Най-висока степен на тревожност заради COVID-19 имат хора, които работят от дома си, които живеят в малки населени места или боледуват от COVID-19. Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020 г., когато средната стойност е 5,4 (по скала от 1 до 10). Сега е 5,55.
Това показва проучване на Департамент „Психология“ в Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките /ИИНЧ-БАН/, който реализира третата вълна от изследването, посветено на реакциите на стреса и на начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България.
Настоящото изследване е направено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпространяван чрез социалните мрежи и сайтове в интернет, съобщиха от института.
Данните, които се представят от проф. Антоанета Христова, показват, че 6% от хората от извадката вече са прекарали болестта, 5% – в момента боледуват, а 89% от анкетираните казват, че не са преболедували COVID-19.
Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването, направени от ИИНЧ-БАН през март, май и ноември 2020 г., предава БТА.
Сред участниците сега има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата.
В най-голяма степен се наблюдава обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84 на сто подкрепят мерките на правителството, се достига до 35 на сто оценка в положителната част на скалата сега.
Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт. Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи.
Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо COVID-19, като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от COVID пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система.
Поради неопределеността на продължителността на здравната криза, данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация, се обобщава в изследването.
