Бум на скарлатина и гнойни ангини отчитат лекарите. Само за първата седмица от новата година у нас са регистрирани 88 случая на скарлатина, показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести.
В 80% от тях ангината при малките деца се причинява от стрептококи. Те са в основата на увеличаващите се случаи на скарлатина у нас. „Това, което ме плаши, е, че в последната седмица на декември месец и първата седмица на януари имаме повече случаи на скарлатина спрямо същия период на миналата година“, отбеляза пред „Телеграф“ проф. Тодор Кантарджиев.
Бактерия
Бактерията, която причинява скарлатината и стрептококовия тонзилит, макар и рядко, може да предизвика увреждания на сърцето, ставите и бъбреците. Затова и е важно да се диагностицира и лекува с точния антибиотик, обясняват лекарите.
Според докторите една от причините за бума на скарлатината през миналата година бил отказът на родителите да се вземе гърлен секрет на останалите малчугани при наличен бета-хемолитичен стрептокок на някое дете от класа или групата в градината. Регионалните здравни инспекции не изискват задължително тестване при наличие на инфектирано дете в класа.
Контрол
Това вкарва някои деца в порочния кръг на антибиотиците, защото, връщайки се в училище, те се заразяват наново с бактерията. Такъв е случаят на 10-годишно момиченце. „Моята дъщеря кара за трети път в рамките на последните 7 седмици стрептококова ангина, т.е. за 60 календарни дни ще има 30 дни прием на широкоспектърен антибиотик. Общо пропуска около 3 месеца училище само заради тази бактерия. А предстои национално външно оценяване… Дотук сме дали около 1500 лв. за прегледи, тестове, лекарства, защото не успяваме да „планираме“ разболяването в работното време на педиатъра”, разказва Весела Савчева, която е майка на детето. По думите й лекарите изписват неподходящи антибиотици, които са резистентни по антибиограма, изчисляват грешни дозировки и изписват лечение за 5 и 7 дни, което е недопустимо при този патоген.
Според лекарите друг проблем е, че у нас няма утвърден протокол какво да се прави с така наречените безсимптомни носители. Това означава, че няма документ, който да казва на медиците официално дали едно дете без симптоми трябва да пие антибиотик или не.
