– Без да коментирам името на компанията, мога да кажа, че България е готова да произвежда автомобили.Няма смисъл да слушаме други медии и изказвания на политици от други държави. Нека да изчакаме какво решение ще се вземе по този въпрос, лично аз смятам, че то ще бъде положително за България.
– Означава ли това, че България е готова да произвежда фолксвагени?
– Благодаря на абсолютно всички, които работят за това да привличаме инвеститори. Не случайно избягвам да казвам името на конкретните инвеститори. Аз наистина смятам, че България доказа, че е конкурентоспособна.
– С какво България може да е по-привлекателна за инвестиция от „Фолксваген“, в сравнение с Турция, Румъния и Сърбия?
– От една страна Турция и Сърбия не са в ЕС. България е по-привлекателна с това, че е член на Европейския съюз.
От друга страна сме по-привлекателни с това, че държавата ни се превръща във важен регионален фактор. Това се дължи на политиката на премиера Бойко Борисов в последните му 3 правителства, а не важи само за настоящото. България има ясна външна политика.
Много пъти премиерът Борисов е обвиняван, че развива повече външната политика за сметка на вътрешната, но повярвайте ми това не е така. Много от положителните неща за държавата ни идват от факта, че сме регионален фактор.
Искам да поздравя и финансовият министър Горанов, който често е обвиняван за това, че не дава да се харчат пари за добри или лоши начинания и е критикуван за фискалната дисциплина. България има реални показатели и има изключително добра фискална политика, което се забелязва от инвеститорите.
Последното, което мога да кажа в отговор на Вашия въпрос е, че България пази мълчание, което, го изискват инвеститорите.
– Означава ли, че мълчанието е злато в случая с инвестицията, която подготвя „Фолксваген“?
– Да. Всички инвеститори предпочитат мълчанието.
Когато някой започва да говори за дадена инвестиция, това означава, че вече не е в състезанието.
– Продължава ли България да е трудолюбива нация или това остава носталгичен спомен?
– Нека да си кажем истината – българският народ е трудолюбив, но през последните 30 години за съжаление се даде пример на хората, че без да работиш можеш да станеш богат. Говоря за незаконно натрупване на капитали.
Но без трудолюбие няма как да имаш нормален живот, да не говорим да станеш богат човек.
Трябва да се работи. Дълги години, особено първите 15 от прехода, в България се разчиташе на приватизацията, т.е. да се разпродават заводи за първоначалното натрупване на капитала.
Мисля, че вече е ясно на всички, че без да си образован и квалифициран няма как да се получи. Много хора напуснаха държавата ни. Допреди 5 години анализите показваха, че съотношението между напускащите и връщащите се в България, разликата е 14% в полза на напускащите.
Последните данни показват, че разликата между напускащите и връщащите се е 3000 в полза на първите. Това разбира се не е феномен, а се дължи на политиката на правителството за увеличаване на доходите.
През последните 3 години доходите в частния сектор са се увеличили с между 8 и 12 процента на годишна база.
Последните анализи показват, че за миналата година България е на второ място по ръст на доходите в Европа. За първото тримесечие на тази година отново държавата ни е на второ място по този показател. По тази причина се взе решение за увеличаване на доходите в публичния сектор, в който се включва не само администрацията, но и културните дейци, полицията и работещите в сферата на образованието.
– Защо липсата на професионална работна ръка започна да се усеща все по-осезаемо, от което страда бизнесът?
– Първият отговор е защото премахнахме техникумите. В един момент в България се мислеше, че е най-добре да си юрист, финансист или икономист. Но махайки техникумите, се премахна възможността за професионална работна ръка. За това през последните години в основен приоритет на бюджета се превърна увеличаването на доходите.
Държавата инвестира в своите ученици и студенти, за да могат когато завършат да влизат в специализирани сектори и да работят като готови кадри.
– Ще получили бизнесът по-подготвени специалисти, след като държавата инвестира стотици милиони на година в образование?
– Да. Обществото разбра, че производството не е мръсна дума. Допреди години за работата в заводите се смяташе, че е тежка и мръсна. Сега заводите ни са като аптеки – чисти и подредени, с постоянен контрол и добро възнаграждение.
