Д-р Христо Георгиев е началник отделение по хирургия в МБАЛ „Д-р Асен Велев“ Разлог. Той е специалист хирург и специалист по ортопедия и травматология. Практикува обща, висцерална хирургия и лапароскопска хирургия.
Той е зам.–председател на Районна колегия на БЛС Благоевград и председател на териториално дружество на БЛС Разлог.
Д-р Христо Георгиев извършва прецизно диагностициране и прилага ефективно лечение. Неговият професионален път започва и продължава повече от 38 години в болницата в Разлог.
За мнозина асоциацията с лекар е именно професията на хирурга. „Хирургия“ идва от гръцките думи за „ръка“ и „действие, работа“, а на латински означава „ръчна работа“. „Точната ръка“, сръчността, огромните теоретични познания, физическата устойчивост и търпението са само част от изискванията за професията на хирурга. Тя предполага дългогодишна академична и практическа подготовка – университет, специализация, следдипломна практика, чиракуване, постепенно усвояване на тънкостите и сложността на операциите.
Стресът при хирурзите е всекидневен, натоварването е значително, отговорността е огромна. Но чувството, че си победил смъртта, е дадено на малцина и хирурзите са сред тях.
Как станахте хирург и колко години посвещавате на тази нелека професия?
Още в гимназията реших, че ще кандидатствам медицина – обичах биологията и бях силно повлиян от моята учителка и класна ръководителка – госпожа Денчева. Поддържаме връзка и до днес.
С времето осъзнах, че искам да бъда именно хирург. Още по време на санитарските и сестринските си стажове в болницата в Разлог си представях, че един ден ще работя в хирургията. Може би е било предопределено.
Какви са предизвикателствата пред професията хирург?
Предизвикателствата са огромни: емоционално, психическо и физическо напрежение, стрес, безсънни нощи, неспокойствие и огромна отговорност.
Как оцелявате?
С подкрепата на близките – семейството, сина ми, приятелите. Пътувам, опитвам се да намирам време за разтоварване. Наскоро със сина ми бяхме на концерт на „Гънс енд Роузес“ в София – това също помага.
По Вашия професионален и труден път на хирург тръгна и Вашият син. Вие искахте ли да последва Вашата професия?
Не, напротив. Не исках да се занимава с медицина, защото това е тежка професия и животът протича по различен начин. Дори се опитах да го насоча към друга специалност, заведох го в Нов български университет да си избере специалност, само и само да не е медицина, правих плахи опити да го отклоня. Но той уверено тръгна по своя път, защото още като дете проявяваше интерес – влизаше в операционната без страх.
Днес е отличен лекар с две специалности – кардиохирургия и обща хирургия.
Гордеете ли се със сина си?
Да, много. Наскоро ми изпрати снимки от занятия със студенти, на които вече преподава.
Стотици животи сте спасил като лекар. Има ли операция, която няма да забравите?
Много са операциите, които остават в съзнанието. 30 години работя като хирург и като ортопед травматолог. Много са. Но една остава особено ярка – операция, която извършихме заедно със сина ми.
Беше дошъл за уикенда, когато получихме спешно повикване за пациент с прободно нараняване в сърцето. Синът ми водеше операцията и благодарение на бързата ни реакция човекът оцеля. Това е момент, който няма как да забравя.
Всеки ден в хирургията сте между живота и смъртта. Чувствате ли се близо до Бог?
Не, не съм близо до Бог, просто го нося в сърцето си. Повечето от случаите са тежки. Имаме и леки, козметични операции, но и много случаи на остро кървене, на остър перитонит, тежки гръдни, черепно-мозъчни травми – винаги с опасност за живота – с изискване за прецизност на изключително ниво.
И отскоро в отделението по хирургия получихте безценен дар – икона на св. Иван Рилски.
Изключително красива икона на св. Иван Рилски – небесният закрилник на България и българския лекар подари на отделението по хирургия наш пациент – професионален художник. Той беше опериран в нашето отделение и в знак на признателност ни изненада с този духовен дар – за да пази екипа, за да ни подкрепя, за да закриля нашите пациенти.
Отделението по Хирургия в болницата в Разлог е с безупречна чистота и ред. Носи Ви се слава като изключително строг ръководител.
По принцип хирургията е свързана с ред, дисциплина. Хирургия без ред и дисциплина няма как да се получи. Няма хирургия без висок професионализъм. И без другото – човешкото отношение към страданието на пациента и неговите близки.
Свиквате ли с това страдание?
Не знам дали е точната дума да свикнеш. Човек трябва да се справя. Има много вечери, в които не мога да мигна от мисли за някое дете, което съм оставил оперирано или предстои да бъде оперирано, или има колебание – да бъде опериран даден пациент или не. Не са малко безсънните нощи на хирурга.
Какви са колегите Ви в отделението по хирургия?
Екипът в момента е от кадри на Военно-медицинска академия София – хора, които знаят какво е ред и дисциплина, отговорност. Отделението е добре оборудвано с медицинска техника и апаратура. Имаме всичко необходимо.
Но за мен, за болницата, за отделението е важно – да има млади хора, които да искат да специализират хирургия, но е важно да бъдат мотивирани със стипендия, да бъдат с обвързващи договори, за да остане някой след нас.
Много скоро е Световният ден на здравето, празник на всички, за които
медицината е не само професия, но и призвание. На всички наши колеги с призванието медици пожелавам да са много здрави, да са щастливи, да са удолетворени и много силни, за да се справят с всички предизвикателства на трудната и благородна професия.
