Думи за сбогом със Стефан Данаилов на голямата наша актриса Мария Статулова, споделени с болка и любов спецално за „Новини.бг.“ Най-известното екранно партньорство между двамата е в лентата „Дами канят“ на покойния режисьор Иван Андонов, но двамата си партнират и в още няколко български филма. Мария Статулова е снаха на гениалния ни писател Йордан Радичков.
За Стефан заслужава винаги да се говори, колкото и да ми е тежко в момента. Аз с най-голяма любов и радост винаги съм го наричала „Стефане“, а не Ламбо, Мастер и по друг начин. Имам поне 5 милиона интересни случки с него, ама искам да ви говоря за него – човекът.
Той носи името си, което означава „венец“, напълно заслужено и с достойнство, защото при него е венецът на таланта, на известността, на личността. За мен Стефан е най-веселият, най-прекрасният, най-добрият, най-грижовният човек на света. Той винаги помага – и в трудни, и във весели моменти. Умее да защитава по-малките и го прави с любов и радост.
Спомням си като снимахме „Дело по съвест“ – филм, в който той игра фантастично, стана някакъв бой в нарочна сцена. Ние с него седим в заседална зала в съда – това бе кадър от филма, но изведнъж той вижда, че двама се бият и скочи да ги разтървава. Нямаше нужда да го прави, защото това бе част от филмовата сцена, ама веднага се втурна да помага. Разказвам тази случка, защото искам да акцентирам върху импулса на артиста. Стефан е роден като импулсивен, истински човек.
Усещам болка, топлина, нежност голяма любов към него, защото е огромен човек. Той никога никого не обиди. Има огромно чувство за хумор и не можехме да му се сърдим. Къщата му винаги беше широко отворена за приятели. С годините започна да обича цветята. Винаги му помагах и го напътствах как да ги отглежда, да маха лошите листа и т.н. Говореше за тях като за деца, неговата детска градина бяха цветята на балкона. С покойната му съпруга Мария бяха невероятно добри хора, винаги се притичваха на помощ.
За мен беше огромна радост да играя в няколко филма с него. Той е най-естественият и нормален човек, винаги зареждаше околните с добрата си енергия. Винаги ще му казвам: Стефане, цял живот те обичам! Колкото и да е той, защото не знаем колко е „целият живот“.
