Малцина познават цената на противопоставянето на руското влияние в Украйна по-добре от Виктор Юшченко.
Бившият украински президент беше отровен с токсичен химикал, докато водеше кампания през 2004 г. срещу предпочитан от Москва кандидат. След това той оглави протестите срещу фалшифицираните избори, преди да встъпи в длъжност през следващата година.
Седейки в своя дом в покрайнините на Киев, Юшченко възхвалява „силата на националния дух“ като ключ към независимостта на Украйна.
„Днес мога уверено да кажа, че 42 милиона украинци говорят в един глас. И това ни позволява да се изправим срещу всеки враг, включително Русия“.
Денят на независимостта на Украйна съвпада с шестте месеца от деня, в който Владимир Путин започна инвазия в страната от север, изток и юг. За това време са убити почти 9000 членове на украинската армия, а ООН потвърди смъртта на около 5500 цивилни.
Макар че малцина прогнозираха войната, Юшченко до голяма степен обвинява за нея това, което смята за историческа неспособност на Запада да се пребори с руската агресия: по-специално конфликта в Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим шест години по-късно. Въпреки това той смята, че крайното изпитание за Украйна е променило положението ѝ в света.
„Днес, когато повече от 50 държави са изразили солидарност с идеите на нашата борба. Те предоставят всякакъв вид подкрепа – военна, финансова и хуманитарна“.
Сега дърводелството заема по-голямата част от времето на бившия държавник. Заобиколени сме от десетки скулптури, а бившият президент ми разказва за абсолютната си вяра, че Украйна може да извоюва победа в тази война.
Според него колкото повече Русия се опитва да въвлече Украйна в своята орбита, толкова по-силно става чувството за национална идентичност на нейния народ.
В малка фабрика на левия бряг на река Днепър в Киев фирмата на Наталия е изработвала хотелски униформи, но сега произвежда украински знамена.
Още в началото на войната тя започва да получава заявки от военни контролно-пропускателни пунктове, а сега има повече от 2500 поръчки месечно – не само от армията, но и от бизнеса.
„Това са много скъпи цветове за нас“, споделя тя пред BBC, надвиквайки свистенето на шевните машини. „Всеки украинец усеща тези цветове и ние ги виждаме във всичко – в небето, в пшеницата. Това ни доставя удоволствие, радост и положителни емоции, защото работата ни е полезна“.
Шест месеца след началото на войната Украйна се сблъсква с някои неудобни реалности.
След като седмици наред се говореше за това, планираната от Украйна контраофанзива на юг, около окупирания град Херсон, все още не се е осъществила.
Да, имаше ракетни удари с по-голям обсег по-дълбоко в контролираната от Русия територия, но тази война сега е доминирана от артилерията по почти статична фронтова линия.
Засега западните оръжия помагат на Украйна да удържи фронта и да прекъсне руските линии за доставки, но ще е необходимо нещо изключително, за да се промени инерцията и Киев да изтласка Русия напълно.
Следователно военното статукво ще продължи да съществува с нарастваща, невъобразима цена за десетки хиляди семейства. И въпреки че е смятан за военен герой на страната, президентът Володимир Зеленски сега е подложен на критики за начина, по който се е подготвил за руското нападение. Особено заради решението му да не действа в отговор на предупрежденията на САЩ, като тогава заяви, че това ще предизвика паника и ще навреди на икономиката на Украйна.
Друг символ на украинската непокорност от BBC откриват в редакцията на вестник „Киевски независим“. Този англоезичен новинарски сайт беше създаден седмици преди инвазията. В рамките на няколко дни броят на последователите му в интернет нарасна от десетки хиляди на милиони.
„Това е Денят на независимостта, за който не знаехме, че ще се случи такъв, какъвто е в момента“, казва главният редактор Олга Руденко.
Тя описва изданието като гласа на Украйна и прозореца за света към нея.
„През февруари, когато нещата бяха толкова несигурни, не знаехме дали по-голямата част от страната ще бъде завладяна или ще бъдем убити“, казва тя. „Това, че все още сме тук, че можем да празнуваме, е толкова знаково“.
Неотдавнашното споразумение, което позволи на Украйна отново да изнася зърно през Черно море, остава единственият дипломатически пробив в тази война. Някои смятат, че тя е основа за евентуален мирен договор. Но, това изглежда все по-отдалечено във времето, а Украйна вече е загубила контрола над една пета от територията си.
За да запази независимостта си, тази страна още известно време ще зависи от помощта на външния свят.