото откакто се покри в Сърбия в опит да избяга от обществения гняв и родното правосъдие, банкерът беглец упорито се опитва да се изкара жертва на „корпоративен рейд“, твърдейки, че всичко в трезора си било наред, а – видиш ли – враговете му у нас му го били отнели. С този мотив той, съпругата му Антоанета и дъщеря му Радосвета, които също са обвиняеми за пране на пари от КТБ, провеждат вече в продължение на няколко години международни кампании срещу държавата. Стоят и зад два иска, внесени във Вашингтон, срещу човека, обявен от Василев за негов враг №1 – депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, заради законодателните инициативи на парламентариста, с които беше спрян вторичният грабеж на КТБ. Първият иск бе по Глобалния закон „Магнитски“ и с него банкерът беглец за сефте се пробва да се изкара жертва на корпоративен рейт, но не успя. След като балонът „Магнитски“ се спука, Василев през свои подставени лица внесе нов иск – пак с мотива, че КТБ и той като негов мажоритарен собственик били станали жертва на корпоративен рейд. Този път по закона „Рико“. И макар развоят на това дело тепърва да предстои, решението на Арбитражния съд във Вашингтон разбива на пух и прах именно в САЩ защитната теза на човека, прочул се като българския еквивалент на международния аферист Бърни Мадоф. Факт, който нито Василев, нито ортаците му олигарси, биха искали да се знае в българското общество. И се опитват да прикрият с мълчание. Но безуспешно.
Съдът е водещ при решаването на инвестиционни спорове
С над 50-годишна история Арбитражният съд във Вашингтон (ICSID) e водещият международен арбитраж по решаване на спорове между инвеститори и държави. Основан е през 1966 г. по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави. Той е една от петте организации към групата на Световната банка заедно с Международната банка за възстановяване и развитие, Международната асоциация за развитие, Международната финансова корпорация, Агенцията за многостранни инвестиционни гаранции и Международния център за регулиране на инвестиционните спорове.
/монитор
