Православните християни на Балканите се готвят да посрещнат най-големия християнски празник Великден, но по всичко изглежда, че тази година ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си за традиционната трапеза. Вижте какви са различията в традициите за празника, какво слагат на масата съседите и колко ще им струват празненствата тази година:
СЪРБИЯ
Великден в Сърбия се нарича Васкръс, или Възкресение. Празнува се по православния календар и има някои различия в сравнение с българския обичай. Яйцата например се боядисват не в четвъртък или събота, а на Велики петък, като първото яйце задължително е червено, като символ на кръвта на Христос. То се държи през цялата година близо до иконата в дома, за да пази семейството от беди. Затова се нарича Чуваркуча – пазител на дома. В събота къщата се почиства и се подготвят ястията за Великден.
На трапезата се слагат агнешко или телешко, яйца, салати от пресни зеленчуци и Великденска питка, в която са вградени великденски яйца и която може да е сладка или солена. Тя, както и купата с боядисаните яйца, заемат централно място на празничната трапеза, резюмира картинката БТА.
Тази година Великденската трапеза, обикновено много богата, ще излезе по-скъпо на сърбите. Цената на агнешкото е към 800-900 динара (между 13 и 15 лева) за килограм. Цената на яйцата е различна в зависимост от това дали се продават в магазин (едно яйце в магазина струва 17 динара или 30 стотинки) или на пазарите, където са по-скъпи, като едно бяло яйце стига до цена 25 динара (40 стотинки). В магазини в Белград на специални празнични цени може да се купи пакет от 10 яйца на цена 129 динара (2,14 лв.), в друг за 139 или 149 динара (2,30 – 2,50 лева), в зависимост от големината и качеството.
Продавачите на яйца на пазарите се оплакват, че за разлика отпреди купувачите предпочитат да пазаруват в супермаркетите, където има великденски намаления.
Цената на пакетче боя за яйца струва средно 10 динара (0,16 лева), а пакетче лепенки – 50 динара (0,83 лева).
Много сърби предпочитат да боядисват яйцата в люспи от лук.
РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
От Разпети петък до понеделник след Великден в Република Северна Македония са неработни дни за православните християни, а за останалите религиозни общности петък е работен ден, според законите на страната, в която всяка религиозна общност има възможност да не работи на своите религиозни празници.
Православната традиция, свързана с църковните служби се спазва и в събота вечер голяма част от хората са в църквата, а след обявяването на Възкресение Христово обикалят три пъти храма със запалени свещи, като основното място за това в Скопие е съборният храм Св. Климент Охридски.
Козунаците не са популярни, но в някои части на страната се приготвя обреден сладък хляб, украсен с яйце. Яйцата се боядисват в различни цветове и традицията се спазва, въпреки че и тази година цената им в Република Северна Македония е скочила дни преди празника – от 80 на 120 денара за десет яйца (от 2,50 на 3,80 лева). Скочила е и цената на агнешкото месо, което на места е по-скъпо от телешкото, въпреки че държавата изнася агнета за Италия, България, Гърция, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина.
По официални данни тази година за България са изнесени почти 21 хил. агнета. За вътрешния пазар до края на май се очаква да останат около 10 хил. агнета, което е средна бройка за потребление в страната, каза преди дни председателят на Съюза на овцевъдите Никола Георгиев. Продажната цена на агнешкото в магазините в Република Северна Македония се е увеличила на 400-500 денара (около 13-16 лева) за килограм. Най-сериозният проблем остава олиото, от което започнаха да се появяват дефицити и на места беше въведено ограничения за закупуване на 2-3 бутилки от човек.
ЧЕРНА ГОРА
Разпети петък за християните в тази страна е ден за строг пост, отбягва се дори водата, но при тези, които почитат празника малко по-свободно, най-типичното блюдо на масата е боб. Петъкът преди Великден е неработен ден по желание. Трудовото законодателство в Черна гора позволява на работещите да изберат ограничен брой дни от списъка с незадължителни празници. Някои избират да почиват на Велики петък, но повечето офиси остават отворени.
В Черна гора боядисват яйцата именно в петък, а който не е успял – в събота. Някои го правят с “купешки” бои, но класиката е да ги сварят и оцветят с обелки от лук. Първите яйца задължително се багрят в червено, а едно от тях, наричано “стопанката”, остава настрана, за да пази дома.
На Велика събота се поздравяват с “Христос Воскресе”, а отговорът неизменно е “Воистину Воскресе”. Празника отбелязват и с “Честит Великден” (Srećan Uskrs / Vaskrs). Християните, които са изкарали целия 40-дневен пост и молитва, на Велика събота се причестяват.
В неделя, на Великден, след сутрешната литургия черногорците празнуват с роднини и гости, масата е препълнена и включва свинско месо; чукат се с яйца, а яйцето, което оцелее, наричат “победител”. Това е ритуал, който най-силно радва децата. Освен в къщите на хората, които спазват традицията, и в много ресторанти има боядисани яйца.
Празникът трае три дни, а понеделникът след Възкресение Христово е неработен ден.
Поскъпването на основните продукти, започнало с растежа на цените на горивата, неизменно се отразява и на великденската трапеза тази година. Хлябът, олиото, маслото и зеленчуците бележат скок с около 30 на сто, при млякото, сиренето и яйцата поскъпването е около 15 процента. Цената на яйцата в момента е от около две евро за десет броя до 4,5 евро за домашни яйца и 6,8 евро за био яйца.
