Заместник-главният прокурор Иван Гешев е интересен събеседник, с когото се води лек и непринуден разговор. Ето какво сподели той за последните акции, в които участва прокуратурата.
– Господин Гешев, почти не минава седмица, в която да не обявите голяма акция и удар срещу престъпността? Какво означава това за вашата работа?
– Работата на хората в специализираните структури е много. Съдиите, прокурорите, следователите и служителите работят на предела на възможностите си особено на база материално-кадровото осигуряване, с което разполагат. И тези хора плащат висока цена – в професионален план – като натовареност, в личен аспект – като често отсъствие от дома и семейството. Удовлетворението е това, че специализираните структури започват да дават резултата, за който са създадени – пресичане на престъпни практики и осъдителни присъди. И то за организирана престъпност, тероризъм и т.нар. корупция по високите етажи на властта. Вече може да говорим за повече справедливост, така чакана от обществото ни. Имайте предвид, че спецструктурите са единствените които бяха създадени от нулата. Те са само на няколко години, но вече са видими реални, и то сериозни, резултати. Всички тези дела, които виждате напоследък, са резултат от извършена много предварителна работа на прокурори, следователи, служители на ДАНС и МВР, а напоследък и на КПКОНПИ. Предстои и много работа в съдебните зали.
– Вие поехте специализираната прокуратура. После станахте заместник-главен прокурор. Как гледате на това – повече отговорности на база свършена работа или естествено кариерно развитие?
– Приемам поста си като повече отговорност и много по-голямо натоварване. Благодарен съм на главния прокурор, че ми предложи такава възможност. Имам възможност да правя неща, в които вярвам.
– В какво вярвате?
– В това, че този криминален преход, в който живеем вече 30 години, трябва най-после да свърши. Сама прокуратурата не може да приключи прехода, но може да направи много. Най-вече да повиши доверието към съдебната система в обществото и усещането за справедливост в гражданите. Разграбването трябва да приключи, кражбите трябва да спрат, хората трябва да усетят, че има държава и тя се грижи и за тях. Чувството за безнаказаност и недосегаемост у някои хора трябва да приключи.
– Усещате ли, че имате врагове?
– Не само усещам, но и съм сигурен че имам. Трябва да съм доста наивен, за да не си давам сметка какво правя и че всяко не толкова мое, а наше действие, има противодействие. Никой не обича да бъде арестуван. Иска да си краде парите и да ги харчи на спокойствие, а не да се крие от правосъдието. Никой не иска да седи в ареста.
– Имало ли е заплаха към вас?
– Няма да коментирам. Ще кажа, че противодействието има различни нюанси – икономически, политически, медийни. Хората, срещу които се изправя Специализираната прокуратура, разполагат с власт, влияние и много пари. И логично е противодействие да има и ще има. Ще разкажа един случай, казвал съм го и преди, с американски прокурор, който ме попита как се оказва въздействие върху магистрат в България. И аз му отговорих, че става като по цял свят – по три начина – първо се опитват да те корумпират, после да те компрометират, а накрая те бият. В България обаче до третото не се стига, защото първите две са достатъчно ефективни. Ако се върна на въпроса Ви, щом има опити за дискредитация на специализираните структури и застрашени и охранявани прокурори от Специализираната и Апелативната специализирана прокуратура, значи се превръщаме в нормална държава. Колкото и странно да Ви звучи, това у нас, според мен, това е атестат за качествено свършена работа.
– Попитах Ви дали сте имали заплахи, защото това има т.н. граница на търпимост. Човек се бори за каузата си, но идва момент, в който, ако нещата се натрупат много, си казва, защо го правя по дяволите. Заслужава ли си?
– Който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Никой не ме е карал да ставам прокурор, така че моят път съм си го определил. И е важно да кажа, че това, което правя, не го правя сам. Сам не можеш да направиш нищо. Аз ръководя екип от мотивирани хора, които вярват в работата си, и искат да произведат продукт, който обществото очаква. А и понякога, като поемеш по една пътека, връщане назад няма.
– По пътеката вървите и с други хора. Екип ли сте?
– Едно от нещата, на които много се радвам, е това, че съумяхме да направим екип от хора, които се подкрепят и си помагат. Вярват си, единни са и харесват работата си. И най-важното – имат обща цел. А целта е да дадат на гражданите това, което заслужават, а именно – справедливост. Когато работиш в такъв екип от хора, е приятно, и аз се гордея, че съм част от тях. Ако не искаш да си в екипа, няма проблем, тръгваш си. Имаше и такива, които си тръгнаха. Имаше и ще има такива, които не издържаха на напрежението, други ги е страх, трети искат да си гледат децата на спокойствие или имат здравословни проблеми. Нормално е и ги разбирам. Още повече, че стимулите са само морални, а работата неблагодарна и много.
