Отварят двореца Кричим за туристи

През юли-август т.г. създаденият от цар Фердинад през 1902 година дворец Кричим ще бъде отворен за посещения на туристи. Организираните групи ще влизат безплатно, но няма да имат достъп до всички стаи в двореца. Предстои и изграждане на хотелска част в бившата казарма, в която навремето са отсядали войниците на царя. Ремонтите ще бъдат реализирани поетапно, съобщи инж. Дамян Дамянов, директор на „Югозападно Държавно предприятие”ДП, Благоевград.

С правителствено решение управлението на двореца Кричим бе прехвърлено от НСО на благоевградското предприятие, в състава на което влизат 36 държавни горски стопанства и пет държавни ловни стопанства. По думите на Дамянов месечната издръжка на двореца, който всъщност се намира в село Куртово Конаре, е за около 50 000 лева, но от туристическите посещения няма да се търси възвръщаемост.„Обектът е с много красив парк, с многообразие на растителни, дървесни и животински видове.

Всичко това ще може да бъде видяно от туристите. Туристите не са вандали и ще направим маршрути, така че да виждат най-интересното и да пазят. Предвиждаме да се обособят 1-2 зали в царската къща, в които ще има ценни картини, регистрирани в Националния исторически музей. Ще акцентираме на посещения на ученически групи”, обясни инж. Дамянов. До лятото ще бъдат изчистени каналите, през които се напоява гората.

Предстои и ремонт на сградата, в която е персоналът, ангажиран с поддръжката. Част от обслужващите сгради са строени през 50-те години на миналия век и са занемарени, поради което се нуждаят от ремонти. За Австрийската къща, която е паметник на културата и която всъщност първа е била построена от цар Фердиданд, е инициирана среща с Министерството на културата. Целта е да се ремонтира, защото в момента е в плачевно състояние. Инж. Дамянов уточни, че всички ремонти ще глътнат вероятно милиони и ще отнемат време.

Запазена в напълно автентичен вид с ловните трофеи, ахривни снимки, обзавеждане и дори кристални сервизи, е сградата, която в наши дни наричаме дворец. В миналото тя е била просто ловната хижа на царя или лятната вила на семейството му. Първият дворец бил с дървена конструкция, построен от Фердинанд. Въз основа на този дървен „дворец” била построена на етапи сегашната сграда.

Пред сградата имало огромна ела, която била засадена лично от Фердинанд и от откривателя на най-старото дърво на Балканите – Байкушевата мура – Костадин Байкушев. Елата обаче загинала и била отсечена, а до нейния огромен дънер била засадена млада еличка от същия вид.Костадин Байкушев всъщност бил главният виновник за създаването на двореца Кричим.

През 1901 г. той завел княз Фердинад да види красивата стара гора, която е бивш султански имот и останка от историческата „Велика българска гора” край Кричим. Очарован от вековните дъбове на Кричимската кория, Фердинанд решил да превърне мястото в ловен парк.Строителството започнало през 1902 г., за което има документ от тогавашното Министерство на земеделието до пловдивския районен горски инспектор. С разширенията през годините в днешно време територията на двореца е вече близо 2000 декара.

Цар Фердинанд често отсядал там със семейството си, преди да абдикира в полза на сина си Борис. Министър-председателят Александър Стамболийски също посещавал двореца Кричим, където се опитал да се спаси през 1923 г., но на път за там е хванат и по-късно убит в родното си село Славовица. Елин Пелин бил един от честите гости, а посещението му е увековечено на снимка, която може да бъде видяна в един от коридорите на двореца.

По времето на Цар Борис Трети в парка е направен детски басейн за малкия Симеон и сестра му княгиня Мария-Луизакойто е запазен и до днес. При първото си посещение у нас след промените Симеон Сакскобурготски посетил и двореца Кричим, разказва ландш.арх. Владимир Маринов, който е и зам.-управител на двореца. Той си спомня, че когато Сакскобурготски влязъл в ловната хижа, обяснил, че изпитва страхопочитание от голямата зала за хранене. Причината била, че когато бил дете, възрастните не допускали малчуганите да се хранят заедно с тях.След 1946 г. дворецът бил национализиран и станал партийно-правителствена резиденция. В него са отсядали всички първи мъже на държавата, като се почне от Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова.

За историята с леглото на Вълко Червенков също много е разказвано. Тъй като той бил висок, а трябвало да спи в леглото на царицата, наредил спалнята да бъде удължена. Друга интересна история, свързана с него, е за петолъчката от цветя. Червенков обичал да ходи в двореца Кричим, за да отмаря от държавните и партийни дела. На една от алеите работниците направили от цветя червена петолъчка. Когато стигнал до нея, Вълко Червенков бил неприятно изненадан и изригнал: ”На мен ли ще ми правите агитация тук с тази петолъчка?!”, след което цветната фигура била моментално премахната. Идвали и чуждоземски партийни величия, като Фидел Кастро, Йосип Тито, Индира Ганди, шейхът на Иран, както и виетнамският президент Хо Ши Мин, който преспал в двореца през 1957 г. И до днес са запазени двете дървета, лично засадени от първия космонавт Юрий Гагарин през 1961г.

От посещенията си в Япония Тодор Живков донесъл фиданки на японска вишнакоито били засадени край двореца. През 50-те години на миналия век, когато бил разширяван паркът, задачата за това била възложена на архитект Пецо Златев, който бил автор на Партийния дом в София и хотелски комплекс „Тунела” в Евксиноград, разказа Маринов. Архитектът направил геометричната композиция на алейната мрежа и оттогава в парка до двореца е запазен красив фонтан.

В самия дворец всичко е запазено в автентичен вид от 1936 г. до момента – килими, мебели, обзавеждане, посуда. Всички чашки и лъжички дори от царското семейство са описани преди няколко години от експерти от Историческия музей в Пловдив. Материалите и обзавеждането са по немски образец, стилът и архитектурата – също. Нито една отлепена плочка в баните няма, паркетът не е бил сменян никога от поставянето му до наши дни. Всички мебели са от масивно дърво и са поръчкови. В двореца има 12 спални за около общо 30 човека, киносалон, детски стаи, занимални, салони за чай. Покоите на царя и на царицата са със собствени бани, които блестят от чистота. Навремето царят дал заповед – бани да има дори в стаите на конярите, като любопитната подробност е, че те били еднакви с тези на царя и царицата. В двореца има и ловен салон с трофеи, повечето от които били отстреляни лично от царя. Картините по стените също са автентични. Дворецът е на два етажа, като на втория се намират спалните. Първият е с няколко входа, един от които по царско време е бил официален.

В оранжерията в момента се отглеждат около 200 вида цветяповечето от които напролет се вадят на открито. Сред тях са декоративната форма на татула, огромни кактуси, пасифлори, килимни фигури, които дават целогодишен ефект в парка, австралийското растение дървовиден хвощ, над 20-годишни огромни кактуси, папрата „Еленови рога”, мини ананас, орхидеи и много други. Плановете в момента са да се възстанови ябълковата градина, както и нивите, от които може да се добива фураж за дивеча, а така също и зеленчукопроизводството, съобщи инж. Дамянов. По думите му отстрел на дивеч няма да има. Излишните животни ще бъдат разселвани в други стопанства. „По последното пролетно преброяване имаме 460 лопатари, 40 муфлона, 350 фазана и 560 яребици. Сигурно има сърни и 20-ина диви свине, които нанасят щети на парка и трябва да бъдат отстранени”, обясни той.