Ощетени ли са младите работници заради „клас“ прослужено време
В последните 10 години тази дискусията относно заплащането на „клас“ прослужено време периодично се подновява. Според експертите по трудово право трябва да се въведе повече спокойствие и обсъждане на аргументите „за“ и „против“.
В последно време представителите на работодателите изтъкват едно ново съображение в подкрепа на искането им за премахване на възнаграждението за трудов стаж. Те виждат в това възнаграждение дискриминация спрямо по-младите работници, защото, според тях, за един и същ труд те получават по-ниско възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от по-възрастните работници, понеже последните получават по-високо възнаграждение за трудов стаж.
По темата за дискриминацията относно заплащането на „клас“ прослужено време най-добре се е обосновал проф. д.ю.н. Васил Мръчков, като накратко ще резюмирам обосновката му по въпроса.
Позоваването на „дискриминацията“ тук е изначално объркване на понятията. Не е вярно, че полаганият труд на младите и неопитни работници е „равен“ на труда на по-възрастните и опитни работници. Те са неравностойни по качеството си и това е нормално. Това твърдение не отговаря на фактите. Трудът на по-младите работници и служители не притежава професионалния опит на по-възрастните, което го прави неравностоен с труда на по-възрастните в състава на основанието по закон, на което това допълнително възнаграждение се дължи, поради което не може да се поставя въпрос за дискриминация. Това се отразява върху различието в извършваната работа от младите и от по-опитните работници и служители. А, съгласно Конституцията на Република България размерът на трудовото възнаграждение се определя според извършваната работа. Тъкмо извършваната работа се изразява в заплащането на по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит професионален опит от по-възрастните работници и служители.
От друга страна, този довод внушава идеята за противопоставяне на поколенията в персонала на предприятието, което е добре известно като „война между поколенията“. И тук изпъква управленската роля на работодателя за предотвратяване на поколенческото противопоставяне и оптимално съчетаване в персонала от младо, средно и възрастно поколение, а не изостряне на отношенията между тях. Последиците от него водят до влошаване на психологическия климат в предприятието, което засяга и интересите на работодателя. Това изисква полагане на особени грижи за младите работници – за тяхната професионална квалификация и опит, интеграцията им в общността на персонала, за осигуряване на настойничество върху тях, в най-добрия смисъл на това понятия и др.
