Тайфунът от България, който помете гимнастиката
Те са наследничките на един отбор епоха, на всеобщите любимки на публиката – бронзовите медалистки от Рио де Жанейро Михаела Маевска, Ренета Камберова, Христиана Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова с треньор Ина Ананиева. Нарекоха ги новите златни момичета, като чели по презумпция, макар наставничката им Весела Димитрова да им забраняваше да се кичат с тази титла до 08.08.2021 г.
Понесоха огромното бреме на големите очаквания на крехките си плещи. Не се уплашиха нито да тренират по 8-10 часа на ден, нито да играят уникално трудните си композиции. И успяха. Успяха да надскочат своите предшественички, станаха страшилището за всички съпернички, тайните любимки на съдиите, способни да вдигнат на крака публиката във всяка точка на планетата. Станаха ПЪРВИТЕ – първите с олимпийски златен медал, написаха история.
Вдигнаха летвата толкова високо, че да запишат имената си в историята на художествената гимнастика с наистина златни букви – Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова. Ей така, като на шега те станаха диаманти. Феновете им казват, че
играят извънземна гимнастика.
Те постигнаха нещо немислимо през последните години – победиха абонираните за първото място рускини в тяхната игра в най-важното състезание за един спортист – олимпийските игри. Пометоха ги като тайфун, каквито всъщност са и композициите им, поставени от бързо сработилия се тандем Весела Димитрова и Михаела Маевска.
В началото в тима бяха Елена Бинева и Теодора Александрова вместо Стефани Кирякова и Ерика Зафирова. За съжаление пътят на Ели и Теди се оказва по-кратък от мечтаното. Първа, заради контузия през 2018 г., бе заменена Александрова, на чието място влезе „бебето в тима” Стефани Кирякова, а година по-късно по същата причина Бинева сложи край на спортната си кариера и на пожар бе повикана Ерика Зафирова.
Пътят на новите златни започна шеметно, след като още в първия си сезон спечелиха многобоя на 3 от 4-те състезания за Световната купа – Пезаро (Италия), Баку (Азербайджан) и София, като изключение направиха само в Ташкент (Узбекистан), където останаха 2-и след Русия). Към сметката си на купите ансамбълът добави още 7 отличия – 1 златно, 5 сребърни и 1 бронзово във финалите на отделните уреди. Така и никой не разбра, че в Пезаро Елена беше със счупена костица на дясната ръка и игра с лонгета. Заради нея пък момичетата трябваше да отрежат ръкавите на уникалните си плетени трика за съчетанието с топки и въжета, давайки инструкции на треньорката си да обяви на журналистите, че им е топло с дълги ръкави и за това са ги махнали. Малко хора могат да си представят и какво е да им кажат часове преди старта, че съчетанието им няма да им донесе нужната висока оценка и да работят цяла нощ, за да излязат на сутринта с нов вариант и да грабнат сребро, както се случи в Ташкент.
Президентът на федерацията Илиана Раева никога не спестява критиките си към ансамбъла, когато това се налага. Но още в началото на пътя им шефката бе категорична:
„Тези момичета са тръгнали за златото от олимпиадата в Токио. Предишният отбор, нашите бронзови медалистки от Рио де Жанейро, искаха просто медал от игрите, след всичко, което преживяха. За тези обаче това не е достатъчно –
те искат злато, нищо по-малко
И се оказва пророк.
Дори сковалият целия свят Ковид 19 се оказва безсилен да сломи духа на момичетата. Капитанът Симона Дянкова и останалите погледнаха философски на отлагането на олимпиадата: „Ами още една година ще сме заедно”.
Заради уникалните им, завладяващи и трудни композиции пък преди време Илиана Раева ги нарече отбор шедьовър. Те самите не се примиряват с нищо по-малко от съчетание за злато и дори понякога сами настояват треньорката им да вкара още сложни елементи в тях.
„Всички признават силата на нашите композиции, дори съдийките, макар да не им се иска да ни вдигат високи оценки. Всъщност сигурно им се иска, но не им е позволено. Ние обаче сме убедени, че няма невъзнаграден труд, така че ще чакаме нашия момент”, философски заключват преди година грациите и наистина го дочакаха.
Момичетата стават един юмрук още в началото. Бързо си пасват, единодушно избират Симона за техен капитан, а тя пък се превръща в сплотяващия елемент, в съотборничката, която винаги помага и е готова да поеме вината на всяка от останалите.
Грациите обаче са имали и своите тежки моменти, контузии, случаи, в които са си тръгвали от залата, но никога не е било сериозно и отново са се връщали. „Случвало ми се е да се моля наум тренировката да приключи и всичко да свърши и тогава госпожата да каже ядосано: „Махайте се от залата”. Тъкмо вече се виждам как си тръгвам, и чувам: „Стефани, остани да играеш с резервите”, разкрива Кирякова. Тя всъщност е творческата личност в отбора. Стефи прилежно записва всичко, случило се в тима, и смята след време, най-вероятно в книга,
да разкаже за пътя на ансамбъла
до златния олимпийски медал. „Пътят до медала е по-важен и интересен дори и от самата олимпиада”, заключва грацията.
Те посочват, че най-трудно им е било около последната контузия на Елена Бинева, когато тя напусна отбора, както и при обявяване на пандемията, защото първо остават 2 месеца затворени вкъщи, а след това техният адреналин – състезанията са отменени. А когато най-после са готови да се явявт на голямо състезание след месеци на застой, Ерика дава положителна проба за коронавирус и отборът пропуска европейското през ноември 2020 г.
Мечтата за олимпийско злато обаче ги оставя фокусирани каквото и да се случва около тях. Но едно нещо им дава крила – годежът на Ерика Зафирова. Грацията каза Да на любимия си – гимнастика Дейвид Хъдълстоун около 20 дни, преди да триумфира на игрите в Токио. „Годежът преди олимпиадата беше моя заряд, но и на целия отбор, защото ние сме едно цяло”, разкри Зафирова.
Триумфът на отбора в Токио се оказва по-силна емоция за помощник треньорката Михаела Маевска дори от момента, когато тя, преди 5 години, печели своя бронзов медал. Като чели изведнъж й се прииска да излезе пак на килима. „Може да се включа за Париж, да играя”, пошегува се Мишето, а след това сериозно допълни: Определено ми е по-добре да не тренирам, много се изморих, но треньорството е единственият шанс да поддържам адреналина, който ми дават състезанията. А въпросът ще остане ли Весела Димитрова до следващата олимпиада изглежда вече решен на по-горно ниво. „Естествено. Няма ако иска, трябва да продължи. Новият правилник
ще й даде възможност да се развихри
и да направи поредните си шедьоври”, категорична е шефката Раева.
Момичетата казват, че цената на златния медал са тежки тренировки, упорита работа всеки ден, стотици хиляди повторения на всеки елемент и много лишения, но посланието е по-важно: „Когато Бог каже нещо, то се случва. Няма нищо невъзможно. Няма невъзнаграден труд”. А Димитрова добавя: „Възтържествуване на справедливостта”, намеквайки за десетките ситуации, в които отборът е бил ощетен за сметка на руското лоби в гимнастиката. Е, накрая се видя кой е №1. „Смея да твърдя, че ние въведохме новия стил – по-динамична и по-наситена гимнастика”, казва Весела Димитрова, а Илиана Раева е още по-категорична: „Българската школа е №1 в момента”.
