Псувните не са просто израз на грубост – те изпълняват редица важни социални и емоционални функции. Когато псуваме, това може да ни помогне да изразим гняв или болка, да повишим самоувереността си, да се сближим с околните или да се справим с трудни ситуации. Вулгарният език действа като социално лепило, играейки значима роля в начина, по който хората общуват, изграждат връзки и се себеизразяват – както в лични разговори, така и в онлайн среда, предаде CNN.
Какво казва науката за псувните в интернет
В ново изследване, публикувано в Lingua, екип от учени анализира над 1,7 милиарда думи, използвани в интернет съдържанието от 20 англоговорящи региона. Резултатът? Бяха идентифицирани 597 различни форми на псувни – от класическите нецензурни думи до креативни изписвания като „4rseholes“ и съкращения като „WTF“.
Откритията оспорват популярни стереотипи. Макар австралийците да са известни с цветистия си език, проучването показва, че американците и британците псуват по-често и по-масово от тях в онлайн пространството.
Факти, които изненадват
Проучването е базирано на публично достъпни онлайн източници – новинарски сайтове, блогове, правителствени и институционални публикации, но не включва социални медии или лични съобщения. Данните показват, че:
Вулгарният език представлява 0,036% от всички думи в американския корпус, 0,025% в британския и 0,022% в австралийския.
Между 12% и 13,3% от американските потребители, около 10% от британските и 9,4% от австралийските са използвали поне една псувня.
Най-често използваната дума във всички региони е „fuck“ – с цели 201 различни вариации.
За целите на изследването е използван корпусът Global Web-Based English (GloWbE), специално създаден за сравнителен анализ на английския език в различни страни.
Същите резултати и в социалните мрежи
Друго паралелно проучване, базирано на 5660 мрежи с над 435 000 потребители и 7,8 милиарда думи в платформата X (бивш Twitter), потвърждава същите тенденции: американците са най-честите потребители на думата „fuck“, докато австралийците са най-креативни в нейните изписвания. Това е донякъде утешително за всеки австралиец, разочарован от класирането си по честота на ругатни.
Културни различия: защо някои псуват повече от други?
Изненадващо е, че американците – въпреки сравнително консервативното си общество и силното влияние на религиозни норми – показват най-високи нива на псуване. Това вероятно отразява културата на индивидуализъм и лична изразност, особено в анонимни или дигитални среди.
Показателно е, че единствената религиозна ругатня в извадката – „damn“ – се среща най-често именно в САЩ.
От своя страна, в Австралия псувните се възприемат като по-нормализирани в публичния дискурс. Пример за това е дългогодишният лозунг за пътна безопасност: „Ако пиеш и караш, си пълен идиот (bloody idiot)“ – език, който би бил необичаен в официална комуникация в много други държави.
Какво предпочитат различните нации?
Анализът показва интересни предпочитания към определени вулгаризми:
Американците залагат на вариации на „ass(hole)“
Ирландците предпочитат „feck“
Британците – „cunt“
Пакистанците – „butt(hole)“
Думата, към която се проявява най-силна неприязън, е „bloody“, избягвана основно от американците – вероятно поради възприемането ѝ като богохулство.
Псуването като езиково умение
Хората от страни, където английският е роден или доминиращ език – САЩ, Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия и Ирландия – ругаят не само по-често, но и с по-голямо езиково разнообразие. Обратно, в региони като Индия, Пакистан, Гана или Филипините, където английският е втори език, честотата и креативността на псувните са по-ниски.
Изключение прави Сингапур, който заема четвърто място по честота на псуване – изпреварвайки дори Канада и Ирландия. Там английският все по-често се възприема не като чужд език, а като основно средство за идентичност и себеизразяване. Младите сингапурци използват псувни, за да се противопоставят на строгите официални норми – особено в контекста на държавната регулация върху публичния език.
Защо псувните не се преподават?
Любопитен факт е, че въпреки тяхната социална значимост, псувните рядко се преподават в курсове по английски. Те, наред с хумора и разговорната реч, често остават извън рамките на езиковото обучение – въпреки че са ключови за пълното разбиране и използване на живия език.
Псувните – част от човешката природа
Културните, социалните и технологичните промени размиват границите между формален и неформален език, между публичното и личното. Доказателство за това е дори допълването на Оксфордския английски речник с австралийски изрази като „straining the potatoes“ (уриниране), „no wuckers“ и „no wucking furries“ (варианти на „no fucking worries“).
Вулгарният език не е просто лош навик – той изпълнява значими комуникативни функции. Цветният език може да изрази емоции, да предизвика смях, да създаде усещане за принадлежност или да намали напрежението. Историята също показва, че опитите да се забрани псуването често имат обратен ефект – те го правят още по-жизнено и устойчиво.
Източник: CNN