От тази гледна точка смятам, че всеки ще проумее, че трябва да работи там където е полезен, а не както преди години всички да стават юристи или икономисти. Нека да ставаме икономисти и юристи, но наистина трябват да има хора, които да работят в много други поприща.
В автомобилния и IT сектора заплатите вървят изключително добре.
– Кога България ще преодолее катастрофата от криминалната приватизация?
– Моделът на икономиката на България се променя, независимо дали държавата го е направила по-бързо или по-бавно, бизнесът и работещите хора го променят.
Реално в момента се забелязва, че в нашата страна се откриват нови заводи. Ще Ви дам абсолютно точни примери подкрепени с числа.
Само за една година, от юни 2018 до юни 2019 година в България са изградени заводи за 600 млн. лева, открити са 7000 нови работни места. В момента сме на 5 място по икономически ръст – 3.5%.
Първоначалната справка на Министерство на финансите за тази година показва, че има нарастване с 4.8% на БВП. Това е изключително положително, като се има предвид, че тръгнахме от много ниско ниво и все още догонваме.
В крайна сметка, ако някой иска да обещае нещо различно на българския народ трябва да знае, че няма магическа пръчка!
Ние имаме да догонваме още, правим го и ще го правим и през следващата година. Разбира се разчитаме и на стратегически инвестиции, които ще доведат България до по-големи възможности.
– Каква е позицията Ви за притесненията на работодателските организации от високите цени на тока за производствени цели?
– За съжаление цената на тока расте навсякъде. В България не е различно.
Това, което Министерство на икономиката прави по този въпрос е в момента сме качили Законопроект за изменение на климата. Той предвижда да се даде възможност на МИ и конкретно на министъра на икономиката да издаде наредба, с която да компенсира бизнеса, който се засяга от плащането на вредните емисии и увеличаването на тока.
Това е и предложението на бизнеса. Очаквам тази седмица да се дадат коментари по текстовете на законопроекта и ще направим всичко възможно, за да подпомогнем бизнеса.
– Работодателите, обаче искат да бъде сменен директора на НЕК Петър Илиев с разумни аргументи. Ще бъде ли уволнен този човек?
– Аз мисля, че първо трябва да има дебат. Защото, ако има сгрешено нещо в механизма или формулата, независимо кой ще сложим за директор, ще се върви по грешния ред. Ние трябва да разберем къде е проблемът, за създадем нормативна среда, която да го ограничи.
А кой ще е директор, това е решение на министъра на енергетиката. Разбира се това трябва да се съгласува с бизнеса. Но първо трябва да се види къде е проблемът, за да не стане така, че да сменим 5-6 човека, а проблемите да останат.
– Какво се случва с изграждането на индустриалните зони в големите български градове?
– От 2 години имаме нов модел за изграждане на индустриалните зони. В момента заедно с кабинета на Томислав Дончев направихме изключително точен анализ къде в България какво образование има.
Целта е да се обособят терени, в които документално да са готови и когато инвеститорът дойде, той да може да започне строителство или производство. Хубавото тук е, че за първи път индустриалната зона излезе на печалба и то над 4 милиона лева. Тази година прогнозата е, че индустриалните зони в България акумулират печалба около 12 млн. лева, които веднага ще бъдат реинвестирани в инфраструктура и обособяване на нови индустриални зони.
В тази връзка имаме намерение да открием индустриална зона в Свищов, за която ще се черпят кадри от Стопанската академия в града. Освен това се очаква откриването на новия транспортен коридор, който ще свързва Румъния с България.
Държавата ще се ангажира с индустриална зона в Перник. Градът е близо до София, има изключителна инфраструктура и мисля, че нещата ще се получат много добре. Но най-важното е, че има пари, процедурата за рамков договор за изграждане на инфраструктура е проведена, така че инвеститорът когато дойде да види изградената инфраструктура – ток, електричество и жп път, както в Божурище, което се дава за пример.
По подобен модел на индустриални зони се работи в Унгария през последните 10 години и той е доказал своята ефективност.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
