Едно съдебно решение от миналата седмица, събуди болезнени спомени у всички, но най-болезнени са у жертвите на прословутата банда за отвличания у нас „Наглите“. Години след като бе разбита от полицията, бандата продължава да е болезнен спомен за похитените и да всява страх в обществото дали няма да са следващте.
В крайна сметка правосъдната ни система, доказа дори на себе си, че не може да гарантира справедливост .
Някои от жертвите им са с разбит завинаги живот, други опитват да се отърсят от стреса и зловещите кошмари, които навярно ще ги преследват доживот.
Един от пребиваващите в тази джунгла е Димитър Вълканов, който се предаде доброволно в СДВР заедно с адвоката си Любомир Таков.
Той остава на свобода, както постанови Софийски градски съд на проведеното заседание преди седмица, след като държавното обвинение поиска Вълканов да бъде задържан за постоянно в ареста.
Обвинението
Вълканов и братята Митко и Радослав Лебешковски са обвинени, че на 09.01.2025 г. са отвлекли и държат в плен софиянците Божидар Марков и Ивайло Петров. Мотивът – открадната от двамата пратка със 160 кила кокаин, минаващ транзитно през България. Наркотикът е бил съхраняван в склад на голяма пловдивска транспортна фирма, чийто управител също бе задържан по делото, но впоследствие освободен.
Съдът прие, че има данни за участието на Вълканов в престъпление, но не намери достатъчно доказателства, които да подкрепят обвинителната теза в такъв обем, че да постави задържането под стража на Вълканов.
Магистратите отчетоха, че мъжът е със сериозен здравословен проблем и сам отглежда двете си малки деца, което дава основание да се наложи по-лека мярка за неотклонение. Като пропорционална мярка съдът определи “Гаранция” в размер на 10 000 лева.
Прокуратурата има 3-дневен срок да протестира решението на съда, възможност от която не се възползва през м. март 2025 г., когато бяха освободени братята Лебешковски.
Братята Митко и Радослав Лебешковски, нашумели преди години като част от „Наглите“, най-вероятно са убили отвлечените от тях на 9 януари т.г. Божидар Марков и Ивайло Петров. Двамата са ликвидирани заради изчезнали 160 килограма кокаин, оставени за временно съхранение в апартамент в София, се разбира от обвинителната теза на прокуратурата.
В началото на март братя Лебешковски бяха арестувани при спецакция на МВР, стартирала в началото на годината след подаден сигнал от Американската агенция за борба с наркотиците (ДЕА) за влезли в България 160 килограма кокаин в товарен камион, тръгнал от Барселона на 3 януари.
Дрогата е била разтоварена в България на 5 януари и впоследствие е трябвало да бъде транспортирана до Турция с микробус, като за трафика на кокаина е отговарял Димитър Вълканов – прясно освободеният с парична гаранция авер на братята.
Вълканов е родом от Бургас и в миналото е бил задържан за производство на амфетамин, както и за трафик на безакцизни цигари.
Според обитатели на ъндърграунда, 40-годишния Вълканов дълго време е бил част от дървената мафия в Бургаска област заедно със сенчестия бизнесмен Георги Пейков, но преди повече от 5 години се отдръпнал от този престъпен бизнес и се заел с трафик на наркотици от България към Турция.
Твърди се, че Вълканов и братя Лебешковски работят като подизпълнители на сръбска мафиотска организация и пренасят към Турция кокаин, който обменят за хероин.
След като в началото на януари поредната пратка от 160 килограма кокаин влиза в България, дрогата е разтоварена в склад на дружеството „Некст Лоджистик“ – фирма, управлявана от Васил Боснешки и сочена от мнозина като тясно свързана с известното дружество за товарни превози „ПИМК“, ръководено от Илиан Филипов и Пенко Несторов.
