Проучване: 30% от българите ще се ваксинират, 46% – не
Продължаваща и интензивна работа ще е нужна за убеждаването на българите да се ваксинират – готовността не е ниска, но има и немалко колебание – това е един от изводите от новата вълна на бърз телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, направен между 6 и 8 януари сред 800 души в цялата страна.
Ако готовността за ваксиниране се оцени по тристепенна скала – с положителна и отрицателна опция и с опция „колебая се, още не съм решил“, резултатите са следните: 30 на сто имат твърдо намерение, 23 процента още не са решили, а 46 на сто не възнамеряват. Има и малък брой затрудняващи се да определят. Този подход към темата показва, че делът готови да се ваксинират не е малък на фона на обичайните сравнително ниски нива на ваксиниране у нас, посочват анализаторите. Те обаче посочват, че делът видимо варира и вероятно ще варира в зависимост от информационния поток. Личи необходимостта от добра комуникация на процеса на ваксиниране, смятат от „Галъп“.
Според данните колебанието идва от несигурността в безопасността на ваксините. Сериозен за такъв тип изследвания дял от 18 на сто не могат да определят дали те са безопасни, а 48 процента директно казват, че ваксините крият опасности. 34 на сто са убедените на този етап в безопасността им. Вероятно с времето ще укрепва и чувството за сигурност, предполагат от „Галъп“.
След отминалата тежка коронавирусна есен, зимата засега като че ли е затвърдила спокойствието в обществото и не е надделяла паниката, констатират анализаторите и отбелязват, че мерките са свършили работата си и хората явно чакат възможност за по-активен социален живот.
59 на сто намират, че удължените мерки са свършили работа. 39 на сто са на обратното мнение. Вероятно, намаляването на случаите на коронавирус у нас кара хората да се отнасят благосклонно към мерките на властта, те получиха подкрепа и още при обявяването си в края на ноември – защото хората се бяха изплашили от сериозния ръст на случаи към онзи момент, коментират анализаторите.
По-късно обаче стана ясно, че българите подкрепят и другата част от тогавашното обещание – отварянето на 21 декември. Затова и решаващ фактор за сегашната благосклонна равносметка към отминаващото удължаване е намаляването на случаите, отбелязват от „Галъп“. 64 на сто намират ефективност, 34 процента – не, сочат данните. Има и малко колебаещи се.
Дори и сега, десет месеца след първоначалната мобилизация на българите през март, останало е някакво усещане, че страната ни се справя по-добре на фона на други европейски страни. Според анализаторите вероятно това е комплекс не само от усещането за ефективност на мерките, но и за тяхната либералност на фона на много други страни. 48 на сто смятат така, а 43 процента са на обратното мнение. Останалите се колебаят. През март обаче общественото мнение беше много по-позитивно – почти единодушно, припомнят от „Галъп“. В почти същото съотношение – 48 на сто на 42 процента, са отговорите дали в крайна сметка Борисов се справя или не се справя. Явно, не е надделяла паника и намаляването на случаите от началото на зимата досега е довело до запазване на известно спокойствие, констатират анализаторите.
Според данните 84 на сто от отговорилите са прекарали 31 декември с близки, приятели и т.н. – в компании до десет души. 11 на сто са били сами, малцина са били повече от десет. А само 2 на сто признават, че всъщност са били с повече от петнайсет души. По-скоро, мерките по отношение на частните събирания са били спазени. Запазва се обаче и афинитетът към социален живот – който за момента е в немалка степен възпрепятстван, посочват от „Галъп“.
