Невроните функционират в строго регулирана среда. Осмотичните промени могат да предизвикат подуване или свиване на мозъчните клетки, което нарушава тяхната функция и води до повишено вътречерепно налягане. Затова дехидратацията, въпреки че често се възприема като периферно нарушение, има пряко и потенциално сериозно въздействие върху мозъка.
Как хипонатриемията влияе върху мозъка при дехидратация?
Хипонатриемия се определя като серумна концентрация на натрий под 135 mmol/L. Тя може да се развие при дехидратация, когато загубата на натрий превишава загубата на вода. Най-често това се наблюдава при повръщане, диария, лечение с диуретици (особено тиазиди) или при ендокринни нарушения като хипоалдостеронизъм. Приемът на големи количества вода без съответен електролитен прием също може да влоши състоянието.
Какви са механизмите, чрез които дехидратацията уврежда мозъка?
Когато концентрацията на натрий в извънклетъчната течност намалее, се създава осмотичен градиент, който предизвиква навлизане на вода в невроните. Това води до мозъчен оток, а понякога и до повишено вътречерепно налягане с фатални последици. Неврологичните симптоми при хипонатриемия включват:
– Главоболие и гадене;
– Нарушена концентрация и обърканост;
– Замайване и нестабилност;
– Припадъци;
– Загуба на съзнание и кома.
Бързо настъпилата хипонатриемия е особено опасна, тъй като мозъкът няма време да се адаптира. При хронична хипонатриемия мозъчните клетки редуцират вътреклетъчните осмолити (като глицин и миоинозитол), за да ограничат отока, но това ги прави уязвими при бърза корекция на натрия. Това може да доведе до осмотичен демиелинизиращ синдром, който най-често засяга мозъчния ствол (в частност моста) и води до тежки състояния като квадрипареза и синдром на заключения човек (locked-in синдром, неврологично разстройство, при което човек е в пълно съзнание, но е почти напълно парализиран).
Как дехидратацията може да доведе до хипернатриемия?
Хипернатриемията, определяна като серумен натрий над 145 mmol/L, се развива най-често при загуба на свободна вода без съответен прием, особено при:
– По-възрастни с намалено чувство за жажда;
– Засегнати от неврологични нарушения, затрудняващи водния прием;
– Интензивно потене, висока температура, хипервентилация;
– Ендокринни и бъбречни нарушения като безвкусен диабет.
Когато концентрацията на разтворени вещества извън клетките се повиши, водата се изтегля от мозъчните клетки. Така мозъкът се обезводнява, което пречи на нормалната работа на невроните и увеличава риска от увреждане на крехките мозъчни съдове. Неврологичните симптоми при хипернатриемия включват:
–Психомоторно забавяне (забавяне на физическите движения и на мисловната дейност);
– Мускулна ригидност или тремор;
– Миоклонус (кратко, внезапно мускулно потрепване) и хиперрефлексия (засилени сухожилни рефлекси);
– Дезориентация;
– Гърчове, загуба на съзнание;
– Потенциален мозъчен кръвоизлив.
Острата хипернатриемия, особено ако настъпи бързо, не дава време за адаптация на мозъка и води до тежки увреждания. При хронична хипернатриемия мозъчните клетки натрупват осмолити, тоест малки молекули, които задържат вода вътре в клетките и ограничават тяхното свиване. Това адаптивно натрупване налага бавна корекция на натрия, тъй като твърде бързото рехидратиране може да доведе до мозъчен оток.
Какво е значението на темпа на корекция на електролитния дисбаланс?
Темпът на корекция е критичен фактор при лечението както на хипонатриемия, така и на хипернатриемия. Неправилната терапия може да е по-опасна от самото изходно нарушение. При хипонатриемия се препоръчва серумният натрий да се повишава (чрез интравенозно вливане на натриев хлорид) с не повече от 8-10 mmol/L за 24 часа, освен ако пациентът има гърчове или тежка симптоматика. В противен случай рискът от централна понтинна миелинолиза (разрушаване на миелиновата обвивка на невроните в мозъчния ствол при бърза корекция на натрий) е значителен.
При хипернатриемия рехидратацията също трябва да бъде постепенна, за да се избегне натрупване на вода в мозъчните клетки, което да доведе до церебрален оток и повишено вътречерепно налягане. Лечението изисква редовно проследяване на концентрацията на разтворените вещества в кръвта, отделянето на урина и състоянието на нервната система.
Кои уязвими групи са с най-висок риск от дехидратация?
Дехидратацията с електролитен дисбаланс засяга особено силно уязвими групи от населението, сред които:
– По-възрастни, при които механизмите на жажда и бъбречна концентрация са отслабени;
– Засегнати от деменция, инсулт или други неврологични разстройства, които нарушават съзнанието или достъпа до вода;
– Деца, особено кърмачета, които губят повече течности спрямо телесното си тегло и имат ограничена способност да задържат вода
– Пациенти в интензивни отделения с тежки заболявания, висока температура, лечение с множество медикаменти и загуба на течности чрез изпарение от дихателните пътища, повръщане или диария са особено застрашени от дехидратация.
В тези случаи често възникват първо неврологични симптоми, които могат да бъдат погрешно интерпретирани като ново неврологично заболяване, когато всъщност произхождат от обратим електролитен дисбаланс.
Защо е важна навременната диагноза при дехидратация с неврологични прояви?
Неврологични симптоми като замайване, обърканост, гърчове и припадъци, особено при дехидратация, налагат незабавно изследване на електролитния профил, пише Puls.bg . Лабораторните показатели като серумен натрий, осмоларитет, урея, креатинин и анализ на урината предоставят ключова информация за състоянието. При съмнение за мозъчен оток или кръвоизлив може да се наложат и образни изследвания.
Ранното лечение на дехидратацията и свързаните с нея електролитни нарушения е от решаващо значение за предотвратяване на трайни мозъчни увреждания и за повишаване на преживяемостта.
