Брюксел слага край на мониторинга

Жан-Клод Юнкер: България отбеляза впечатляващ напредък

Европейската комисия отчете, че сме изпълнили голяма част от препоръките й

Чакат се становищата на Европейския съвет и ЕП, решението ще отнеме поне месец

След 12 години заедно ни отделиха от Румъния, наблюдението в северната ни съседка остава

12 години след присъединяването на България към Европейския съвет, мониторингът над страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред е на път да остане в миналото, след като Европейската комисия отчете, че сме изпълнили голяма част от препоръките й и сме отбелязали достатъчен напревък и стартира процедура по премахването на наблюдението. Така 18-ият доклад за напредъка ни, приет на днешното заседание на ЕК, ще бъде и последният в рамките на механизма.

Конкретното решение ще бъде одобрено, след като бъдат взети становищата и на Европейския съвет и ЕП. За първи път от стартирането на наблюдението ЕК прави и стъпка за разделяне на пакета, в който вървяхме заедно с Румъния. За разлика от становището на Брюксел за премахване на мониторинга за нас, ЕК е категорична, че ще продължи наблюдението над северната ни заради буксуващи реформи, будещи сериозно притеснение.

„Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази Комисия. Разбира се, осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията“, подчерта настоящият шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер, чийто мандат приключва в рамките на следващите седмици. Той посочи, че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, но отчетеният напредък е достатъчен, за да „се обмисли прекратяването на действието на мониторинговия механизъм“. „Ще чуем внимателно становищата на ЕП и на Съвета, преди да вземем решение“, подчерта Юнкер. Засега не е ясно точно колко ще отнеме процедурата за това. След заседанието на ЕК, на което еврокомисарят по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос представи решенията, взети на заседанието на Комисията в Страсбург, той посочи, че ще отнеме поне месец. В същото време подчерта, че при всички случаи, дори решението да бъде взето от новия състав на ЕК, ще има приемственост. На вчерашното заседание на Еврокомисията е бил разглеждан и въпросът за присъединяването на Хърватска към Шенген, като ЕК даде зелена светлина за това. В коментар на решението, което трябва да бъде одобрено и от правителствата на всички страни-членки, Аврамопулос посочи, че се надява скоро и България и Румъния да се присъединят към Шенген.

„Комисията е на мнение, че напредъкът на България по линия на мониторинговия механизъм е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването й към ЕС“, се посочва в приетия вчера доклад, като в него се припомня, че още през 2018 година, заради отчетен прогрес, бяха затворени три от шестте показателя на мониторинга. Сега пък е отчетен напредък по всичките 17 препоръки, зададени от Брюксел през 2017 г. Затова от ЕК считат, че оттук насетне наблюдението трябва да се извършва посредством одобрения преди няколко седмици вътрешен „постмониторингов“ механизъм на страната ни.

Целта е да бъде гарантиран необратим ход на реформите.

Въпросният вътрешен механизъм беше приет с постановление на МС на 18 септември и предвижда наблюдението да бъде поето от Съвет за координация и сътрудничество между институциите. Съветът ще се състои от 10 души и ще прави мониторинг на действията на трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната във връзка с изпълнението на мерките, предприети по препоръките на Брюксел. Звеното ще бъде оглавено от двама съпредседатели – вицепремиера с ресор „Правосъдие“ и представляващия Висшия съдебен съвет, които към настоящия момент са Екатерина Захариева и Боян Магдалинчев. Техен заместник ще бъде правосъдният министър, а редови членове ще са председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор, шефовете на Инспектората към ВСС и на КПКОНПИ и министрите на вътрешните работи и на финансите.

Освен в рамките на вътрешния механизъм, ходът на реформите у нас ще бъде проследяван и посредством новия общоевропейски механизъм за върховенството на закона във всички страни-членки, за чието въвеждане настояваше и България.