ТРИБУНА

А не може ли „Да, България“ направо да замени прокуратурата? ПЗ – Не Цацаров и Гешев ѝ пречат на грантовата десница

Наблюдаваме циклична повторяемост на събитията около избора на главен прокурор. И през 2012 г., и сега имаме една единствена номинация. И преди пет години, и сега градската десница, обединена около Христо Иванов и кръга, събран около Съюза на съдиите, организират яростна атака срещу тези номинации за главен прокурор: през 2012 г. – на Сотир Цацаров и последвалия му избор, и през 2019 г. – Иван Гешев.

За демократична държавна е нормално съществуването на активно гражданско общество. У нас, обаче, по традиция сме свидетели на криворазбрана свобода и законови норми. Кой избира главния прокурор? Улицата или така както е разписано от законодателя от Конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ): Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет, за срок от седем години без право на повторно избиране (чл. 129, ал. 2 от Конституцията).

Кандидатури за избор на главен прокурор могат да бъдат предлагани от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и от министъра на правосъдието (чл. 173, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Христо Иванов и партията му „Да, България“ обаче изграждат своята политическа дейност като опонент на съдебната система в България с цел да я „реформират“. Въпреки че създателят на политическото движение бе в правния властови механизъм: от 2014 г. е служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки, назначен от президента Росен Плевнелиев; след края на мандата на служебния кабинет Иванов е избран от Народното събрание за министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов — пост, който заема до 9 декември 2015 г., когато подава оставка заради „бламиране на съдебната реформа от страна на ГЕРБ“.

И тогава само за 17 дни регистрира в Софийски градски съд „Да, България“ при средни времеви граници за други партии 2 месеца. За отбелязване е , че Софийски градски съд се оглавява от Калоян Топалов, принадлежащ към малката секта магистрати – Съюз на съдиите. От тогава до днес този малък, но шумно изявен в обществото кръг около „Да, България“ (Христо Иванов) и Съюза на съдиите (Калин Калпакчиев) неуморно борят корупцията и мафията, подпомагани от „Отворено общество“ и медиите на Иво Прокопиев. Защо, обаче, изявите им за реформа в правната система са само на улицата и не предложиха навреме своя кандидатура, след като имат лоби във ВСС в лицето на Лозан Панов? На 29 юли беше последният срок, в който да се направят номинации за нов главен прокурор и единствената кандидатура, зад която застана цялата Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, е на зам.- главния прокурор Иван Гешев.

Въпреки безалтернативната номинация на Гешев, Христо Иванов още в същия ден организира протест, а в „12 без 5“ движение „Боец“ лансира името на следователя Бойко Атанасов. Така като опозиция на кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор се открояват: Христо Иванов – с несъстоялата му се реформа в правната система именно докато беше министър на правосъдието и вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност; и с несъстоялото му се политическо движение, което едва събира около 2% на избори; Калин Калпакциев – станал известен с това, че в качеството си на Човек на годината на БХК освободи един друг Човек на годината на БХК – убиецът Джок Полфрийман; Бойко Атанасов – номиниран от десницата за главен прокурор, но завършил с оценки от Среден – 3 „Наказателно право“ и на държавния изпит по Наказателноправни науки в Югозападния университет „Неофит Рилски“; през последните близо десет години многократно отстраняван с постановления на различни прокурори от СГП, за да не се провалят разследвания. На фона на многото честни и безкомпромисни съдии и прокурори, една креслива протестираща група на несъстояли се в политиката и правото активисти навяват у широката аудитория за своята неповторимост и незаменимост. И най-важното: с помощна на определен кръг медии налага впечатлението, че изразените от него позиции се са единствено правилните и че се споделят от всички съдии.

Фактите, обаче, са съвсем други, за което говори и широката подкрепа от страна на професионалните общности за кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, и негативизма, с който правистите и обществото се отнасят към решенията на съдия Калпакчиев. Затваряме се в кръга, в който по-гласовитата част диктува през улицата и чрез медийни манипулации прилагането на законов и правов ред, проглушава ни с лозунги за „съдебна реформа“, „независимо правосъдие“ и други опорки, с които всъщност се опитва единствено да оправдае стремежа си към овладяване и на прокуратурата.

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top