Търсете роднините си, за да не ги търсят измамниците
Държава, в която всяка втора бабичка може да хвърли 100 000 лева от терасата, не е изпаднала, а си е направо добре. И после да кажат нещо за пенсионната система. Или бабите взимат големи пенсии, въпреки че не е точно така, или са свикнали да живеят с много малко, или са много глупави. Истината е някъде по средата.
Но е толкова горчива, че ме е срам да я кажа. Истината е, че тези хора са свикнали да живеят с кофичка кисело мляко и парче хляб и да заделят пари, защото виждат, че не могат да разчитат на наследниците си. Нито на децата си, нито на внуците си. Защото те я няма да имат работа, я ще имат, но няма да им плащат редовно. И тези хора са готови да гладуват, но да имат заделен лев настрана. В банка, под дюшек или в някой закопан буркан. Защото младите само имат нужди. Те рядко помагат.
Живеят до 30-40-годишнината си при майка си и и баща си, а в малките населени места освен че живеят и ги спукват от бой, за да им дадат пари за ракия. И е нормално тези хора да се грижат за старините си. И в момента, в който се наложи на някой от отгледаните от тях провали да му се помогне, те са готови да прежалят с години мизеруваните спестявания и да им ги дадат накуп. Не за друго, а защото така са научени.
Не са виновни нито бабичките, нито старците, че правят това нещо. Виновни сме ние – младите. Защото им се обаждаме само по Коледа, за рождения ден и когато имаме нужда. Не звъним просто да ги чуем как са и те не познават нашия глас. Познават обаче гласа на мошеника, който се обажда по-често от родния внук или дъщеря. Защото на последните им е по-лесно просто да забравят самотните старци, които взимат пенсии и държавата е техният закрилник, а не семейството. И ги оставят на произвола на съдбата. Но циганинът знае тези неща и се възползва.
Граби с пълни шепи от спестените на бабичките пари, както граби с шепи и социалните помощи. И отново – младите хора позволяват това. Не е виновна полицията, която влага всички сили, за да ги опази. Виновно е семейството, което звъни само когато има нужда от нещо. И от хора, които са дали целия си живот за нас. Ако спрем да търсим само при необходимост старите си роднини и телефонните измамници ще спрат. Защото ако баба Дочка знае, че синът й е добре, тъй като й се е обадил сутринта да се чуят, то тя няма да метне всичките си пари, за да му помогне, понеже се е заразил с африканска чума, въпреки че е ходил само до кварталното кафене в „Надежда“.
Няма и да „съдейства“ на полицията с парите от продадения наскоро апартамент, защото ще знае, че полицията пари не иска. И ще го знае от внуците и децата си, а не от комшийката, която месец по-рано си е хвърлила златните накити. Младежи, търсете роднините си, за да не ги търсят измамниците. /Monitor.bg
