Националите получиха чек с премия на стойност 520 000 лева
Сребърните медалисти на световното първенство по волейбол са на родна земя.
България ликува!
Волейболистите бяха посрещнати с червен килим и с гвардейска рота на столичното летище „Васил Левски“. Вече са на родна земя.
Националите се прибраха с полет от Истанбул с правителствения самолет. В Турция те бяха посрещнати тази сутрин от министъра на младежта и спорта Иван Пешев.
След това на родното ни летище за първи път се прегърнаха с близките си.
Националите получиха чек с премия на стойност 520 000 лева от Министерството на младежта и спорта.
„Така се разбрахме още преди началото на сезона. Ако станат втори на Световното първенство волейболистите ще си разделят 90% от приходите, които спечелим там. Ако бяха спечелил световната титла, то те щяха да си разделят $ 1 милион, които взима победителят”, заяви Любо Ганев при пристигането на отбора.
Любо Ганев емоционално разказа какви са били съветите му към играчите:
„Казах на момчетата, че не знаят все още какво ги чака, но аз вече съм го изживявал през 1994. Това, което направихте ще остане завинаги на българите и ще направим посрещане, каквото заслужавате, казах на момчетата. Сигурен съм, че довечера също ще е незабравимо за тях. Основната работа на Бленджини беше да промени манталитета на момчетата – да ги накара да повярват, че могат да побеждават. Той им каза след мача с Чехия: „Спокойно, ние сме тук за златото“. Това е вярата на един треньор в отбора и в щаба!“
Джанлоренцо Бленджини – треньор на националния ни отбор, заяви пред медиите:
„Сега започва най-трудното, защото всички ще се страхуват от нас, всички ще излизат срещу нас пределно мотивирани да ни побеждават. Давам си сметка докъде стигнахме, но в следващите дни ще придобием още представа за мащабите на това нещо. Всички състезатели трябва да са горди от това, което постигнахме. Това е плод на процес работа от последната година. Трябва да запазим сега самообладание и да се справим с това, което ни връхлита, защото може да ни попречи по пътя. Избирал съм тези момчета едно по едно.
За първи път си дадох сметка, че нещо може да се случи още преди една година, когато избрах един по един всички тези играчи. Вслушвал съм се в препоръки, но аз избрах тези състезатели и тогава си дадох сметка, че разполагам със специална група от хора. На полуфинала срещу Чехия осъзнах, че нещо голямо може да се случи.
Най-силното нещо остава да се оберат плодовете от труда на този отбор, защото бяхме с най-младият отбор на световното първенство във Филипините. Естествено, че ще се променят някои неща към нас, защото постигнахме успех. Започва най-трудното, защото всички ще се страхуват от нас, всички ще излизат срещу нас пределно мотивирани да ни побеждават.
Не винаги може да се постигат най-високите резултати.
Момчетата няма да имат проблем да се справят с емоцията, но в крайна сметка нека да го изживеят, защото те си го заслужиха. Нека получат любовта на хората. Не трябва да поставяме претенции към тях от тук нататък да печелят всичко, защото това, което правим е един процес, който трябва да продължи. Не винаги може да се постигат най-високите резултати.
Целта от самото начало е класиране за олимпийски игри в Лос Анджелис. Ще бъде изключително трудно за момчетата през следващите години да поддържат това ниво. Основната ни цел остава класиране за олимпийски игри в Лос Анджелис. Ние освен сребърния медал, се изкачихме с цели 14 места в световната ранглиста, където сме на девета позиция в момента“.
Андрей Жеков – помощник-треньор: За момчетата твърде престои осъзнаването какво става. Те направиха нещо голямо! За мен това е нещо, което вече съм преживявал като олимпийски медалист. За мен първата индикация за победа бе контролата с американците. Този мач бе импулс, който показа на момчетата, че могат да се борят за още победи. Излизахме много пъти от трудни ситуации с Германия и Словения. Те се трудеха ежедневно. Те положиха огромен труд. Сега първо ще си починем и предстои период на анализи.
Коментар пред медиите направиха и играчите:
Алекс Грозданов: Последните два дни видяхме какво се случва в България, за което благодаря и това е най-голямата награда. Ние сме млад отбор и не очаквахме такова посрещане. Дори не сме си го представяли. Чувствам се като 15-годишно дете, което не знае какво се случва. Виждам, че отборът е щастлив и се радвам с него. Сега всеки един от нас ще се прибере и ще се види с близките си! Изводът е, че отборната игра е ключът към успеха. Италианският отбор е с много повече опит и успехи от нас, но за мен остава лека горчивина. Ние сме спортисти и ни е заложено да се борим докрай но посрещането тук отмива горчивината. Времето ще покаже дали сме „златният отбор“ и предстоящите състезания.
Александър Николов: Уникална емоция! Не очаквахме такова посрещане. Много сме радостни. Нямаме търпение да видим всеки един от феновете. Това, че обеднихме хората е много важно за нас.
Аспарух Аспарухов: Отборът знае с какъв щаб и фенове разполагаме. С много работа и заслужено стигнахме до тук! Аз съм на 29. Досега винаги съм бил от най-младите през годините, но сега за мен е чест да играя с тези момчета. Мога да изкарам още няколко години.
Симеон Николов: Имахме много фенове във Филипините! Имаше голяма еуфория и това ни помогна да излезем на мачовете и да побеждаваме. Благодаря на всички! Любовта се усещаше през целия турнир. Мотивиращо бе да видим как се събират хора и ни подкрепят. Това ме мотивира да работя още повече и да накарам българския народ да се гордея с нас. Аз съм играч, който иска да надгражда и да показва още. Обещал съм си, че това е само началото за мен и националния отбор. Аз мисля, че трансферът ми в Русия е положителна стъпка. Там игровото време е най-добре офертирано. Отивам да играя, да се развивам, а не да стоя на скамейката.
Венислав Антов: В самолета не осъзнавах какво ни чака. Но когато видях какво посрещане е организирано, разбирам какъв ефект сме имали върху цяла България! Надявам се за отборът ни да няма лимит и всяка година да покачваме нивото и да побеждаваме. Предстои ни сега първо да изживеем емоциите, а след това да работим в клубните отбори.
Дамян Колев: Имам сили за клубните турнири! Това е нашият живот!
Пред камерите застанаха и родители и приятелки на състезателите:
Приятелката на Алекс Николов сподели: Отдавана сме заедно и успяваме с компромиси да съчетаем нещата. Вкъщи понякога не му се слуша за волейбол, но аз му повтарям да вярва в себе си, да се подобрява всеки ден и да покаже какво може. Смятам, че човек се учи докато е жив. Алекс има какво още да покаже.
Майката на Аспарух Аспарухов каза: Преживяхме тъгата от загубата, но после се усмихнахме. Адмирации за треньора. Този възход на отбора се дължи на него. Момчетата му повярваха и му се довериха 100%. Всичко това води до добри резултати! Поводи за радост пожелаваме на всеки.
