Счупена ли е управляващата коалиция след оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Колко силни са позициите на правителството и може ли то да тушира социалното напрежение на фона на множество протести в цялата страна. Темата дискутираха в предаването „Денят на живо” по Канал 3 политолозите Страхил Делийски и Димитър Ганев.
„Виждаме, че хората не вярват на партиите, не вярват и на останалите политическите институциии. И единственото, което им остава, за да ги чуят, е да излязат на улицата.
И когато няма институционални механизми гневът да бъде успокоен, се стига до това излизане на улиците”, коментира Делийски.
„Протестите започнаха като протест срещу цените на горивата, а след това прераснаха в антиправителствени.
Обществено напрежение имаше не от 2-3 седмици. То се трупаше от година и половина. Имаше обаче една съществена разлика, а именно, че напрежението само се трупаше, без да има искра, което да го запали. Кои бяха скаандалите през предишната година – Хасковогейт, Суджукгейт, оставка на здравен министър. Не можем да ги изброим. Властта имаше и положителен дневен ред, като европредседателството, например. След това се изчерпа тази политическа линия.
Ако видите предишните правителства на Борисов, ще видите, че всички минават през ясна политическа линия. Проблемът последния месец е, че скандалите горе, това напрежение горе, слезе долу. И повишение на цената на газа, на данъци, на комунални услуги. И това повишение на бензина запали искрата”, заяви Ганев.
„Бедността, неравенствата в България, не могат да се решат по механичен начин. Това не става чрез Бюджета. Това става през други механизми – като данъчната политика, например. Ние не виждаме такова фундаментално преосмисляне на философията на управлението. Защото и този бюджет, въпреки че дава малко повече пари, той е в рамките на неолибералните форми на бюджетиране. Струва ми се, че е късно за козметични промени”, заяви Страхил Делийски.
„Не трябва да се допускат неравенства от определено ниво натам. Защото те са заплаха за всяко управление и вследствие на това може да се стигне до бунтове. Затова ми се струва, че идва времето за малко по-радикални политически действия”, допълни той и изтъкна, че всичко случващо се не е само български проблем. Подобни проблеми с искания за промяна в системата има и в Европа, според Делийски.
„Затова е време настоящите или новите партии да поставят тези въпроси”.
„Като цяло съм съгласен с тази теза, но ми се струва прекалено”, контрира Ганев.
„Например 2013 г. протестите имаха много силен характер. Но погледнете как изглеждаха тогава изборите и как са сега електоралните нагласи. Да, има антисистемно настроени хора, но давам исторически пример – 5 години по-рано протестите бяха в пъти по-масови, но пак изходът бе същият – основните политически сили останаха ГЕРБ и БСП”, добави Димитър Ганев.
Относно организацията на протестите или дали те са провокирани от външни сили или партии:
„Няма протест, който се случва ей така. Но един протест не може да се структурира, ако няма основание за недоволство. Ако някой се опитва да обясни, че се клати отвън, то тогава този рискува да изгуби реална преценка. В тази връзка интерпретациите за външна намеса по-скоро изглеждат като самозалъгване”, заяви Делийски.
„Опозицията не се опитва да яхне протеста и действието ѝ е стратигически правилна. Защото нейният интерес е да притиска властта. И да се удължава протеста, защото така ще ерозира протестът. И затова не го яхва, защото е наясно, че това ще е краят”, добави Ганев.
За бъдещ политически проект, който още не е реализиран, но може да се появи
„Слави Трифонов и Мая Манолова са тези, които се спрягат. В момента, в който те влязат като някакъв политически проект, те ще станат част от някакво статукво. Да, ще оберат протестен вот. Наблюдавал съм как при появата на нов субект има нова надежда, презареждане. Но не съм на мнение, че политическата е изчерпана”, заяви Ганев.
„Ако не спре това задълбочаващо се неравенство, то бъдещето на политическата система е не само под въпрос, а нещо повече”, каза още Делийски.
