Финансовият министър: Влизаме в Еврозоната до 1 януари 2024 г.
Изминалата 2020 г. бе белязана от две ключови събития за България, които имаха противоположно въздействие върху бизнес средата у нас и условията за инвестиции у нас. От една страна, това е присъединяването на България към Банковия съюз и Валутния механизъм II, с което ясно очертахме хоризонта за членство към Еврозоната към 1 януари 2024 г. От друга страна, това е пандемията от COVID-19. Присъединяването ни към чакалнята повиши доверието на инвеститорите у нас и се отрази положително на привлекателността на страната ни по отношение на инвестиции. Това каза министърът на финансите Кирил Ананиев по време на съвместен форум, организиран от Министерство на финансите и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
По думите му доброто отражение може да се види и в оценките на международните агенции за кредитния ни рейтинг. „Изработихме и започнахме да прилагаме пътната карта за подобряване рамката по несъстоятелността. Приведохме законодателната ни рамка в областта на борбата с изпирането на пари в пълно съответствие с европейските норми“, заяви Ананиев. Той напомни и за изтегления през септември 2020 г. външен заем в размер на 5 млрд. лв. „За пръв път 10 и 30-годишните ни облигации достигнаха доходност, сходна на тази с някои държави от еврозоната”, коментира финансовият министър.
По отношение на пандемията той напомни за предприетите антикризисни мерки у нас, които през 2020 г. възлизат на около 3% от БВП. Те включват бюджетни и финансови облекчения, въведен мораториум за банкови заеми, удължен срок за плащане на данък Печалба, намалено ДДС за някои стоки и услуги, както и мярката „60 на 40”, за която бяха отделени 1 млрд. лв. и други. Ананиев посочи, че по Плана за възстановяване и устойчивост предстои България да получи близо 12 млрд. лв. грантове и 9 млрд. лв. кредитен ресурс в подкрепа на икономиката и нейната успешна зелена и дигитална трансформация. „Подготвяме Националния план за възстановявне и устойчивост, в който са описани реформите и инвестициите за допълнително подобряване на бизнес средата и осигуряване на добри условия за частните инвеститори
Особено внимание ще бъде отделено на енергийната ефективност, зелените технологии и електронната среда за управление”, заяви Ананиев.
„COVID-19 неочаквано се оказа причина за нова криза – не само икономическа, но и здравна. Миналата година беше необикновена, пандемията промени начина, по който живеем, работим и учим“, каза вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова. По думите й 20% от БВП са осигурени от правителствата в развитите икономики чрез мерки за подкрепа на заетостта и ликвидността на предприятията. Тя напомни за създадения Паневропейски гаранционен фонд с капитал 25 млрд. лв., чрез който може да се мобилизират допълнителни приблизително 200 млрд. евро за подкрепа на страните. „Има доста аткивно участие от българска страна, надявам се съвсем скоро подадените проекти от повечето големи банки да бъдат одобрени. Така че и България ще бъде един от сериозните бенефициенти по линия на този фонд“, завърши Павлова.
По време на събитието стана ясно, че ЕИБ ни е подпомогнала с 443 млн. евро инвестиции през 2020 г., от които 328 млн. евро са ново финансиране за малки и средни предприятия. Заедно с Европейския инвестиционен фонд, ЕИБ ни е подпомогнала с други 300 млн. евро. „Това е изключително важно сътрудничество за нас – много разчитаме на по-силна подкрепа към по-нисковъглеродната икономика, цифровата икономика и да продължим с дифиренциацията на клиентите в частния сектор“, коментира финансовият министър.