Той е зам.–председател на Районна колегия на БЛС Благоевград и председател на териториално дружество на БЛС Разлог.
Д-р Христо Георгиев извършва прецизно диагностициране и прилага ефективно лечение. Неговият професионален път започва и продължава повече от 38 години в болницата в Разлог.
За мнозина асоциацията с лекар е именно професията на хирурга. „Хирургия“ идва от гръцките думи за „ръка“ и „действие, работа“, а на латински означава „ръчна работа“. „Точната ръка“, сръчността, огромните теоретични познания, физическата устойчивост и търпението са само част от изискванията за професията на хирурга. Тя предполага дългогодишна академична и практическа подготовка – университет, специализация, следдипломна практика, чиракуване, постепенно усвояване на тънкостите и сложността на операциите.Стресът при хирурзите е всекидневен, натоварването е значително, отговорността е огромна. Но чувството, че си победил смъртта, е дадено на малцина и хирурзите са сред тях.
Как станахте хирург и колко години посвещавате на тази нелека професия?Още в гимназията реших, че ще кандидатствам медицина – обичах биологията и бях силно повлиян от моята учителка и класна ръководителка – госпожа Денчева. Поддържаме връзка и до днес.
С времето осъзнах, че искам да бъда именно хирург. Още по време на санитарските и сестринските си стажове в болницата в Разлог си представях, че един ден ще работя в хирургията. Може би е било предопределено.
Какви са предизвикателствата пред професията хирург?Предизвикателствата са огромни: емоционално, психическо и физическо напрежение, стрес, безсънни нощи, неспокойствие и огромна отговорност.
Как оцелявате?С подкрепата на близките – семейството, сина ми, приятелите. Пътувам, опитвам се да намирам време за разтоварване. Наскоро със сина ми бяхме на концерт на „Гънс енд Роузес“ в София – това също помага.
По Вашия професионален и труден път на хирург тръгна и Вашият син. Вие искахте ли да последва Вашата професия?Не, напротив. Не исках да се занимава с медицина, защото това е тежка професия и животът протича по различен начин. Дори се опитах да го насоча към друга специалност, заведох го в Нов български университет да си избере специалност, само и само да не е медицина, правих плахи опити да го отклоня. Но той уверено тръгна по своя път, защото още като дете проявяваше интерес – влизаше в операционната без страх.
Днес е отличен лекар с две специалности – кардиохирургия и обща хирургия.
Гордеете ли се със сина си?Да, много. Наскоро ми изпрати снимки от занятия със студенти, на които вече преподава.
Стотици животи сте спасил като лекар. Има ли операция, която няма да забравите?Много са операциите, които остават в съзнанието. 30 години работя като хирург и като ортопед травматолог. Много са. Но една остава особено ярка – операция, която извършихме заедно със сина ми.
Беше дошъл за уикенда, когато получихме спешно повикване за пациент с прободно нараняване в сърцето. Синът ми водеше операцията и благодарение на бързата ни реакция човекът оцеля. Това е момент, който няма как да забравя.
Всеки ден в хирургията сте между живота и смъртта. Чувствате ли се близо до Бог?Не, не съм близо до Бог, просто го нося в сърцето си. Повечето от случаите са тежки. Имаме и леки, козметични операции, но и много случаи на остро кървене, на остър перитонит, тежки гръдни, черепно-мозъчни травми – винаги с опасност за живота – с изискване за прецизност на изключително ниво.
И отскоро в отделението по хирургия получихте безценен дар – икона на св. Иван Рилски.Изключително красива икона на св. Иван Рилски – небесният закрилник на България и българския лекар подари на отделението по хирургия наш пациент – професионален художник. Той беше опериран в нашето отделение и в знак на признателност ни изненада с този духовен дар – за да пази екипа, за да ни подкрепя, за да закриля нашите пациенти.
Отделението по Хирургия в болницата в Разлог е с безупречна чистота и ред. Носи Ви се слава като изключително строг ръководител.По принцип хирургията е свързана с ред, дисциплина. Хирургия без ред и дисциплина няма как да се получи. Няма хирургия без висок професионализъм. И без другото – човешкото отношение към страданието на пациента и неговите близки.
Свиквате ли с това страдание?Не знам дали е точната дума да свикнеш. Човек трябва да се справя. Има много вечери, в които не мога да мигна от мисли за някое дете, което съм оставил оперирано или предстои да бъде оперирано, или има колебание – да бъде опериран даден пациент или не. Не са малко безсънните нощи на хирурга.
Какви са колегите Ви в отделението по хирургия?Екипът в момента е от кадри на Военно-медицинска академия София – хора, които знаят какво е ред и дисциплина, отговорност. Отделението е добре оборудвано с медицинска техника и апаратура. Имаме всичко необходимо.
Но за мен, за болницата, за отделението е важно – да има млади хора, които да искат да специализират хирургия, но е важно да бъдат мотивирани със стипендия, да бъдат с обвързващи договори, за да остане някой след нас.
Много скоро е Световният ден на здравето, празник на всички, за които
медицината е не само професия, но и призвание. На всички наши колеги с призванието медици пожелавам да са много здрави, да са щастливи, да са удолетворени и много силни, за да се справят с всички предизвикателства на трудната и благородна професия.
loading...
