Избягахме с Лиза и малката Матилда във Варна заради чистия морски въздух
Ицко Финци е роден в София на 25 април 1933 г. След завършване на Висшия театрален институт като професионален актьор започва в Димитровградския драматичен театър. След това работи в трупите на Бургаския театър, “Сатирата”, “Театър София” , “Младежкия театър” и “Малък градски театър зад канала”. Сред запомнящите се негови роли в театъра са тези на Точилко в “Както Ви харесва” от Шекспир, Ромул в “Ромул Велики” от Дюренмат, Старият в “Когато розите танцуват” от Валери Петров, Молиер в “Молиер” от Булгаков… Снимал се е в около 80 наши и чужди филмови продукции. Изиграл е много култови и запомнящи се персонажи в българското кино, сред които са главните му роли във филмите на режисьора Едуард Захариев: “Преброяване на дивите зайци”, “Вилна зона” и “Елегия”, комедията “Нашият Шошканини” на Джеки Стоев, част от която става и легендарният Първоаприлски концерт със Симфоничния оркестър на БНР с диригента Александър Владигеров, в който са солисти заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Рашко Младенов.
През 2009 г. Ицко Финци издаде книга с дългото заглавие “Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава, в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива”. Носител е на Аскеер за цялостно творчество, награда за цялостен принос на САБ и награди за отделни роли във филми и спектакли. Почетен гражданин е на София.
На 83 години актьорът се ожени за 45 години по-младата си любима – театроведката Лиза Боева, а година по-късно стана баща на малката Матилда. От първия си брак с пианистката Гина Табакова Финци има син Самуел, който вече е на 52 години, и е световноизвестен актьор с изключителна кариера в Германия.
– Ицко, на юбилейния ви концерт на 11 октомври в зала “България” по повод 85-годишнината ви представихте филма “Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал!” на вашата съпруга – режисьорката Лиза Боева. Защо решихте да правите филм за Шекспир?
– Бях прочел едно интервю с Иля Гилилов, известен руски шекспировед, и разбрах, че е било справедливо винаги да се съмнявам в публикуваните биографии на Шекспир. Шекспир от Стратфорд ли е автор на тези пиеси? Невъзможно.Той не е бил от аристокрацията. Какво е можел да знае за живота на херцозите, на кралете? Книгата на Гилилов “Играта “Уилям Шекспир” или Тайната на Великия Феникс” разказваше истината. Попитах Лиза дали да не направм филм за това. Тя потъна в тази материя толкова дълбоко, че написа научен труд – близо 250 страници изследване. Сама стигна до свои бeспорни доказателства кой е авторът на пиесите, крил се под името Шекспир. Човек завършил два университета, започнал да следва за трети път в Падуа, високообразован, гениален, но не онзи Шакспер, актьорът, роденият в Стратфорд, както е написано в христоматиите.
– А каква е вашата роля?
– Аз играя театрален режисьор шекспироман, обсебен от идеята да докаже кой е истинският автор, кой е скритият зад името Шекспир. И това е Роджър Манърс – пети граф Рътланд. Сценарият е на Лиза Боева, тя самата беше и оператор през цялото време.
– И за да заснемете филма, тръгвате по стъпките на граф Рътланд – Италия, Англия, Холандия, Дания…
– Да, да, да, беше дълго пътуване с кола… Благодарение на един наш приятел – Андрей Райчев, убеден привърженик на хипотезата, ние с Лиза и Ана Стефанова, неин асистент, скитахме два месеца и пет дни из Европа. По местата, където е бил граф Рътланд. За да можем да се доберем до автентични обекти, често си намирах работа било в музей, било в замък, било в туристически агенции. Наемаха ме. Прилагахме разни хитрости, само и само да можем да снимаме. Нископлатени служби – градинар, екскурзовод, уличен музикант… Така че това пътуване се превърна в едно приключение
Лиза, Ицко и малката Матилда на разходка край морето
– През април навършихте 85 години. Не ви ли се иска да кажете – стоп, дотук?
