Лещен е едно от най-прекрасните села в България. Есента, особено, докато времето е хубаво, е един от двата най-добри годишни времена да бъде посетено, защото природата наоколо е наистина удивителна, обагрена в многото краски на сезона.
Но Лещен е заплашен от презастрояване като всяко хубаво кътче на родината, пленено от безкрайната алчност на хората с пари у нас. Слава Богу, поне бумът на градежи е ограничен – няма как мераклиите да направят обичайните бетонни сгради, понеже от Община Гърмен са забранени повече от 3 етажа.
Само допреди десетина години селцето, сгушено в най-югозападната част на Родопите, точно над балнеокурорта Огняново, за който ще ви разкажем в поредицата за този край, беше от двадесетина къщи зад единия завой по пътя за не по-малко легендарната Ковачевица.
Най-голямата забележителност беше старата кръчма. Над масите на двора с уникален изглед към Пирин се простираше своеобразна „въжена линия”, като над всяка имаше нещо като ръчка, която – като я натиснете, правеше така, че да звънне камбанка в кухнята. Та да дойде келнер и да вземе поредната поръчка. Забележителни бяха кюфтетата и кебапчетата не от кайма, а от кълцано месо, както и домашната наденица също от него, а не като заводските. Закуските също бяха впечатляващи с пържените филии със сладка от планински плодове – боровинките тук са уникални, оригинален мед и сирене от автентично селско мляко. Кръчмата изгоря, казват, запалили я. И нейната роля на кръчма иззе….малката галерия с голяма тераса, надвиснала на върха на хълма и откриваща от 1000-та метра надморска височина, косо отсечени в планината, чутовна гледка към върхарите насреща – строги, високи, красиви.
Другата забележителност е черквата – автентична също като къщите. Между тях е застлан калдаръм, ограничен от големите им дървени порти и огради. От къщите имаше няколко вида, и те са си на местата. Едните – големи, с по няколко спални, съвсем автентични. Другите малки – даже и с по една спалня, но с модерна баня, с балконче от дърво, с много секири на топори – до външната врата, до огнището в стаята, че даже на тераската. Портите им са специални с едновремешните катинари от не знам-колко века. Най-забележителна по име е къщата, на която викат Баджанаците – защо ли – дали заради роднинска връзка или заради обща любовница! Панюзовите, Адвокатската, Пашкотевата, Муртевата къща са другите архитектурни паметници, които си заслужава да зърнете по време на разходката си. Сега селото се е ширнало на 2-3 завоя, застроени с къщи, които поне са в стила на старите, макар повечето да не са с каменни плочи по покривите. И още се градят. Положението става малко като в песента за Созопол „стана курорт и предлага хотелски комфорт”.
Калина Петрова/дир
