ДНЕС

Готвените промени в Закона срещу домашното насилие могат да доведат до промяна във философията на семейното право!

В закона срещу домашното насилие се въвеждат термини и определения, които могат да предизвикат опасни правни прецеденти

Това е само част от правния анализ, който експертите на ВМРО правят на качения за общeствено обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно наслие. Той е изработен от Министерство на правосъдието. Закона срещу домашното насилие е под формата на разширяване обхвата на прилагане и подобряване на административния капацитет за справяне със световния проблем „домашно насилие“. Но, за съжалние, отново се прави опит да се прокарат доктрини, които вече категорично бяха отхвърлени от българското общество.

Припомняме, че именно заместник министър-предсдателят по обществен ред и сигурност, министър отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов преди години спря заложените капани в Истанбулската конвенция. В своето заглавие тя също е създадена за защита правата на пострадалите от различни форми на тормоз жени и деца.

Но както стана ясно и от решението на Конституционния съд, с нейното ратифициране, далеч не се целеше само това,

но и легализиране на еднополовите бракове, ранно сексуално-неутрално образование на децата, разширяване правата на нелегалните мигранти и на всякакви ЛГБТИ+ организации. Подплатени със съответните щедри траншове към техните правозащитни НПО.

Още преди месеци ние изпратихме своето становище на правосъдното министерство. Надявахме се то да бъде взето под внимание, преди законопроектът да се пусне за обществено обсъждане. За съжаление това не беше направено и поради тази причина ние даваме гласност на нашите възражения.

В определениението, залегнало в настоящия  ЗЗДН, в чл. 2. (1), е записано, както следва: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“

С проекта се прави промяна на възприетото вече в обществения живот понятие „фактическо съпружеско съжителство“. Променя се наименованието на „фактическо съжителство на съпружески начала“. Като мотив в приложения доклад се сочи, че предефинирането се налага с цел „обхващането на всички форми на домашно насилие“.

Ние категорично възразяваме срещу този мотив, тъй като естеството му не налага промяна на вече възприетото в обществото съдържание на фактическото съпружеско съжителство. А именно „съжителство между две лица от различен пол“.

Това е така, защото понятието „съпружески“ се употребява като синоним на „брачен“, „семеен“. В него не може да се влага смисъл и значение, различни от тези, които са уредени в Конституцията на РБ и Семейния кодекс. Чл. 46, ал.1. По отношение на дефиницията на „брак“ следва да се има предвид и Решение № 13 от 27.07.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 3/2018 г.

В В § 19., подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 1: „Допълнителна разпоредба § 1, т. 3 се дава и дефиниция на новия термин, която категорично ние не можем да приемем. С този нов термин реално се дава възможност за брак между лица без оглед на пола. Това вече мотивирахме защо е недопустимо.

 „Фактическо  съжителство  на  съпружески  начала“ е  доброволно  съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, при което лицата се грижат един за друг илиза общо домакинство.“

Промените , касаещи настоящия чл. 3, т.3 в ЗЗДН, а именно: „Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: т..3 лице, от което има дете;“ които предвиждат разширяване на обхвата на нормата с текста

„или от което се предполага, че пострадалата е бременна“,

създава правна несигурност, тъй като не може да се гради хипотеза за бащинство и  бременност, както и не е определено кой предполага тази хипотеза. Това не допринася за яснотата на нормата, нито за нейния реален обхват на приложение. Това допълнение може да бъде тълкувано и като предпоствака за злоупотреба с права и да създаде опасни правни прецеденти.

В същия член, но в т.10 думите „фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „фактическо съжителство на съпружески начала или лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя”. Още една промяна, даваща не конкретика, а неясно разширяване на обхвата на нормата. То може да бъде използвано недобросъвестно и не кореспондира с духа на закона. Полово неутралните „съпруг“ и „родител“, които невинно се прави опит да бъдат вкарани като термини в закона също пораждат притеснения, които вече бяха подробно описани във връзка с предложението за промяна в чл. 2, ал. 1 на ЗЗДН.

От гледна точка на въвеждането на определението на термини като „икономическо насилие“ и „психическо насилие“, също имаме възражения. Те се базират на опасно голямото поле на тълкувание, което промените дават.

В § 19. се създава „Допълнителна разпоредба“ с нов § 1: „Допълнителна разпоредба § 1, която дава определение на термините:

 1.  „Икономическо  насилие“  е  поставяне  на  дадено  лице  в  положение  на икономическа  зависимост,  изразяваща  се  в  отнемане  на  достъп  до  икономически възможности  и  ресурси,  ограничен  достъп  до  средства,  изолиране  на  жертвата  чрез лишаване от средства за независими дейности, контрол на достъпа до здравеопазване, заетост и образование, изключване от вземане на финансови решения, пълен контрол върху средствата на лицето и други икономически ресурси, като се създава пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични нужди др.

