Когато се каже диабет, първата асоциация е да се сетим за захарта като виновник за лошото заболяване. А натриевият хлорид – готварската сол, би се оказала последният заподозрян. (Наплашването със солта е запазена мярка за хипертониците, на които привързаността към солницата може да причини инфаркт, инсулт, потенциално инвализидиращи тромбози в краката.)
През последните години обаче в относително малки медицински проучвания се прокрадват съмнения в невинността на солта като фактор за диабет. Например в шведски анализ, представен на годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) в Лисабон, Португалия. Авторите предупреждават, че хората, които консумират дневно по около 2800 милиграма сол (приблизително 1,25 лъжичка) или повече, живеят със 72% по-голяма вероятност да развият диабет тип 2. Подобни резултати са докладвани и от финландско проучване.
Ако досегашните предупреждения не се приемат много насериозно, преди дни се появи мащабно изследване с данните за повече от 400 000 души от Великобритания, което показва категорично, че честото добавяне на сол към храните е свързано с по-висок риск за диабет от тип 2.
Участниците са групирани според навиците си за солене и са преминали през изследвания, включително за натрий в урината и съотношението на натрий и калий. Резултатите са “изчистени” чрез коригиране за влиянието на фактори като пол, възраст, ниво на образование, доход, пушене, пиене, физическа активност, висок холестерол, индекс на телесна маса и С-реактивен протеин. Оказва се, че връзката между навика да се яде по-солено и диабета не зависи от факторите, свързани с начина на живот, социално- икономическите влияния и други традиционни рискове за провокиране на заболяването.
Силни страни на новото проучване, публикувано в Mayo Clinic Proceedings, са уникалните методи за оценка на дългосрочния прием на натрий и впечатляващо големият брой участници.
Въпреки че биологичните механизми в основата на положителната връзка между обичайния висок прием на сол и вероятността за диабет предстои да бъдат проучени, няколко линии доказателства подкрепят потенциалните неблагоприятни ефекти. Първо, нарастват научните доказателства за корелация между прекомерния прием на натрий и затлъстяването, което е основен рисков фактор за диабет тип 2. Второ, множество проучвания показват, че излишният натрий е свързан с високи нива на възпаление, което също е свързано с риска от “захарна болест”. Въпреки това изследователите признават за слабост на работата си, че не може да се изключи възможността високата честота на добавяне на сол към храните да е маркер за нездравословен начин на живот. Те допускат още, че самоотчитането на навиците може да е пристрастно и не е в състояние да предостави количествена информация за общия прием на натрий и др.
Ценност на новите данни е в косвения извод, че намаляването на добавянето на сол към храните може да действа като потенциален подход за поведенческа намеса за предотвратяване на диабета от тип 2.
Проучването не доказва причинно-следствена връзка, но свързва по-високия прием на натрий с по-голяма вероятност от развитие на диабет тип 2 в рамките на 12 години.
Въпреки че фокусът на досегашните изследвания за ролята на натрия не търси причината за връзката сол – диабет, изследователите предполагат, че диета с високо съдържание на натриев хлорид може да причини инсулинова резистентност, състояние, което може да доведе до диабет тип 2 и често е наричано преддиабет. Или може да се окаже, че хората, които поемат с храната най-много натрий, просто са по-дебели. Обяснението е, че хората с наднормено тегло не винаги поддържат нормално ниво на кръвната захар, което ги излага на повишен риск от диабет.
България е сред държавите, в които преобладаващо ядем по-солено от препоръчителната 1 ч.л. общо от всички храни, включително от вложената в готовите храни сол, за която не си даваме сметка.
Според Американската сърдечна асоциация хората получават до 75% от дневния си натрий от преработени храни. На този фон оставянето на солницата извън масата по време на хранене може да бъде полезен начин за намаляване на количеството сол, което поемаме.
