Субсидиите за биоземеделие не стимулират производството
Правилата за получаване на субсидии по мярка 11 „Биологично земеделие“ към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. позволяват на фермерите да получават плащане, без да се стремят към добиви. Този извод прави Сметната палата след одит за периода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2017 г., съобщава Инвестор.
Общият бюджет на мярка 11 е около 151,6 млн. евро или 5 на сто от бюджета на ПРСР.
Мярката подпомага биологичните растениевъдство, пчеларство и животновъдство. Според одиторите основният стимул на повечето стопани да участват е компенсаторното плащане. Интересът към биологичното земеделие е голям.
За кампания 2016 г. нарастват над два пъти спрямо кампания 2015 декларираните площи – до 91 491 ха, пчелните семейства – до 127 270 броя, животните – 20 412 броя.
При биологичните пчелни семейства увеличението е от 64 445 броя през 2015 г., на 145 221 през 2016 г.
От одобрените площи за кампания 2016 най-голям е делът на полските култури, включително фуражни – 41%, а най-малък при зеленчуците – 2 на сто.
Нарастват и получателите на субсидии – от 2 011 през 2015 г. до 4 235 през 2016 г.
Сред установените слабости са:
– Над две години след старта на ПРСР 2014-2020 г. няма стратегически документи за биоземеделие;
– Установен е недостиг на средства за поемане на нови ангажименти. Така за кампания 2017 г. е ограничен приемът на заявления за подпомагане.
– Изискванията по мярка 11 позволяват на фермерите да получават плащане, без да се стремят към добиви.
При проверка на място 82 на сто от стопаните в одитната извадка декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането . в съотношение по-малко или равно на 1 към 1.
Например фермер, който е субсидиран и по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., обработващ 10 ха лешници, със сертификат за 500 кг биопродукция за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция.
Друг производител на биодомати със сертификат за 7 тона продукция за 2017 г. също няма приходи от биоземеделие.
При проверки на място на 14 стопани в повечето случаи градините са обрасли с плевели.
– Няма единна информационна система между Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ и функционалност за автоматично извличане на информация, което създава риск от забавяне на плащанията;
– Слабостите в системата на контрол не предоставят увереност за спазване на правилата за биоземеделие;
– Голямо е текучеството на персонал в компетентното звено в агроминистерството.
Една от шестте препоръки на Сметната палата към министъра на земеделието е допълнителни критерии да способстват за развитието на биоземеделието и за полагане на необходимите грижи и земеделски практики.
Друга препоръка към него е с единна информационна система да се подобри контролът по цялата верига.
