РАЗСЛЕДВАНЕ

Прокуратурата пази в тайна какво мисли да прави с делото за „възродителния процес“

Делото за т.нар. възродителен процес е секретно и прокуратурата отказва да даде информация какво смята да прави с него. Това се разбира от отговорите на държавното обвинение, което поиска да бъдат зададени писмено въпросите.

 

„Дневник“ изпрати писмено въпросите. След изчакване в разговор с говорителя на Военноокръжната прокуратура прокурор полк. Стоян Лазаров той каза, че наблюдаващият прокурор обяснил, че делото е секретно и поради това няма да отговорят на въпросите. Не посочи кой е наблюдаващият прокурор.

 

На 5 септември т.г. съдът даде едномесечен срок на Софийската военноокръжна прокуратура да реши съдбата на делото, заведено още през 1991 г., чиято абсолютна давност отдавна е изтекла.

 

Даденият от съда срок за дисциплиниране на прокуратурата не е задължителен. Съдебното указание дойде след серия молби от пострадали от насилствената асимилация граждани, които са поискали ускоряване на производството. В Софийския градски съд (СГС) има подадени десетки сходни молби, от които не са образувани дела, защото се изчакват действията на прокуратурата, научи „Дневник“. Те обаче засега остават тайна.

 

През 2007 г. тогавашният зам. главен прокурор Валери Първанов обясни, че абсолютната давност по делото е изтекла още през декември 2003 г. Според него процесът не може да се прекрати, преди да се разпитат всички пострадали. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигнат нови обвинения, които предвиждат по-тежки наказания, ще се увеличи и давността.

 

Два пъти е внасян обвинителен акт – през 1994 и 1998 г.

 

Става дума за принудителната смяна на имената на изповядащи исляма български граждани, довела до репресии през 80-те години на миналия век. Досега прокуратурата два пъти е внасяла обвинителен акт – през 1994 и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано от съда за доразследване. В началото обвиняеми са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов – за подбуждане на етническа дискриминация и омраза. След това обвиненията са променени – за военни длъжностни престъпления, и обвиняеми остават Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов обвиняем по делото остава единствено бившият министър-председател Георги Атанасов.

 

Делото се проточи и заради тогавашните указания на върховния съд към държавното обвинение. На разследващите е било указано да издирят и разпитат всички жертви на възродителния процес, които са били въдворени в „Белене“ и други затвори, за да се конституират като частни обвинители и граждански ищци – така прокуратурата е интерпретирала указанията на съда. При второто внасяне на делото в съда то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.

 

От май 1998 г. делото вече е във Военноокръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 пострадали българи от турски произход или техни наследници, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити въпреки изпратените съдебни поръчки. В писмо до съда от 2003 г. тогавашният зам. главен прокурор Христо Манчев посочва, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите съдебни указания за разпит на всички пострадали са пречка за внасяне на обвинителен акт.

 

В решението на СГС от 5 септември обаче указанията на върховните съдии се интерпретират различно. Според градските съдии указанията на колегите им от върховния съд не са били неизпълними, защото прокуратурата е трябвало да издири всички пострадали, но не и да разпита всеки един.

 

Две инстанции осъдиха прокуратурата за бавно правосъдие

 

Междувременно втора съдебна инстанция призна иск срещу прокуратурата на пострадалия от т.нар. възродителен процес – Шукри Мехмед. Софийският градски съд прие, че той трябва да бъде обезщетен по Закона за отговорността на държавата с 30 000 лв. Неговият иск беше за 100 хил. лв. Решението не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния касационен съд, но ВКС разгледа граждански дела само по изключение и може изобщо да не приеме да се занимава с казуса.

 

По случая на Шукри Мехмед първата съдебна инстанция прие в края на 2017 г., че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според съдебното решение, за което съобщи в. „Сега“, на Мехмед трябва да бъдат платени неимуществени вреди за периода 1991-2017 г., защото е претърпял разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани. Освен това той трябва да бъде обезщетен и за излъганите му очаквания за възмездие за погазените права и достойнство, емоционалното напрежение и загуба на доверие в институциите, както и за здравословни проблеми./Дневник.бг/

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top