– И пак се връщам на въпроса, че има предел на търпимост.
– Този предел на търпимост в Специализираната прокуратура и съд е много висок, хората са корави, но сме близо до този праг. Особено колегите от съда, защото работят при едни непоносими условия – кадрови дефицит и материална необезпеченост. Ситуацията е трагична и ще кажа направо – срам за правосъдието. На път е да се подобри със съдействието на г-н Цацаров и г-н Борисов – по линия на сградния фонд. Ще си позволя и да отбележа, обаче, че ако на Специализирания съд не му се дадат още хора, той ще блокира. Тогава каквото и да прави прокуратурата, няма да има значение. Не искам да мисля, че това е съзнателно целен ефект. Благодарение на прокурорската колегия на ВСС кадрово Специализираната прокуратура е чувствително по-добре. И въпреки това тези хората дават видим резултат за всеки непредубеден. При подкрепа от обществото и държавата съм сигурен, че той ще е още по-сериозен. Между другото, виждам вече такава тенденция за подкрепа не само в социологически проучвания, но и в контакта си с хора извън правоохранителните органи.
– Ще Ви попитам и за конкретни реализации. Последните разкрития, които направихте, са свързани с фалшифициране на пари. И то добро фалшифициране. Българите сме известни с това, че го правим добре. Как се стигна до разбиването на печатниците по морето?
– И в двата случая се стигна до това благодарение на добра оперативната работа на ГДБОП. Те с определени способи са събрали информацията за тези печатници. След това са докладвали информацията в прокуратурата. Веднага образувахме досъдебни производства и така се стигна и до този резултат – „работата“ на печатниците за фалшификати е прекратена.
– У нас ли са пласирани ментетата или са изнасяни? Колко са качествени?
– Фалшификатите са на изключително добро ниво. Хубавото е, че за тези два случая, за които ме питате, към този момент няма индикации, че неистински банкноти са разпространени в страната и в Европа. И по двата случая е работено изключително активно и със Сикрет сървисис, и с партньорските ни полицейски служби в цяла Европа.
– Започнахме разговора с темата за фалшивите пари, защото те продължават хронологията на разработки на Спецпрокуратурата, свързани с много пари. Визирам акциите преди това за пране на пари срещу Миню Стайков, фамилия Арабаджиеви и акцията срещу Евлоги Станоев, известен като Голямата Бирма, и синовете му… При всички тях има теза „пране на пари“. Има ли причинно-следствена връзка, която да ви води от едното място към другото?
– Не. Няма причинно-следствена връзка. Има много работа.
– На всички места намирате много пари…
– Да, намираме пари, но няма връзка между делата. Правото не е математика. Колкото и добре да си подготвен, има фактор, наречен късмет. Някои неща просто се случват. За добро или за зло. Ние предприемаме конкретни мерки по конкретни дела, когато имаме нужния набор от доказателства. Така че няма връзка между отделните дела, които изброихте.
– Бизнесменът Миню Стайков и фамилия Арабаджиеви имали ли са бизнес-контакти, за да се насочите от едното място към другото?
– Към момента няма данни за техен съвместен престъпен бизнес. А законния бизнес ние не го разследваме. И при двамата има данни за извършени престъпления, за които сме образували отделни досъдебни производства. Но няма връзка, която да ни води от единия към другия.
– Това, че и фамилия Баневи стана обект на внимание на Спецпрокуратурата, води към теза, че се разследват популярни хора от бизнеса? Просто всички са доста известни…
– Не разследваме хора само защото са известни, а когато и ако имаме доказателства за извършени престъпления. В определен момент се събират достатъчно доказателства, които се анализират. Никой не може да прогнозира дали те ще се наредят така едно след друго. Имаш законен повод, събираш доказателства, правиш акция, обвиняваш, внасяш в съд. Това ни е работата. Кога ще стане, дали ще има известни имена – никой не може да каже. Когато обвиним някой кмет, държавен служител или депутат, журналистите ни питат дали „удряме“ една или друга партия. Сега питате за известни хора, утре ще питате друго. Това е добре и означава, че вършим нещо, което отдавна е трябвало да се свърши. Означава, че работим в правилна посока. Единственото, което мога да обещая, че ако хората ни подкрепят, скоро ще ни питате не защо, а кога.
– Има ли други бизнесмени, които са предизвикали интереса на Спецпрокуратурата, за да продължим линията на известните?
