Европейските политици са изправени пред належащ въпрос: Вижда ли се краят на ръста на цените? Те не трябва да се притесняват от коронавируса, а от инфлацията, която е на най-високо ниво от създаването на еврото, пише Политико (Politico), цитиран от „Труд“.
Докато невъзмутимата Европейска централна банка (ЕЦБ) твърди, че рекордният скок на цените е временен, политиците на континента не могат да си позволят да бъдат толкова оптимистични, докато гневните избиратели се опитват да си платят сметките за газ и храна и гледат как трудно спечелените им спестявания се изпаряват.
В Белгия около един милион души са изправени пред проблеми с плащането на сметките за енергия, а цените на тестените изделия в Италия са се повишили с 40%. Главозамайващият скок в разходите за енергия заплашва да извади извън строя мащабна част от производствения капацитет на Европа в различни сектори – от тежката металургия до леката промишленост.
Всичко това създава голям натиск върху политиците да предприемат действия и те експериментират с мерки като намаляване на данъци, раздаване на пари, таван на цените на храните, тъй като е малко вероятно ЕЦБ да вдигне лихвите тази година.
Големият въпрос е дали този скок на инфлацията е просто искра и дали цените на енергията и храните, които причиняват най-големи затруднения на потребителите, ще спаднат обратно толкова бързо, колкото се повишиха, или това е дългосрочна промяна, която ще трябва да бъде последвана от значително увеличение на заплатите. “Имаме голям политически проблем и ще имаме голям проблем със социалното равенство, ако не видим покачване на заплатите”, казва Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст Bruegel.
Прогнозата за покачването на цените не е ясна. “На икономистите им е трудно да кажат с голяма сигурност, че това ще бъде временно или че няма да продължи дълго. Всъщност не знаем това”, казва Пол де Грау, икономист от Лондонското училище по икономика.
Засега ЕЦБ не дава знаци, че ще повиши лихвите тази година. Според прогнозата на банката инфлацията ще спадне под целта от 2% през 2023 и 2024 г. Това означава, че битката срещу инфлацията вероятно ще се води другаде.
“Инфлацията, скокът на цените на енергията и разходите за живот са от първостепенно значение за европейските лидери – това засяга джобовете на избирателите и е много очевиден политически проблем, който лидерите трябва да разрешат или поне да се види, че се опитват да разрешат”, казва Муджтаба Рахман, европейски директор във фирмата за анализ на политическия риск Eurasia Group.
ЕЦБ не иска да препъне възстановяването след пандемията и казва, че ще следи дали ценовият натиск се превръща в “по-високо от очакваното увеличение на заплатите”. Именно увеличението на заплатите причинява главоболие на политиците. Белгия е ключова фронтова линия, когато става дума за заплати, тъй като в страната действа автоматичен процес – законът обвързва индексацията на заплатите с инфлацията. Работодателите водят кампания за освобождаване от това правило през тази година. Изгледите политиците да ги подкрепят са малки.
Междувременно политиците предприемат различни мерки. В Италия, където газът доминира в енергийния микс, правителството е предвидило 3,5 млрд. евро за противодействие на по-високите сметки за комунални услуги. Франция се ангажира да запази нарастването на сметките за комунални услуги на домакинствата под 4% тази година.
България също замрази цените на тока и парното до края на март, което предизвика недоволство от компаниите за комунални услуги, които твърдят, че мярката ще доведе до огромни загуби. В Унгария правителството обяви, че цените на основните храни ще бъдат намалени до нивата им през октомври, което накара и други държави в региона да изразят подобни идеи. Сърбия и Северна Македония вече наложиха подобни ограничения за основни стоки като хляб, захар и олио. Полша, Румъния и Чехия намаляват ДДС ставките върху електроенергия и газ.