2.  „Психическо  насилие“  е  умишлено  сериозно  засягане  на  психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др.

Определението на понятието „Психическо насилие“ е абсолютно неясно, а когато към това се добави и възможност за наказателно преследване се явява и изцяло непропорционално. Самият факт, че за определянето му се използват термини, които сами по себе си се нуждаят от разясняване като “вербално насилие“ и „постоянно критикуване“, „публично унизяване“ показват, че то не е удачно и се нуждае от прецизиране.

Нещо повече –  термини като „постоянно критикуване“ и „порицаване“ може превратно да се използват и на практика всеки един спор или дебат да се представят като психическо насилие. За това може да бъде подаден сигнал до прокуратурата.

Както и да бъде ангажирано държавното обвинение да изследва дали отправена критика в дебат е психическо насилие или не само на базата на субективно твърдение.

Последното може да бъде използвано от всеки за уязвяване на опонента и за сриване на неговите чест и достойнство,

независимо дали действително е налице психическо насилие или единствено е използвана разумна критика в рамките на обикновен спор. Могат да се дадат още подобни примери и относно други използвани термини като „засрамване“, „публично унизяване“, „вербално насилие“, за характеризиране на „психическото насилие“. Нещо повече  – изцяло неприемливо е изброяването да е примерно. А не изчерпателно, а когато става въпрос за престъпен състав това е и недопустимо.

По подобен начин стои въпросът и с определянето на термина „Икономическо насилие“. Вече посочихме, че е недопустимо, особено за целите на НК, да се дава не изчерпателно, а примерно изброяване на формите на „икономическо насилие“. Така например

„създаването на пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични нужди“,

може да се тълкува от всяко непълнолетно лице, че джобните пари, които му предоставят родителите са крайно недостатъчни, представляват икономическо насилие и на тази база да внесе жалба в прокуратурата или в Държавната агенция за закрила на детето. Няма нужда, според нас, да се впускаме в анализ и на останалите елементи от определението. Смятаме, че то се нуждае от сериозно преработване и прецизиране.

В заключение на последната тема, си позволяваме да препоръчаме да се запознаете със стенограмите от работната група и заседанията на Комисията по правни въпроси във връзка с промените в НК, относно борбата срещу домашното насилие. На тях подробно са дискутирани с представители на ВКС и ВКП предлаганите дефиниции на „икономическо насилие“ и на „психическо насилие“.

Ако дефинициите бъдат приети в този им вид се опасяваме, че това би довело до масова злоупотреба с права и затрупване на прокуратурата с жалби за икономическо или психическо насилие. Томоже да доведе най-малко до сериозни затруднения в работата на държавното обвинение. Отделно от това, непълното изброяване на формите на икономическо, респективно психическо насилие, при провеждане на наказателно преследване води до накърняване на правото на защита.

Относно предлаганата Комисия към Министерски съвет смятаме, че това е още един ненужен административен орган, който няма да реши проблемите , а само ще увеличи бюрокрацията и ще размие отговорността.

И още нещо. В новите членове, които се предлагат на мястото на сега съществуващите по чл. 6 има редица неясноти и противоречия. Като например  чл. 6д. С него реално се създава регистър, които като цяло е ненужен и в който ще се съдържа огромен обем от чувствителна информация, която не следва да е публична и ще противоречи на Европейския регламент за личните данни. Ако остане, трябва ясно да се определи каква информация ще се събира и коя част от него ще е публична. Не може този въпрос да се определи с подзаконов нормативен акт.

От друга страна с чл. 6з, ал. 1 „Специализираните услуги по чл.6ж се предоставят безвъзмездно на пострадалите от домашно насилие.

Услугите се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат

за разкриване на извършителя на насилието“, се създава правен абсурд. Предоставя се услуга,  която не е изрично поискана от пострадалия. Поставено и условия нужната информация на жертвата да се предоствя задължително в писмен вид, което пък от своя страна може да доведе до ограничаване правото на информираност на лицата, които поради ниска грамотност или липса на когнитивни умения, не могат да я прочетат и разберат.

В заключение трябва да подчертаем, че за нас предвижданите в този вид промени ще създадат опасни прецеденти, които ще бъдат използвани за промяна на философията на семейното право, ще доведадт до пити за тълкуване и промяна на базисни норми, касаещи смисъла на брака, на семейството – нещо, което ние от ВМРО няма да допуснем.

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top