Иванчева искала да става кмет на София
ВСС пита съдии чувстват ли се засегнати от проверката на ВКС
Арестуваната за колосален рушвет екскметица на „Младост“ Десислава Иванчева е имала амбиция да стане градоначалник на София. Това става ясно от СРС-тата по делото срещу нея, заместничката й Биляна Петрова и предшественика й Петко Дюлгеров.
В запис от разговор между тримата Иванчева ясно заявява, че вече „Младост“ е тесен за нейните амбиции и затова иска да стане „и кмет на София“. Екскметицата и заместничката й пък самонадеяно разкриват, че не се интересуват от друго, освен от имиджа и ПР-а си.
Стенографите от записите бяха разсекретени с решение на спецсъда, а „Правен свят“ публикува част от тях. Бръмбарите ясно записали, как тримата подсъдими договарят конкретните суми за подкупа, който строителният предприемач Александър Ваклин трябва да плати, за да му се разреши да строи в района.
„Три пъти по седемдесет и пет ще ги получи. Другото сега ще му включим да тръгне. После ще бъде при виза ли е, какво е? Проект ли е какво е? После при строителна площадка. Двадесет си е нормална оферта, защото като тегля една черта, че е окей“. Думите са на Десислава Иванчева и са по адрес на изнудвания строителен предприемач Александър Ваклин. Те потвърждават показанията му, че само за разписване на разрешението за строеж, първоначално е бил изнудван за сума от близо половин милион лева (очевидно съвпадаща с посочените 3 x 75 000 евро – 225 000 евро).
Както става ясно и от записите – Иванчева е предвиждала искането и на още пари, но на по-късен етап. Репликата й, че „двадесет си е нормална оферта“ е тази, която напълно съвпада с тезата на Ваклин и на прокуратурата, че бившата кметица на „Младост“ е искала по 20 (както се разбира в записите – евро на кв.м. застроена площ).Разговорът напълно отхвърля защитната теза, че Иванчева и Петрова не са говорили за пари. Напротив, те не само, че говорят за пари, но и докато се шегуват, уточняват, че става въпрос за евро, а не за левове.
„ Еврота, тука е Европа“, категорична е Петрова, която пресмята стойността на подкупа. Иванчева и Дюлгеров пък се уговарят за неговия дял като посредник – 20% от общата сума.
Междувременно във вторник стана ясно, че съдийската колегия на Висшия съдебен съвет обмисля да пита апелативните спецсъдии чувстват ли се засегнати от проверката, разпоредена от председателя на ВКС Лозан Панов. Председателят на апелативният спецсъд Георги Ушев и още 10 съдии изпратиха писмо до ВСС с искане за становище дали проверката е институционален натиск върху магистратите преди да са взели окончателно решение за мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова. Пленумът на ВСС реши, че въпросът е от компетентността на съдийската колегия и затова на заседанието си във вторник тя трябваше да се произнесе.
Ден преди това стана готов докладът от проверката, назначена от Панов и осъществена от трима съдии от ВКС. Докладът бе оповестен в късния следобед в понеделник и според неговите заключения апелативните спецмагистрати са допуснали нарушения на закона. Във вторник сутринта във ВСС е внесено становище на апелативният спецсъд, подписано от неговия председател Георги Ушев. В становището се изразява несъгласие с констатациите на проверката и се заявява, че няма нарушения на закона във връзка с мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова.
„Законът за съдебната власт дава правомощие на председателя на ВКС лично да извършва проверки в апелативните съдилища или да възлага такива. Упражнявал съм и ще продължа да упражнявам това правомощие. Нормата в ЗСВ не прави разлика между приключили и неприключили производства. Проверката в апелативния спецсъд не касае производството по същество, как се е произнесъл, а как съдът е процедирал. Смятам, че не е проява на тенденциозно отношение от моя страна проверката, а осъществяване на правомощия“, каза пред съдийската колегия Панов. Председателят на ВАС Георги Чолаков предложи точката да се отложи, защото документацията е много голяма и не е успял да се запознае с нея. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев изказа същото мнение. „Ние не можем да дебатираме доклада от проверката по същество, защото това е правораздаване. Ние можем само да дебатираме дали проверката е натиск. Той може да е както външен – от медии, законодателна и изпълнителна власт, така и вътрешен натиск – от ръководители на съдиите. Това е част от стандартите за независимостта на съдебната власт, които приехме“, заяви Цветинка Пашкунова. 7 от членовете на съдийската колегия гласуваха „за“ отлагането на точката, а 4 „против“. Тя ще бъде разгледана на извънредно заседание на 14 декември. /Monitor.bg
