Позиция
Отсъстващият диалог за медиите.
Днес служители на Българското национално радио, телевизия и телеграфна агенция протестират с искане на увеличение на заплатите си с 15%.
Редом с вълната от недоволни от заплащането си шофьори от наземния транспорт в столицата и медицински сестри, репортери, оператори, монтажисти, продуценти заявиха пред своя работодател – държавата, че „без пари няма новини“.
В парламентарната комисия по култура и медии, където бе обсъден въпросът по инициатива на директора на БТА – Кирил Вълчев, стана ясно, че противник на увеличението е Тошко Йорданов (ИТН), но в нито един момент не бе повдигнат същественият въпрос – както и по инициатива на народни представители, така и от страна на самите медии и регулаторните органи като СЕМ за регулацията/ правила в медиите.
И до днес не съществува регистър на медиите у нас и на практика всеки с телефон може да се превърне в предаващо информация лице, което само по значението означава журналист.
Така медия може да е всеки, а ролята на самите репортери с годините се обезличава от социалните мрежи, които са секунди информират обществото или го дезинформират. Или гласът в слушалката е твърде силен!
В същото време и в частните, в обществените медии властват тъмни сили на цензура и опити за предаване на информация по угоден начин за този, който плаща, или този, който властва.
Разликата между двата типа медии пък е в щатовете. В частните медии един човек може да е „оркестър“. Често се случва той да бъде и репортер, и шофьор, и оператор, и монтажист. В държавните медии пък все още властва принципа на „секретар на секретарката“ и раздуването на щатове удря пряко по бюджета. Регионалните телевизионни и радио центрове според някои политици са „паразити“, независимо, че тяхната роля е ключова в предаването на новини от цялата страна.
И така, до консенсус не се стига, защото има разделение в самото медийно общество. От години Съюзът на българските журналисти прави нищоправене за защита на работещите в сферата, които масово имат журналистически карти, за да посещават безплатно музеи в България и света. Същевременно и в тази организация не се говори за това коя медия е медия, как се регулира, от кого, как се финансира, от кого, спазват ли е морални, етични, обективни норми. Къде е журналистиката днес?
Въпросите остават отворени за един несъществуващ диалог, а потмонетата и в частния, и в държавния сектор зеят, чакайки стотинки.
