Служители с дългогодишен опит в държавната железница определят Алексиев като „сив кардинал“, който умело върти диригентската палка в обществените поръчки.
Напоследък работата му толкова пораснала, че бил чут да се хвали как е взел главата на доскорошния си приятел и съмишленик Владимир Владимиров, който в продължение на няколко години бе изпълнителен директор на БДЖ.
За да се бетонира при сегашното ръководство, Алексиев започнал да се обгражда със свои приближени, които искал да настани на ръководни позиции, за да могат след това да върнат услугата и да му пазят гърба.
Въпреки че Алексиев заема тихата и спокойна функция на финансов шеф, длъжността му никак не е за подценяване. Той има ключова роля при разпределението на обществените поръчки, негови колеги твърдят, че е успял да проучи до съвършенство всички пролуки и вратички в Закона за обществените поръчки.
На този фон ще е изключително интересно как ще процедира при новите търгове за доставка на нов подвижен състав, както и за ремонтирането на съществуващия.
Злите езици твърдят, че дейността на Алексиев не е останала незабелязана за контролните органи на държавата. За първи път той изгря под светлината на прожекторите като финансов директор на „Макметал Холдинг“ АД, дружество свързано с печално известния вече фалирал ВАГОНЕН ЗАВОД – Карлово. Същият завод, който остави на улицата стотици семейства.
След това Алексиев изведнъж се изстрелва като ракета в държавните железници, а заплатата му е на второ място след тази на изпълнителния директор, тъй като е и член на Съвета на директорите.
Паметливи припомнят, че той охотно изигра главната роля на преговарящ с облигационните по многомилионния кредит, който взе БДЖ за покупката на „златните мотриси“ „Сименс“. Въпросният кредит продължава да тежи като воденичен камък на държавната железница, която все още не може да стъпи на релсите си.
Това обаче не смущава спокойствието на Алексиев, който продължава да реди пасиансите си.
Румен ИВАНОВ
