Специалисти по учебни дисциплини и експерти по тестовете вече работят по новите интегрирани варианти, които ще бъдат апробирани. Преподаването и текущите изпитвания също трябва да се ориентират към нов подход през следващите 2 г.
От националното външно оценяване в бъдеще ще отпаднат въпросите кой, къде, кога, през коя година, защо. Не е нужно да превръщаме децата в справочници, например по история, заяви Радостина Николова, главен експерт в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН.
Форматът вече няма да служи за оценка на предметните знания, а ще мери умението да се прилага наученото в клас. За целта въпросите за възпроизвеждане на фактология ще бъдат заменени от нов тип. Може например да има задача за историческо познание, но през творба от изобразителното изкуство, даде пример Николова. Или пък ученикът да трябва да реши исторически проблем, но като ползва откъс от литературно произведение. Анализ на близката история може да се направи дори през статия от в. „Работническо дело“ и една карикатура. Може да се изисква също учениците да извлекат информация от различни източници и да я съпоставят, да ползват диаграми, посочи още варианти Николова.
Тя обясни какво ще представляват и какво вече няма да бъдат изпитите по време на дискусия „Националните изпитни формати. Говорят практиците: Решения за образованието“. Тя се организира от „Образование България 2030“ – неправителствена организация, основана преди 6 г., която следи процесите в системата и ежегодно изготвя мониторингов доклад за състоянието <210>, като също дава препоръки, информира широката общественост и лобира пред институциите за належащи промени.
Дискусионният формат за НВО събра онлайн 150 участници, от които 44% учители, 19 на сто – директори, както и други педагогически специалисти, родители, ученици, представители на РУО, на бизнеса и неправителствения сектор.
Новите национални изпитни формати
ще се проведат за първи път през учебната 2022/2023 г.
по силата на променената Наредба 11 за оценяването след влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование от 2016 г. Тя предвижда националното външно оценяване да не е като сегашното – с отделни изпити по български език и литература и математика. Вместо тях ще има интегриран тест, който ще съдържа въпроси по различни учебни дисциплини. Тогава в началото на учебната година министърът на образованието ще определи кои предмети ще влязат в новия формат, като пак ще бъдат застъпени и българският и математиката, пише “Марица”.
Вмомента се обмисля как интегрираните тестове ще мерят нивото. Трудността идва от това, че една задача, в която са интегрирани няколко учебни дисциплини,
може да мери знанията на високо ниво само по една от тях, а по останалите - на ниско равнище,
обясни Радостина Николова. По тази причина в момента специалисти по различни предмети от МОН работят заедно със съставители на тестове.
Когато са готови с решенията, ще бъдат апробирани примерни варианти. „Това ще се случи в учебно време и чрез апробациите децата ще свикнат с новите задачи и как се подхожда спрямо тях. Ще ги покажем и на родителите, за да са спокойни, че
новият формат няма да значи повече частни уроци“, каза Радостина Николова.
Изпитването по новите национални формати трябва да бъде резултат от прилагането на т.нар. компетентностен подход в училище. Дотогава педагозите трябва да са започнали да го прилагат не само в обучението, а и във вътрешните текущи оценявания на учениците.
Най-общо той се фокусира именно върху създаването на умения за интерпретиране на информация, анализ и практическото й използване по казуси, свързани с реалния живот, като така загърбва зубренето – научаване и възпроизвеждане на определено учебно съдържание.
Политиката за фокус върху компетентностния подход бе въведена със Закона за предучилищното и училищното образование. „Всички се съгласихме, че това е нелек, но важен процес – каза експертът от МОН. – Опитваме се да се оттласнем от това учениците да са енциклопедисти, а да развиваме у тях умения за живота, които да им помогнат и за професионалното, и за личностното развитие. В 21. век не можем да знаем какво точно ще е нужно на децата ни в бъдеще, затова се обединихме около основни ключови компетентности.“ Разписаните в нормативната база са 9, като освен по български, чужд език, математика, природни науки,
сред тях са също умение за учене, дигитални компетентности, социални и граждански компетентности.
На въпроса къде сме в момента в прилагането на компетентностния подход, Николова обясни, че тазгодишните абитуриенти са последен випуск по старата програма. Новите влизаха поетапно, като миналата година бяха застъпени в 10. клас. Приключваме с прилагането на новите учебни програми и това обяснява и предстоящия ни плавен преход от предишните към нови формати на НВО и ДЗИ, обясни Николова. Тя добави, че до въвеждането им
учителите ще имат още 2 години, за да засилят преподаването чрез компетентностния подход,
като през това време ще натрупат и нов опит в тази посока. Трябва да заработят в по-голяма степен практиките да се правят междупредметни връзки, както и т.нар. проектно-базирано обучение – изследване на проблем, в хода на което учениците извършват изследователска работа, ползват различни източници, извличат, отсяват и систематизират информация, обобщават, презентират, работят в екип, изграждат и критично мислене. Така ученето става чрез личния опит, а не чрез четене и възпроизвеждане на „смляна“ информация от учебника.
