Параноята от това, че го преследват, го тикнала към маниакална депресия
„Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато трябва да се самоубия“
Ърнест Хемингуей често пише за самоубийството още преди да вземе решението да опре ловната си пушка „Vincenzo Bernardelli“ в слепоочието си. Баща му, по-малкият му брат и внучката му също избират този краен начин да напуснат света. Ала Хемингуей изглеждал и живял така, все едно животът му доставя невероятно удоволствие.
Всъщност е било точно така. Когато решил, че иска да участва в Първата световна война направил всичко възможно, за да го вземат като войник. Дори нарушеното му зрение не го спира – той става шофьор на линейка, заминава за Италия и всъщност така започва и журналистическата му кариера.
Когато се превръща в писател, започва да живее като бохем.
„Храната е за хората, коктейлът е за боговете!“, казва той. Редува дайкири и мохито и се весели, но винаги след като здраво е поработил. Приятел е с Паунд, Щайн и Фитцджералд. Последния е човекът, благодарение на който първият роман на Хемингуей, е публикуван. Ала се изпокарва с всички, заради острия си характер.
Макар веселбата да представлява голяма част от живота му, той все пак се самоубива. Пушката „Vincenzo Bernardelli“ по-късно е прекръстена Хемингуей, а и любимото му дайкири започва да носи неговото име.
Но защо се е стигнало до там?
Версиите са много – липса на пари, проблеми в брака и дори страшната диагноза рак. Всъщност причината е друга.
През целият си живот, Хемингуей се съмнявал в нещо. Дори и в любовта на феновете си. Не вярвал дори на най-близките си приятели. За това, когато обявява, че ФБР го следи, а параноята му се засилва с всеки изминал ден, всички отдават това на характера му. Никой не вярва, че федералните са тръгнали по петите му.
Дори след като дърпа спусъка, това е последната причина, която хрумва на хората около него. Оказва се обаче, че все пак Хемингуей е бил прав. ФБР наистина го преследвало по нареждане на Едгар Хувър.
Всичко започнало през 1940 г., когато писателят за кратко работи с КГБ. Подвизава се под псевдонима Арго, но така и не успява да свърши кой знае каква работа. Всъщност, той се проваля като таен агент, но миналото си крие усърдно от своите приятели. Точно за това те така и не разбират каква би била причината, федералните да го преследват.
А те наистина са по петите му. През 1959 година претършували дома и колата му. Според разсекретените файлове от досието му, всички негови телефони също били подслушвали. Когато отишъл на вечеря със съпругата си Мери, настоял да си тръгнат по-рано, защото двама мъже на съседната маса му се сторили подозрителни.
Параноята предизвикала клинична депресия, от която Хемингуей така и не успял да се измъкне. Тя била засилена и от факта, че писателят се чувствал така, все едно е стигнал върха на своята кариера и изпод пръстите му никога повече няма да излязат толкова добри романи, колкото някога е написал.
Близките му си мислели, че той полудява. За това Хемингуей бил приет за лечение в психиатричната клиника „Св. Мери“ в Минесота. Телефоните дори и там били подслушвани, докато писателят се подлагал на 11 електрошокови терапии. Те така и не помогнали, а всъщност били последната капка, която преляла чашата на депресията му.
Интересното е, че Хемингуей е човек, който по принцип оцелява. Повече от 70 злополуки и болести го застигат – две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, цироза, ухапване от акула, нападение от лъв, малария, рак на кожата, разкъсан далак и много, много други нещастия. Но писателят оцелява. Успява да премине през всичко това. 11-те електрошокови терапии обаче заличават този борбен дух. Той почти забравя кой е. Вече наистина не може да напише и ред, както преди.
Две години след като излиза от „Св. Мери“, Хемингуей не оцелява реалността, в която вече не може да пише. На 2 юли 1961 г. пушката гръмва. Писателят слага край на своето съществуване.
Няколко години по-късно, най-добрият му приятел и биограф е още жив, когато ФБР прави публични тези 124 страници, свързани с Хемингуей. През цялото време, той е мислел, че писателят наистина е застигнат от тежка ментална болест.
„В годините, които последваха, се опитах да си обясня страха на Ърнест от ФБР, който осъдих толкова невярно. След публикуването на този файл, вече вярвам, че приятелят ми е усетил тяхното присъствие и това е довело до неговото мъчително съществуване и решение да отнеме живота си“, с тези думи Арън Едуард Хочър дава отговор на въпроса, защо един човек, който толкова много е обичал живота и толкова много се е борел да оцелява, в крайна сметка се е предал на демоните си.
По публикацията работи: Нели Христова
dnes.bg
Вижте най-добрите оферти за групово пазаруване
