По повод юбилея почти цялото семейство на Сакскобургготски е в София. Довечера в двореца „Врана” той ще посрещне гости от цяла Европа.
Достъпът до храма бе само с покани за гостите на царя. Не се допускаха фотографи и репортери, а само поканени официални фотографи, които лично Симеон е посочил.
Цялото семейство на цар Симеон и царица Маргарита присъства на юбилея. От САЩ вече пристигна сестрата на царя – княгиня Мария-Луиза, както и децата на Симеон. Те не са се събирали тук от 10 години, когато беше честването на 70-годишнината на царя.
Сред гостите от чужбина са принцеса Маргарита и принц Раду от Румъния, принц Александър и принцеса Катарина от Сърбия, принц Никола от Черна гора, принц Лека от Албания със съпругата му – принцеса Елия, както и Осман Салаххадин Османоглу – единственият жив пряк потомък на турските султани Мурад V и Мехмед V, информира БГНЕС.
От Испания пристигнаха кралица София и сестра й принцеса Ирина. Крал Хуан Карлос, който също ще навърши 80 години след 7 месеца, не присъства. Австрийската ерцхерцогиня Елена също уважи юбилея. Тук е и принц Андреас Сакск-Кобург-Гота, който е доайенът на фамилията.
На молебена присъстваха Румен Петков от АБВ и Йордан Цонев от ДПС, както и редица български политици от елита.
Симеон Сакскобургготски e роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е второто дете в семейството на цар Борис III и царица Йоанна Савойска и техен първороден син. По бащина линия произхожда от Сакскобургготската династия, а по майчина – от Савойската, която управлява по това време Италия.
През 1943 г. умира цар Борис и Симеон е обявен за цар /1943-1946 г./. Тъй като е непълнолетен, от негово име управлява регентски съвет, включващ проф. Богдан Филов, принц Кирил и генерал Никола Михов. След 9 септември 1944 г. този съвет е заменен от верни на новата „народна власт“ хора – Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. По това време царското семейство живее под домашен арест в двореца „Врана“.
На 15 септември 1946 г. се провежда референдум за обявяване на България за република. 95% от гласувалите искат смяна на държавното устройство, но има и съмнения, че резултатите от него са фалшифицирани.
Симеон Сакскобургготски, неговата майка Йоана и сестра Мария-Луиза са принудени да напуснат с влак България. Те заминават за Истанбул, а по-късно се преместват в Египет, където живеят в изгнание дядото и бабата на Симеон – бившият италиански крал Виктор Емануил III и кралица Елена. В Александрия Симеон завършва британския колеж „Виктория“. През 1951 г. се установява в Испания, където живее до 2001 г. В Мадрид завършва Френски лицей.
На 16 юни 1955 г. Симеон Сакскобургготски навършва пълнолетие и прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. През периода 1958 – 1959 г. е курсант във военната академия „Вали фордж“, гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“.
През 1962 г. Симеон Сакскобургготски сключва брак с доня Маргарита Гомес-Асебо. С нея той има пет деца – четирима сина и една дъщеря. Те са кръстени с български имена – Кардам, Кирил, Кубрат, Константин Асен и Калина.
В периода от 1962 г. до 1996 г., когато за пръв път идва в България след 1946 г. Симеон Сакскобургготски се занимава с бизнес. Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.
След промените от 10 ноември 1989 г. той следи активно вътрешнополитическия живот в България. За пръв път посещава родината през 1996 г., когато е приветстван от стотици хиляди граждани, излезли по улиците на София.
През 2001 г. окончателно се завръща в България, създава партията Национално движение Симеон Втори /НДСВ/, с която печели парламентарните избори през лятото на същата година. Става министър-председател и изкарва цял мандат до 2005 г., по време на който България стана член на НАТО и подписва договора за членство в Европейския съюз през 2005 г.
Симеон Сакскобургготски не успява да повтори успеха си и постепенно слиза от политическата сцена в България, но остава да играе важна и значима роля в обществения живот в страната.