КИПЪР
Кипърските граждани също ще изкарат един по-скъп Великден тази година, като цената на Великденската трапеза е с 18-20 на сто по-висока, съобщава електронното издание на кипърския в. „Политис“. Поскъпването засяга предимно традиционните за празника ястия като агнешкото месо и флауна – сладкиш с пълнеж със сирене, който може да включва стафиди или да бъде поръсен със сусам.
При месото цената е скочила със 17 на сто – на големите пазари цената се движи около 8,07 евро на килограм срещу 6,89 евро на килограм през миналата година. Средната цена е по-висока – 9,04 евро на килограм, писа „Филелефтерос“.
Флауната тази година струва около 11,08 евро на килограм при 9,18 евро на килограм през 2021 г. В зависимост от вида на сладкиша, цената му може да достигне 16 евро на килограм.
Отбелязването на Великденските празници се оскъпява още повече за гражданите, които искат да празнуват по родните си места, заради високите цени на горивата.
ГЪРЦИЯ
Великден е сред най-почитаните празници в Гърция, а тази година гърците ще могат да го отбележат почти нормално, след като две години заради пандемията бяха наложени редица ограничения.
Скокът на цените на хранителните стоки обаче е стряскащ за много от хората, които са свикнали да отбелязват Великденските празници с богати маси. Според изследване на Института на потребителите (ИНКА) тазгодишната трапеза ще е с 35 на сто по-скъпа и ще излезе на гръцките домакинства близо 300 евро.
Цената на традиционното за Великден агнешко месо достига 14-15 евро. По тази причина има тенденция агнешко да се купува дори месец преди празника, когато цената му е малко по-ниска, и да бъде замразявано във фризери.
Според изчисления на Института на потребителите (ИНКА) традиционната Великденска трапеза ще струва на гръцките домакинства 296,65 евро. В изчисленията влизат десет килограма агнешко месо за 130 евро, марули, домати, краставици, традиционните шишчета от чревца, сирене, боядисани яйца, безалкохолни и алкохолни напитки.
Към общата сметка за отбелязването на Великденските празници обаче трябва да се добавят повишените цени на транспорта, тъй като голяма част от гърците се завръщат по родните си места и празнуват в семейна обстановка. Скокът на цените на горивата увеличава значително транспортните разходи за всички, решили да пътуват.
РУМЪНИЯ
В Румъния, където над 81 процента от населението са православни християни, за първи път от две години ще посрещнат Великден без ограничителни мерки от здравен характер. И ако маските и сертификатите „паднаха“, то цените се вдигнаха. Великденската трапеза тази година е с около 70 леи (27,70 лв) по-скъпа от миналогодишната и ще възлезе на 250-300 леи (99-119 лв.).
Няма нито един продукт, който да струва колкото миналата година. Агнешкото се превърна в деликатес – килограм агнешко е с 35 процента по-скъпо спрямо миналата година, като в големите магазини килограмът се продава за около 50 леи (19,79 лв.). Яйцата са скочили от 60 бани на 80 бани (от 24 на 32 стотинки), козунакът е поскъпнал средно с 11 леи (4,35 лв.) и в зависимост от пекарната и рецептата, цената му може да достигне и над 100 леи (39,58 лв.). Поскъпнали са всички съставки за козунаци и торти: брашно, захар, олио, стафиди. Брашното е с почти една трета по-скъпо от миналата година, а олиото е с почти 5 леи (2 лв.) повече. Двойно по-скъпа е и боята за яйца, обобщава сайтът Profit.ro.
При зеленчуците най-голямо е увеличението при картофите – с 30 процента. Пресните картофи миналата година са се продавали по 8 леи (3,16 лева) за килограм, доматите – по 8-12 леи (3,16 – 4,74 лева), а краставиците – по 10 леи (3,95 лева). Тази година пресните картофи достигат 12 леи (4,74 лева), доматите вървят между 12 и 16 леи (4,74 и 6,33 лева), а краставиците – 12 леи (4,74 лева).
Цената на безалкохолна напитка достигна 6,5 леи (2,60 лева) в сравнение с 5 леи (2 лева) на миналия Великден. Млечните продукти също са поскъпнали – маслото с 12 процента, млякото с 15 на сто.
ХЪРВАТИЯ
С 30 процента по-високи цени на храните посрещнаха Великден в Хърватия, където около 87 процента от населението са католици, а 4,4 процента – православни християни. Социологически анкети разкриха, че 66,5 процента от хърватите са настроени икономично към празника, докато миналата година с такава нагласа са били 54,3 на сто. Около 40 процента от хърватите си бяха поставили таван на разходите за Великден от 500 куни (129 лв.), а 50 процента – още по-малко – 300 куни (78 лв.). Тази година една по-скромна трапеза за Великден възлезе на около 550 куни (142 лв.), изчисли в. „Вечерни лист“.
Все пак, празниците са си празници, и през седмицата преди Великден хърватите харчат с около 15 процента повече спрямо обикновена седмица. Според изчисления на Хърватската търговска камара разходите на хърватските семейства в седмицата преди Великден са възлезли на 1,6 милиарда куни.
Хърватите консумират между 5000 и 6000 тона сушено месо всяка година, като 2000 тона от това количество се пада на дните около Великден. Консумацията на храна в този период е четири пъти по-висока от средната, като добрата новина е, че 90 процента от продуктите са местно производство и много рядко внос, с изключение на прошутото, заяви пред „Вечерни лист“ Бранко Бобетич от Хърватската асоциация на животновъдите.