– (Усмихва се.) Нали не очаквате сериозно да Ви отговаря на този въпрос? Имаме много разследвания и работим активно. Така че онези, които работят извън закона, може и да се сблъскат с нас. Това, което мога да кажа, е, че това не е ситуативно поведение на прокуратурата. Става въпрос за целенасочена дългогодишна работа. Сега Специализираната прокуратура има нов административен ръководител, но всички случаи, които се движат или са приключени, се оповестяват на сайта от 3 години насам. Всеки месец ние анонсираме по няколко случая на нашия сайт. Някои от тях обяснимо не са толкова интересни за обществото. Случаите, които бяха интересни преди три години – групи за наркотици, разбити оранжерии и наркодепа, печатници за фалшиви пари – вече не са новина. Това вече само по себе си е новина. Пожелавам след няколко години така да е за корупционните случаи. Но всичките ни дела са за тежка организирана престъпност, корупция и тероризъм. Имаме и първата ефективна присъда в рамките на 4 години за тероризъм. Говоря за т.н. Джон Терориста, както стана известен. Имаме и ефективни присъди с голям срок за лица от организираната престъпност. Вече започват да се появяват и осъдени лица, макар и на първа инстанция, за хора от т.нар. високи етажи на властта. Има и ефективна условна присъда на бивш заместник-министър.
– Преди време оповестихме случай с 20-30 автомата „Узи“, които бяха задържани. На брифинга цялата маса бе пълна с автомати, достатъчни да оборудват малък военен отряд. Сега, днес, почти всички тези подсъдими по случая са с присъди.
– Така че резултати има. Без значение дали са медийно атрактивни, или не. Имайте предвид, че още не е минала и година от поправките в НПК, които разшириха правомощията на Специализираната прокуратура и Специализирания съд. Така че очаквам скоро и резултати по линия на борбата с корупцията по високите етажи на властта.
– Да минем към хората на високи ръководни постове. Бившата кметица на район „Младост“ Десислава Иванчева бе арестувана. Вашата теза е, че всичко е солидно доказано. Как определяте развоя на ситуацията около нея?
– В момента се намираме в хода на съдебно следствие на първа инстанция на Специализирания наказателен съд. Реално сме в хода на един състезателен процес. От едната страна е прокуратурата, а от другата са адвокатите. Работа на защитата е да твърди, че доказателства няма, наша работа – на прокуратурата, е докажем обратното и да се защитим обвинението в съда. Съдията е арбитър.
– Трябваше ли арестът й да се случи пред много медии. Или просто такава бе ситуацията?
– Ще Ви поправя. Не го направихме пред медии, а вие, журналистите, дойдохте след това. Няма как да забраним на журналистите да дойдат и да снимат. Когато дойдоха медиите, ги помолихме да се отдалечат, за да може да работим. Нито аз, нито колегите сме поканили медиите. Просто задържането бе извършено в централната градска част. Ние не може да кажем на някого, който реши да вземе пари, без значение дали е престъпление или не, къде да го направи. Не може да кажем, примерно, да дойде пред Съдебната палата в 12 часа, за да си вземе парите. Говорим за случайност, която няма как да бъде предвидена. Ние вървим след събитията, а не ги подреждаме. Вече казах, че това бе лош късмет. Както за Иванчева, така и за нас. Понеже няколко пъти вече се пита това и се споменава показен арест. Колкото е неприятно за лицето, толкова е неприятно и за мен, защото и аз бях там. И за колегите говоря. Повярвайте ми, че не е приятно да те гледат по всички телевизии. Колкото е неприятно за подсъдимите в момента лица, толкова е неприятно и за следователките и жените поемни лица. Неприятно бе и за полицаите. Една такава ситуация е изключително голям стрес, а това никой не го отчита. Всички казват, че я снимали, че било лошо за роднините й. Да, така е. Това е обаче стрес и за хората от прокуратурата. Никой от нас не го е искал съзнателно. Просто въпреки това спазихме закона и си свършихме работата.
– Друг шумен случай е този на ареста на Димитър Желязков в Турция. Следите го две години, а той заминава за Гърция и после за Турция, където го арестувате. Не беше ли по-лесно да го задържите у нас, преди да замине за Гърция?
– Ние не съобразяваме разследванията с графика на обвиняемите къде ще пътуват и кога. Предприемаме действия, когато имаме събрани доказателства. А към този момент хората може да са навсякъде. Ние не можем да ги чакаме да се върнат. Ако не се върнат? Как да спреш някой от път, след като нямаш нужните доказателства, нямаш правно основание? Когато имаш доказателства, вече има процедури по задържане и предприемаш съответните стъпки. Съобразяваме се с конкретна ситуация и предприемаме действия. Ако е в България, действията са едни, ако е извън България, са други.
– Арестът на Очите в Турция е свързан с бизнеса му или има и общо със стрелбата с Божидар Кузманов, известен като Божо Кравата, в Слънчев бряг? Там имаше и убит човек.
