ТРИБУНА

От първо лице: Разказ на българин за живота насред стрелбата и глада в Судан

Този следобед у нас се прибират част от българите, които бяха евакуирани от Судан. Те прекараха последните дни в посолството ни в Берлин. До там стигнаха чрез специален полет на германските военновъздушни сили.

Останалите ни сънародници, които успяха да избягат от размирната африкански държава, се намират в Египет и Саудитска Арабия.  Има обаче и наши сънародници, които остават в епицентъра на войната, за да помагат на свои близки, които няма как да напуснат Судан. Разговаряме с Ясир за няколко минути, в които успява да открие интернет връзка. Телефоните не работят от дни, а токът се поддържа само от генератори.

„Стана внезапно. Обаче това – да се стигне до такъв ужас, никой не го очакваше. Не. По принцип суданците са мирен народ. Като има война, нищо няма наред. Но се държим. Ние сме почти в центъра на Хартум. Някъде на около 6 км от летището. Стрелба постоянна. Няма по-ужасно нещо от войната”, разказва Ясир пред NOVA.

Той се е разделил с почти цялото си семейство, което успява да избяга. „Идеята е да се приберат в България с помощта на нашето посолство в Египет. Усеща се, когато хората наистина присърце са го взели. Денонощно се обаждат, денонощно се интересуват. Знам възможностите на България и не очаквах такова съдействие, а напротив. Направо са герои за мен”.

Засега Ясир остава в Хартум, за да се грижи за близките си, които не могат да пътуват. „Никой не може да избяга от смъртта. Това е моя философия, която си е за мен, но гледам да се пазя. Имам още роднини, на които трябва да помогна, няма как. Те са възрастни жени и деца. Ако видя най-накрая, че въобще не може да се живее, ще намеря начин да тръгна”.

Казва, че вече трудно се намират гориво, лекарства, храна и вода. „Сега са обявили три дни примирие. Малко по-спокойно не може да се каже, че е, но тук там има някакви размени на изстрели. Но малко по-спокойно е. Може би човек бързо свиква с такива ситуации. При такива примирия хората излизат малко да се снабдят с храна, с нещо каквото може. Магазините не са отворени, но суданците имат една такава черта – те в такива ситуации си помагат. Който има, дава на който няма. Помагат си. Помагат си много. Семейства тук с повече възможности, когато напускаха всичко раздадоха. Да не остава в дома нищо. Храна, всичко раздадоха по улиците на нуждаещите се”.

Призивът на Ясир е светът да отвори врати и сърце за суданския народ. „Надявам се много държави да ги приютят, да ги приберат. Някак да се грижат за тях. Всички тук са напуснали домове – това са семейства, това са лекари, инженери. Не сме чак богата държава, но живеехме мирно и спокойно. Чувам по новините,  че много държави се месят, за да стане примирие. Дано….дано”, надява се Ясир.

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top