Проф. Кантарджиев посочи баровете като най-рисковите места за зараза и препоръча добра устна хигиена
Колкото повече увеличаваме хигиената на устата си, рискът от заразяване намалява. Добре е и да се смучат бонбончета с етерични масла, твърди специалистът. Според него лошата ситуация е резултат от липса на контрол и некомпетентно говорене
„Протичване на университета в Тексас показва, че най-рисковото място за зараза с COVID-19 са заведенията на закрито. Едва на 7-8 място по риск е градският транспорт. Културният човек трябва да вземе предвид тази статистика и да пази себе си и околните“. Това заяви в студиото на „Събуди се“ на Нова телевизия директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Той изрази мнение, че поради липса на контрол и некомпетентното говорене, нещата в България вече не изглеждат добре. Говори се, че няма нужда от маски и дезинфекция. Но в същия момент народът си спомня, че ако през пролетта не бяха баловете и религиозните празници щяхме преминем безпроблемно през първия пик на заразата.
„Поради разнопосочно, противоречиво говорене – особено, че зад некомпетентно и злонамерено мнение застанаха много хора. Заговори се за вреда от маски, че няма нужда от тях и от дезинфекция”, посочи проф. Кантарджиев и добави, че ако през пролетта не бяха баловете и религиозните празници щяхме преминем безпроблемно през първата вълна на коронавирусната пандемия.
Експертът отчете, че още през юли е предупредил, че положението през октомври ще започне да се влошава.
„Когато ние учихме медицина, ние много добре знаехме нещо важно. Че в дадем момент ние може да рискуваме нашето здраве и това на близките си, за да запазим общественото такова. Ако някои колеги са забравили това, трябва да им се припомни. Много спокойно, нашето общество за 30 години допусна медицината да стане бизнес или „гешефт” на немски е думата. Допусна образованието да стане бизнес. Допусна спорта да стане гешефт. Това не са хубави неща за едно общество, което иска да върви напред”, заяви Кантарджиев, критикувайки колегите си лекари, които отказват да лекуват или искат допълнително заплащане от болните от ковид-19.
Проф. Кантарджиев заяви, че не вижда ентусиазъм от личните лекари в страната да използват бързи тестове за коронавирус, които могат да се правят в кабинетите им.
„Изследване на университет в Тексас показва, че най-рисковото място за зараза с ковид-19 са питейните заведенията на закрито. На 7-8 място по риск е градският транспорт. Културният човек трябва да се запознае с тези неща и да пази себе си и семейството си”, каза Кантарджиев.
Според него публичните събития и спортните мероприятия, на които не се спазват мерки, допринасят за повишаването на заболелите в България.
Когато в семейство има заразен от коронавирус, той трябва да носи маска, а останалите членове е необходимо по-често да си мият ръцете, да дезинфекцират повърхностите и ако е възможно жилището редовно да се проветрява, обясни проф. Кантарджиев.
Той посочи, че при проветряване и ако никое от децата няма изразени симптоми, вероятност от заразяване в клас почти няма.
„Моето мнение е, че тази инфекция не е чак толкова опасна, че да си затворим образованието и икономиката. Затова трябва да сме много внимателни и с мерките”, заяви Кантарджиев.
За да се обърне тенденцията на епидемията, трябва да минат поне две седмици и то ако всички започнат да спазват мерките.
„Витамин Д и Витамин Е са антиоксиданти, но първият има и отношение към имунната система и към клетките, произвеждащи антитела. Хубаво е да се взима неголямо количество сега, когато има по-малко слънце“, обясни той.
Кантарджиев каза още, че добрата устна хигиена, включително ползването на вода за уста, както и бонбоните с етерични масла намаляват риска от развитие на коронавирусна инфекция.
Специалистът обясни, че водата за уста, както и содата убиват вирусите. „Колкото повече увеличаваме хигиената на устата си, рискът от заразяване намалява. Добре е и да се смучат бонбончета с етерични масла“, каза той.
Той добави, че Щабът не отваря и не затваря нищо в страната. „Ние просто даваме медицински препоръки“, обясни проф. Кантарджиев.