– По стрелбата в Слънчев бряг подсъдими са лица от друга група. В това дело той е свидетел. Относно лицето, за което питате, ние смятаме, че той е част от организирана група, която се занимава с определен тип престъпна дейност на територията на Бургас и съседните градове. Разследваме ги по няколко текста от Наказателния кодекс. Специално за тази група може да се каже, че са хора, които познават добре правосъдната система – почти всички са с богато криминално досие. Говорим за опитни хора, които внимават, които се пазят и това е причината разследването да е продължило над 2 години, за да се стигне до тази видима фаза. Когато говорим за престъпна дейност, много рядко може да говорим за профилиране в една насока. Има и такива случаи, ако дадем за пример производството на фалшиви пари. По-често престъпните групи се занимават с всичко, от което може да се изкарат пари. Особено ако говорим за престъпна група, която доминира в един район. Те не са занимават само с едно нещо.
– Комуникацията Ви с Турция към момента на какъв етап и кога ще има развитие около екстрадацията на Димитър Желязков у нас?
– Турската страна е допуснала екстрадиция, така че е въпрос на кратко време.
– Няма как да не Ви питам и за делото КТБ. В момента сме във фазата, в която се чете 11 000 страници обвинителен акт.
– Това дело показа едновременно най-добрите и най-лошите черти на правосъдната система. Какво имам предвид? Фактът, че такъв обем от работа бе свършен за 3 години, подчертава добрите възможности на българската правосъдна система. Такъв обем от работа, ако трябваше да се свърши в друга страна в Европа, нямаше да приключи толкова бързо. Имаме обвинителен акт от над 11 000 страници. Може би толкова страници са всички обвинителни актове на някоя страна от ЕС. Това пък онагледява негативните страни на нашата правосъдна система. Ние имаме изискване за безумно описване на фактите. То принуждава съдебната система да функционира по-бавно и по-неефективно. Понеже се представя едва ли не, че ние сме искали да пишем толкова много – не. Просто законът и практиката ни задължават. В Австрия, Германия и Франция актът щеше да е няколко страници. И никой нямаше да го чете на глас при положение че всеки подсъдим и защитник разполага с хартиено и електронно копие на обвинителния акт.
– Скоро съдът се поизнесе по делото „Октопод“ на първа инстанция. Решението на съдията няма да коментираме. Въпросът ми е друг. Едно такова дело се точи години. Свидетели даже умряха. Кога ще станем видим у нас бързо и ефективно съдебно производство?
– Проблемите са от три групи. Едната е, че според мен Наказателният закон е морално остарял. Имаме закон и практика, които са изключително формализирани. Все едно караме трабант, а колегите от някои страни на ЕС – луксозна лимузина. После питаме защо не се движим достатъчно бързо. Друг е въпросът защо не сменяме колата. Втората група от проблеми, за да има бърз и справедлив процес, са свързани с подбора на кадрите и материално-техническото осигуряване, както и кадровото израстване. Третият кръг от проблеми, който го няма в ЕС, е проблемът с вътрешното убеждение. Ще го кажа така. Вътрешното убеждение почива на фактите по делото и на закона. Така трябва да бъде. В моята практика аз съм видял съдебни и прокурорски решения, които нямат нищо общо с фактите по делото, нямат и нищо общо със закона. Просто обаче магистратът казва, че това е вътрешното му убеждение. То не се гради на нищо. Все едно ти виждаш слон, а магистратът казва, че това е елен. И последствия за този магистрат няма. Не може да бъде наказан за такова нещо. Да, някой ще каже, че има горна инстанция. Да, така е, но тези инстанции ще се произнесат след време – може и след 10 години. Как това кореспондира със справедливостта и ето защо се чудим, че доверието в съдебната власт е ниско. Просто трябва да има бърза реакция за хора, които явно са нарушили закона. Във всички държави това е свързано с дисциплинарна отговорност. В България магистрат не може да бъде наказан за произнасяне по същество, въпреки че самото произнасяне е незаконно. Ако тези три групи проблеми не се променят, резултатите няма да са тези, които обществото очаква. И въпреки това, смея да твърдя, даваме безспорни резултати .
– Излезе мониторинговият доклад на ЕК за България. Вашият коментар за изводите в него?
– Това е един аспект на тези безспорни резултати. Няма как да не изразя удовлетворението си, че механизмът за наблюдение отпада по един от ресорите на Прокуратурата на РБ и в частност на Специализираната прокуратура – борбата с организираната престъпност е отчетена от Брюксел като успешна. Това е резултат за държавата ни и гражданите й. Горд съм, че работата на колегите ми е била оценена положително. Но е важно и че това също показва и друго – че само заедно можем да постигнем резултати, които да са удовлетворяващи и за българските граждани. Под „заедно“ разбирам и институциите, и магистратите – съдии, прокурори, следователи./dir.bg/