Кокаинът е бил оставен за съхранение в апартамент в София, докато бъде организирано транспортирането му до Турция, но след няколко дни дрогата е открадната. За преноса и съхранението на кокаина трафикантите Лебешковски и Димитър Вълканов са ползвали предполагаемите жертви Божидар Марков и Ивайло Петров. Организаторът на кокаиновия канал Димитър Вълканов се смяташе, че е избягал нелегално в Турция, тъй като джипът му е открит изоставен дни по-късно в близост до оградата с южната ни съседка. Предполага се, че това място Вълканов е използвал много пъти за прекарване на дрога през границите.
В последствие се разбра, че Вълканов е претърпял тежък инфаркт и не е безследно изчезвал. Дори за делото, когато се гледа мярката за неотклонение, той бе трнспортиран със специална линейка директно от болницата.
Запознати от ъндърграунда твърдят, че братята Митко и Радослав Лебешковски са изтезавали часове наред двамата отвлечени мъже в транспортната база в село Кривина и в крайна сметка са ги ликвидирали. Твърди се, че освен братя Лебешковски, в мъченията е участвал и друг член от „Наглите“ – Павел Петков – Прасето.
Впоследствие труповете били нарязани, напъхани в бидони и натоварени в камион, който напуснал ден по-късно базата в Кривина. Предполага се, че накрая останките от Марков и Петров са били или заровени в планината, или потопени на дъното на язовир, така че никога повече да не бъдат открити.
Така и стана – няма труп, няма престъпление.
Прокуратурата не можа да повдигне обвинение в убийство срещу братята, а само за отвличане, което доведе до освобождаването им от ареста едва денонощие след задържането. В Съда стана известно, че дни преди да изчезне безследно, Ивайло Петров поискал назаем огромна сума пари от председателят на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов, който обаче отказал да му даде пари, тъй като не можел да му има вяра.
Според слуховете, съдия Коев, този който не намери достатъчно доказателства за Лебешковски, вероятно е бил обект на изнудване с компроматен запис от интимния си живот.
Жертвите говорят
Бизнесменът Киро Киров, който бе 11-ят отвлечен от групата, се върна в спомените си за кошмара.
„Минаха доста години откакто ме отвлякоха. Взеха ме в кола, държаха ме 17 дни в ковчег, завързан с верига за стената, не знаеш дали ще излезеш, не знаеш кога някой изрод ще влезе да ти отреже пръст или уши. Хванаха 18 души, осъдиха 4, останалите били само охранявали, те не са виновни“, разказа пред Канал 3 Киров. „Животът ми тотално се промени, синът ми плати 517 хиляди евро. Когато той е хвърлил парите от моста, на следващия ден се е появило в медии, че това е станало. Откъде са знаели? Вероятно изтича някаква информация. Когато ме освободиха, разказах абсолютно всичко, след това обаче се появи чувство на страх и неувереност, затова не казах всичко на следователите“, сподели още Киров.
„Пребиха ме, след като се опитах да разбия страничното стъкло с крак, те слушаха радио К2. Останах с впечатление, че са полицаи, защото ми взеха оръжието за секунди, добре обучени хора. Единият от „Наглите“ ме попита дали смятам, че са ме отвлекли полицаи. Ако срещна някой от от тях, няма и да ги позная, а те мен – да. Защо им слагат качулки, а хората на улицата да не знаят – този е убил, този е изнасилил…“, попита реторично Киро Киров.
„Сега нямам пари, тогава имах, сега само за отмъщение могат да ме търсят, само аз критикувам, че са им малки наказанията, че са убийци“, завърши той.
Изоставена къща в почти безлюдната махала Бърдо на пътя от Вакарел за Панагюрище е била превърната в затвор за бизнесмена Киро Киров и студента Румен Гунински.
Двуетажната постройка била от години необитаема, но през лятото тайнствен мъж почнал ремонт в нея, разказаха местни. По-късно след арестите на Наглите жителите на Брод разпознали в тайнствения мъж тартора на бандата Ивайло Ефтимов-Йожи. Рушащата се постройка е оборудвана с чисто нови метални капаци на прозорците. В коридора е поставена изключително здрава метална врата. В кухнята на постройката се търкаляха пакети с тоалетна хартия, бутилки с безалкохолни напитки и чипс.
