За пореден път тук се води дебат за заплатите на депутатите, но те се отнасят не само за нас, а за над 500 души висши държавни служители в различни комисии, Министерски съвет, президентство, обмудсман и т.н. Дебатът днес буди разочарование с мотивите, които изтъквате. Първият мотив, който се чу беше – хората се дразнят. Това е тежко неосъзнаване на същността на проблема. Би трябвало да си намалим заплатите не защото дразним хората, а защото не е справедливо. Не е икономически обосновано, социално ангажирано и морално да ни се вдигат заплатите автоматично на всеки три месеца с ръста на средната заплата, без това да отчита труда, който сме положили. Защото основата на правото пише, че заплата се дава за труд. Вторият аргумент който чухме, че е криза и трябва да бъдем солидарни и съпричастни. Защо само в криза, уважаеми управляващи и депутати от ДПС? Не трябва ли да сме съпричастни изобщо към онези 2 млн. българи, които живеят под прага на бедността.
Не е кризата причината да направим тази стъпка, нито заради конюнктурното решение. Въпросът е принципен, много по-голям и политически, и морален. Ще прочета нещо :
„Ако те правят смели заявки, че искаш да промениш система, модел, да сложиш край на прехода и да поведеш държавата в друга посока, трябва да започнеш от себе си, трябва да дадеш личен пример.
Знаем ли всички, че пропастта между политици и народ се увеличава? Знаем. Знаем ли всички, че сме обрасли с привилегии?
Предлагаме и ще внесем промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която отнема всички привилегии на народните представители. Знам какво ще ми кажете: нашите колеги депутати в Германия работят за по-високи заплати. Германският народ получава по-високи заплати. И ако ще се съизмерваме с германските депутати, нека първо да си съизмерим народите как живеят.
И не ми казвайте, че това е популизъм! Защото ви питам: кой българин, освен политическия елит на страната, работи на заплата, която зависи от ръста на средната заплата в страната? 99% от българския народ работи на фиксирана заплата, а ние ще си вдигаме заплатите всеки път, когато се повиши средната. С кое право? Това не е популизъм! Това е конституционен принцип за равни права. Това е принцип за справедливост, а не популизъм.
Колко души в България почиват над 70 дни? 240. Как може един миньор за тежък физически труд да почива 30 дни, а депутатите да почиват 70?
Знам, че не го приемате, колеги, но ние ще го внесем. Ако го отхвърлите, си е ваша воля. Някой ден, когато управляваме, това ще стане факт. Аз ви го гарантирам. Това се казва не „популизъм“, а „справедливост“. Това се казва „самоосъзнаване“. Това ще покаже дали сме разбрали, че народът ни не приема привилегированата класа. Това ще покаже дали искаме да развържем това кълбо от обвързаности на политика, на бизнес, на пари и на интереси и на привилегии. Дали ще бръкнем вътре в тази топка и ще я разкъсаме, или народът ще изрита тази топка от терена на политиката и ще пусне новите отбори тук, които да му гарантират по-добро бъдеще?
За разлика от вас – тези, които не приемате тези идеи, няма да ви квалифицирам, няма да ви посочвам като антиевропейци, както правят те, щом не са съгласни с нас. Ще ви призова за едно: сигурна съм, че сигурно 100% в залата споделят тези мисли наум. Сигурна съм, че всеки от вас ги е чувал, когато е обикалял страната и си ги мислите наум. Малцина са тези, които ще си позволим да ги изречем, и още по-малко са тези, които ще ги свършим тези неща!
Обръщам се към тези малко в тази зала и извън нея. Малцина, уважаеми колеги и уважаеми българи, малцина в света са променяли държавите си! Тези малцина през всички години са наричани „водачи“ и „лидери“. Колкото и да сме малко , призовавам тези, които споделят подобни мисли, които са готови и смели да ги реализират, да бъдем водачите на народа си, които той очаква.”
Цитатът е от 18 април 2018 г., стенограма на Народното събрание, който съм произнесла преди 2 години. И днес заставам зад всяка една от тези свои думи. Отново казвам: въпросът не е конюнктурен, а принципен. Въпросът не е дали да дразним народа си, а дали сме осъзнали неравенството като проблем и дали търсим пътища да го решаваме. Разликата между вашите и нашите предложения е – вие правите предложения само за времето на извънредното положение с очакване след това да върнете отново статуквото, което е големият проблем. Ще преодолеем болестта. Всички заедно ще се справим, но след това ще върнете статуквото. Нашето предложение е за промяна в правилника и то е трайно със или без криза. Заплатите на политическият елит в България да не се увеличават автоматично с ръста на средната, а да се определят на база минималната заплата. Ние предлагаме нов механизъм за изчисляване на заплатите. Разбира се, воля на всяка парламентарна група е как ще гласува днес. За нас това е постоянна политика от 2017, 2018 и 2019г. и рано или късно ще стане факт.
