Законът за защита от домашно насилие – нужните промени и обичайните спорове
По време на пандемията не само у нас, но и в целия свят, излязоха на дневен ред проблемите, свързани с домашното насилие. И, донякъде очаквано, статистиката за жертвите на такова насилие у нас се превърна в движеща сила за иницииране на промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Не само факторите, които засилват проблема – дългото затваряне вкъщи с насилника, но и слабостите в нормативната база, както и нуждата от привеждане на българското законодателство в съответствие с европейските законодателни практики, и не на последно място – месеци преди изборите, допринесоха в крайна сметка за това да се стигне и до обществено обсъждане на промени.
Макар и в кратък срок от 14 дни през януари, в досегашните текстове бяха изтъкнати редица пропуски, а предложените промени пък бяха атакувани къде с политически привкус, къде с антиджендър изказвания. Като това например, че се прави опит за вкарване на Истанбулската конвенция, както разчетоха промените депутати от ВМРО. Последното дори го голяма степен измести фокуса от факта, че за промени в този закон се говори от години. А в интерес както на жертвите на домашно насилие, така и на онези, които са сочени за насилници, е промени и допълнения да се случат, и то, както изтъква общественият защитник Диана Ковачева – в рамките на настоящия парламент.
Сред мотивите за промени правосъдният министър Десислава Ахладова например изтъква това, че с тях ще се разшири кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита. Разширяват се и мерките, които да се прилагат от компетентните органи. Регламентира се и създаването на орган, който да следи проблема, както и програми за домашно насилие.
А омбудсманът Ковачева, която организира и онлайн дискусия по темата с над 60 участници, сред които правосъдният министър, председателят на правната комисия в парламента, депутати, адвокати и представители на НПО-та, напомня, че в България не се води официална статистика на жертвите на домашно насилие. Затова и към момента споделяните данни за броя им са предимно от неправителствени организации, което пък поражда съмнение у критиците на промените.
Така или иначе въпросните данни будят тревога – последната година 15 жени са загубили живота си, девет от които в месеците на пълен локдаун. Към момента МВР предоставя информация само за издадените от българските съдилища ограничителни заповеди и изобщо липсват данни за насилие спрямо хора с увреждания, възрастни и деца. Което очертава нуждата от специален регистър.
Като това, че няма механизъм и защита на обвинения в домашно насилие до приключване на делата по ЗЗДН, или че родители могат да се възползват неправомерно от закона в евентуален спор за родителски права. Изтъква се и нуждата от текст, който да регламентира родителското отчуждение като форма на домашно насилие над детето и да не се допуска използването му „за обслужване на интересите на решилите да се развеждат съпруги“.
Набляга се и на момента, че мъжете, в частност, бащите, не бива да изпадат от разбирането за евентуални жертви, защото такива не са по презумпция само жени и деца, но и възрастни хора, хора с увреждания и др., които не бива да бъдат полово разграничени.
Що се касае до половото разграничаване, то една от предложените промени – „Фактическо съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, при което лицата се грижат един за друг или за общо домакинство“ – повдигна въпроса защо се заменя „съжителство между две лица от различен пол“.
Критика имаше и към това, че в предложеното изменение в §3.т.3 след думата „дете“ се добавя „или от което се предполага, че пострадалата е бременна“. Това би могло да бъде счетено за индоктриниране, че насилието е възможно само от мъж към жена, но не и обратното.
От Българския хелзинкски комитет пък изразиха мнение, че изменението на понятието „фактическо съпружеско съжителство“ се обосновава в мотивите с „цел обхващане и закрила от всички форми на домашното насилие“ без да се посочва как тази цел оправдава замяната на едно понятие с по същество същото. Както и че непълнолетните, които фактически съжителстват с друго лице, независимо дали то е непълнолетно или пълнолетно, са изключени от приложното поле на ЗЗДН.
Спорни се оказаха и понятията за „икономическо насилие“ и „психическо насилие“, които според критиците биха дали възможност за широка злоупотреба с тях.
От години обаче един от най-широко обсъжданите моменти е премахването на понятието „системен тормоз“. Както знаем, за да бъде наказан някой, са нужни подадени три последователни и официално регистрирани сигнали. Радетелите за премахването му са категорични, че понякога дори и първото посягане срещу жертвата може да завърши фатално. Затова и една от целите на проектозакона е осигуряване на бърза, ефективна и адекватна защита и подкрепа на пострадалите от домашно насилие лица и оптимизиране на производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие. Тук обаче трябва да се внимава и за това да не се стигне до непропорционално засягане на правата на обявения за насилник.
Появиха се и предложения да се обърне внимание на специализираните програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, а наказанието „глоба“ да се замени като невинаги ефективно с например „безвъзмезден труд в полза на обществото“, тъй като изпълнението на това наказание трудно се осуетява.
Спорните моменти не са един и два, затова и е трудно да се обхванат всички. Но ако има единодушие по въпроса, то това е, че настоящият закон има нужда от подобрения. За да не остава страната ни на водещи позиции в Европейския съюз по тежест и честота на насилието, каквато тенденция очерта представителят на Световната здравна организация в България Михаил Околийски.
