Денят е събота. Напълно нормален трудов ден за всички жители на неврокопското село Делчево и тези, свързани със селото. Това време на годината – началото на октомври, е времето, когато се „събират градините“, както казват местните или иначе обяснено – времето, в което се прави последното събиране на земеделската продукция и нивите се зазимяват. Баба Васка Дробенова е родом от село Делчево, но живее в Гоце Делчев. Тя е един от многото хора, родени в това китно планинско райско кътче, които почивните дни са на село, отдали се на труд. Решила е да събере праза от градината и да го прибере в мазето на къщата си в града.
Сама, жената, „задянала цедилката“, както викат тук на текстилното приспособление, наподобяващо малък хамак, нещо като старовремска раница, с няколко вързопа праз и тръгнала да го носи към града. Тук е така, не стига, че се налага да работиш цял ден на нивата, за да напълниш долапа за зимата, но след това нямаш избор – „задяваш“ товара на гърба си и го носиш цели осем километра през гората към града.
Ходейки, изморена, натоварена с праза си из калдъръмите на село Делчево, баба Васка се заглежда в едни от туристите, идващи насреща. Селото днес е атрактивна туристическа дестинация и почивните дни се радва на заслужен интерес от много туристи, любители на красивия Пирин и селския туризъм. Този турист, придружаван от други хора, обаче е много познат на Баба Васка Дробенова. Виждала го е някъде. Ами да! По телевизията. Спира се смело жената и заговаря човека, който заедно със свои приятели обикалят селото и се наслаждават на красотите му.
„Къде съм те виждала тебе, баба…?“, задава въпроса си отрудената делчовалийка и моментално разбира, че пред нея е самият министър на околната среда и водите – Емил Димитров. Следва смях, сладки приказки, снимки… Приятелите на министъра, с които той е решил да прекара почивните дни в Пирин планина, заговарят бабата, предлагат й да я почерпят нещо, но тя отказва, път я чака… Искала просто да се запознае с „големия човек“, да си поговорят. Приятната суматоха обаче събира и други хора от селото. Официално се разбира, че „голям човек“ е посетил селото. Следват снимки, лаф приказки, министърът влиза в роля и започва да задава въпроси, как живеят хората тук, как минава ежедневието им, развива ли се Делчево, защото било много красиво…
Тогава нещо в старата жена проблясва и решава да сподели един дългогодишен проблем на село Делчево. Това е водата. „Във вода газим, жадни ходим, господин министре…“, изплаква баба Васка и другите делчовалии, насъбрали се около тях, я подкрепят. Разказват на министъра патилата си с резервоара за вода на селото, който вече е прекалено малък, за да отговаря на нуждите на селото. „Събота и неделя има ли туристи и гости по къщите, водата свършва. Няма. Трудно е без вода…“, казва баба Васка. Другите хора също споделят това, че от години Делчево буквално се подлага на воден режим, защото, хем се развива, увеличават се хотелчета и къщи за гости, но резервоарът на селото е стар и не е достатъчен. При толкова изобилие от планинска вода – селото е във водна криза.
И какво се случва? Министър Емил Димитров спира с приказките и започва с действията. „Намерете ми една рулетка…!“, заповядва той на местните и съобщава на приятелите си, че разходката е свършила. Време е за работа. Министърът, придружен от още двама жители на селото, настоява да бъде разведен из цялото трасе на водоснабдяването на селото. В това число ходи на място при стария воден резервоар при скалите над селото. Поне час анализ на ситуацията, измервания, консултации по телефона, въпреки че не е работен ден и… решено. Нов резервоар на село Делчево ще има. Проблемът ще бъде решен. Теренът е фиксиран, малко над селото. Мястото отговоря за градеж на двеста кубиков резервоар. Старият резервоар ще бъде буфер, тръба от сто и петдесет метра ще свързва двата резервоара. Министър Димитров обещава на местните, че още в началото на седмицата започват проектиране, следва заповед за изграждане… Един дългогодишен проблем на селото е на път да се реши. Всъщност е разрешен!
И това не е един от „Дивите разкази“ на Хайтов. Това е реална случка, заснета и преразказана за Топ Преса от жители на село Делчево. Планината човек с човек среща, човек с човек продумва и тази думи ражда блага. За това село Делчево е благословено. Красотата и харизматичната му сила привлича хората от различните слоеве на обществото, а те от своя страна правят нещо в негова полза.
И в случая благодарностите не са за министъра. Благодарностите са за баба Васка! Да ни е жива и здрава за добрата й дума и мъдрост, спомогнали да решат водния проблем на село Делчево.
