Ананиев увери, че държавата няма да изостави нито бизнеса, нито хората
Прибързано се направиха изводи за средносрочната бюджетна прогноза. Тя беше разработена в безпрецедентна ситуация. В бюджета има ясно изразени приоритети, основно насочени към мерки за преодоляване на последствията от кризата, обясни министърът на финанси те Кирил Ананиев пред БНР.
„Аз го наричам антипандемичен бюджет, тъй като в него са заложени над 3 млрд. лева за мерки за борба срещу коронавируса. Решили сме структуроопределящи неща, бюджетът е балансиран между Covid мерките и необходимостта от реформи в отделните системи“, допълни той.
Той поясни, че са предвидени 1,6 млрд. лева за подкрепа на домакинствата, 576 млн. лева за бизнеса, 748 млн. лева за органите на държавното управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията, 76 млн. лева за национално съфинансиране от мерки, свързани с Covid-19.
„Няма популизъм и предизборни обещания. Предвиждаме буфер в бюджета за следващата година. Бюджетите на всички министерства и ведомства ще се финансират до декември с 95% от ресурса, а 5% буфер ще се използва за форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Ако тези 5%, или 640 млн. лева, не се похарчат, те ще помогнат да не се надхвърли предвиденият дефицит от 3,9%. От тези 3,9% близо 2,5% са свързани с Covid мерките. Няма да бъдат изоставени нито хората, нито бизнесът“, увери министърът.
„В края на периода ще бъдем с дефицит в рамките на 28,2% от БВП, което е далече от Маастрихтския критерий от 60%. През 2019 година средният дефицит на страните в ЕС е 77%, а на страните от еврозоната – 84%, като това е преди кризата“, обясни Ананиев.
Финансовият министър подчерта, че в бюджета са предвидени и реформи, например в сектора на образованието, на здравеопазването.
„За първи път имаме голям приоритет – формирането на бюджетните взаимоотношения между държавата и общините. Със 732 млн. лева се увеличават всички видове взаимоотношения – за делегираните от държавата дейности, за изравнителната субсидия, за капиталовата субсидия“, посочи като пример той.
По публикацията работи: Камелия Цветанова
dnes.bg