– Няма да се чувствам добре, ако не излизам на сцена. Не мога да го правя често. Когато мога. Сега на 20 и 21 ноември участвам в две представления в столичния “Сити Марк Арт Център” (бившето кино “Левски”). Първото се казва “Хвърчащите хора” . То не е точно представление, според мен. Да, Кирил Калев пее с китара свои песни по стихове на Валери Петров, той е и автор на сценария, Михаил Шишков е на пианото, негови са аранжиментите. Георги Величков е виртуоз с баяна си – акордеон, но с особен сърцераздирателен тембър. Аз чета малко известни басни от Валери Петров, работя и с цигулката, звучи гласът на самия Валери.
На 21-ви пък ще се появя сам. Събрах малко опит в кръчмата “Сам дойдох”. Неочаквано за самия мен се оказа, че по форма това, което правя, е като че ли игра като в кабаре… И на афиша написах “Като в кабаре”.
А propos неотдавна в същия този салон с Лиза Боева представихме новата ни дейност. Говоря за творческото обединение на трима ни (с Ана Стефанова) “Филизи 33”.
Имаме различни лекции, които можеш да си ги качиш срещу заплащане. Дали и у нас ще се намерят онлайн читатели-ценители на знания, как мислите?
– Почетен гражданин сте на София, пък избягахте във Варна. Защо?
– Избягахме, да. Сега ви говоря от Варна, от къщата, в която живеем на Галата, недалеч от морето. То се вижда от прозорците. И това е заради въздуха. Матилда е на година и 7 месеца и се чувства добре. Тук някак си живеем по-здравословно – въздухът, работата ми в двора, разходките по брега, разхождаме се с нея по пясъка… Гледам да се движа, да не спирам. Лиза е много настоятелна да се храним здравословно.
Е, не винаги успяваме да издържим на изкушения, но в общи линии се стараем. Научих например, че е много добре да се пие по един пресен жълтък дневно. Яйцето обаче предварително се измива старателно със сапун. Салмонелата е върху черупката. Белтъкът се излива. В него нямало нищо полезно. Също така било добре рибата (морска) да се яде сурова, накисната предната вечер в марината от лимонов сок с подправки, престояла една нощ в хладилника.
– Говорите за работа, за здравословен начин на живот, но не и за болести. Това значи ли, че за тези 85 години не сте имали сериозни срещи с доктора?
– О, имал съм, но не често. Не обичам да говоря за болести. Струва ми се има значение, че от трийсетина или повече години редовно приемам под някаква форма почти всекидневно препарат, съдържащ живи клетки от бацилус булгарикум. Някога го произвеждаше млекоцентрала “Сердика”. Започнах го след едно изпитание, едно гладолечение. След грип реших, че съм станал кекав и намислих, че трябва да направя нещо революционно, за да укрепна. Тогава моят приятел Джеки Стоев, който малко преди това беше преминал през една “терапия” с глад, ме свърза с Лидия Ковачева.
И така под нейно наблюдение и указания две седмици не хапнах нищо. Само на вода, душове и масажи. И после близо 3 седмици – разредени сокове – зеленчукови и плодови. Мисля, че тогава много неща се промениха в организма ми. След глада, от малко храна усещах повече енергия. Бяха ми се изострили сетивата. Лесно ставах леко еуфоричен. Разказвам го, защото вашият вестник се казва “Доктор”. Може да се окажа полезен.
– Станахте баща на 84 години, не е ли трудно на тази възраст да се гледат малки деца?
– Лиза е взела почти всичко в свои ръце. Ана ни помага много. Получавам задачи и тичам да ги изпълня. Матилда е ведра, лесно се подлъгва. Развива се нормално. И тримата много се забавляваме. Всеки ден има някаква новост. Има и постоянни ритуали. Обича да слуша как променям гласа си, като играя различните животни, когато й чета.
Румяна СТЕФАНОВА
zdrave.to