На втория етаж в къщата се намира зловещата шумоизолирана стая, в която са държани Киров и Гунински и в която са били открити хималката и ключовете на бизнесмена и косми от младежа. Дори подът на стаята е покрит с изолация.
Една от другите жертви разказва, че докато заплашвал с рязане на пръсти и уши, Касапина си тананикал – „песенчица някаква, за зайченцето бяло като че ли…“ С тая песен злодеят може и да е приспивал вечер малкия си син…По-късно разбираме, че наистина е било така.
Киро Киров, както и другите жертви на групата, не са получили и стотинка от обезщетението, което им дължат „Наглите“.
Братя Лебешковски
А братя Лебешковски вече са били в центъра на медийното внимание по време на разследването и процеса срещу зловещата банда за отвличания „Наглите“, но тяхното участие не бе потвърдено с убедителни доказателства.
Макар прокуратурата да поиска по 10 години затвор за братята, наказанието им бе далеч по-ниско.
Бяха признати за виновни само за незаконно притежание на оръжие и патрони, открити в дома им. Присъдите, които им бяха наложени, бяха условни.
Ще се окажем ли в парадокс: Най-наглите от „Наглите“ на свобода, докато други са зад решетките до живот, а трети ликвидирани?
Бандата „Наглите“ се превърна в символ на безпрецедентната жестокост и професионализъм в ъндърграунда, извършвайки серия отвличания на роднини на бизнесмени с искания за огромни откупи между 2007-2009 година. За да наложат страха и да демонстрират властта си, те не се колебаят да отрязват пръсти на жертвите си при забавяне на плащанията на откупите. Стратегията им е внимателно планирана и изпълнена, което кара разследващите да предполагат, че зад операцията може да стои дори лекар, а методите им на терор стават все по-зловещи.
Зловещо прозвучаха и думите на вече бивш висш шеф в МВР от края на 2009г. В неизлъчено от тогава интервю, на въпрос как се стигна до пробива на 17 декември, наречен операция “Наглите”, както и последвалият на 22 декември, наречен “Наглите-2″, той отговори, че от 2007 до средата на 2009г са смятали, че бандата за отвличания е добре изградена малка и ефективана структура, ръководена от някакъв „висш интелект“:
“Нищо подобно – оказаха се обикновени крадци на коли, тук-таме извършили по някой въоръжен грабеж и толкова. Хрумнало им да отвличат хора и да искат откуп от роднините и започнали да го вършат. Абсолютно първосигнално, без бос, без лейтенанти, без групировка като бившите СИК и ВИС, на която да се отчитат. Всъщност разкриването им дойде веднага, след като спряхме да търсим “висшия разум”. Оказа се, че са правили грешка след грешка”.
С тези думи той сякаш се опитваше да обясни, може би повече на себе си, как по-рано никой не се е сетил да потърси друга, но по-елементарна версия на тези престъпления. Всъщност, точно една такава, различна гледна точка, би подредила почти мигновено пъзела.
Както се е и случило.
И с невъоръжено око се вижда, че повечето “Нагли” са точно онези автокрадци, които тормозят София повече от 20 години. Първо задигаха наред, после започнаха да искат откупи за колите, впоследствие остават гладни като манастирски мишки. Коли има под път и над път, това да не са бащините лади, за които се чакаше ред по 15 години. А както знаем гладна мечка или мишка, хоро не играе – така аверите джамбази започнали отвличанията.
Също така се вижда, как продължилото с години безхаберие на властите към автокражбите, е родило тези нагли чудовища. Защото за тях да държиш краден автомобил в нает гараж или човек с вързани очи в мазе, няма кой знае каква разлика. Важни са само парите от откупа.
Как няма да си нагъл в държава, в която знаеш, че можеш безнаказано да крадеш, измъчваш и убиваш и никой никога няма да те хване. Защото никой никога няма и да те търси, особено ако владееш изкуството на корупцията.
А корупцията е чудовище, но най-страшните чудовища винаги носят човешки лица.
Димитър Димитров/ SafeNews
